Диктувам обява за продажба на обезлюдена къща

– Един етаж с размер на некролог.
И цялата вселена – на етажа.
Животът беше рус и светлоок.
(Това в цената няма да го кажа.)

Пишете: Долу – камък, здрав градеж.
(За тежестта на камъка – ни дума!
В градината ми ражда таралеж,
завит в юрган от чисто златна шума.)

Разбирам ви, ще бъда делова:
от камъка нагоре са кирпичи.
(Простете, позволявам си сълза
за мойте старци… Много ги обичам.

Заминаха си всички по реда –
това да не разстройва купувача.
Тук лястовици вият две гнезда –
за камък и за прашка ли да плача?!)

В това сте прав, че покривът тече.
Описала бих всички водопади,
и мойто незакърпено небе,
и всякави представи за огради.

Повярвайте, не е търговски трик –
но тук добър човек, ако се случи,
пчеличките от тези две липи
да си събира мед ще го научат.

Аз пак се разприказвах, а пък то
ни баба, нито дядо да ме скастрят.
И виж, като цена на стар имот
смалявам се, наместо да порасна.
Галена Воротинцева