Свищов е един от малкото български градове, които реката буквално е създала. Неговото съществуване е пример за това, че тогава, когато нацията е оценявала значението на река Дунав за страната, градът е процъфтявал, а когато е загърбвана нейната роля – той е западал.
Една от легендите за произхода на името Свищов е свързва със светлините, които са ориентирали рибарите, прибиращи се привечер с богат улов. Като са оценили стратегическото местоположение на града, римляните са го направили първо военен лагер, а след това пристанище, окръжен град и важна крепост в системата на отбраната на северната граница на своята империя.
През Средновековието, заедно с Видин и Русе, той е мост за проникване на европейската наука, култура и мода в българските земи. Заедно с това Свищов е разпределителен бизнесцентър за стоки, внасяни и изнасяни от страната.
Повечето време от своята двадесетвековна история Свищов е бил център на римската, византийската и българската администрация.
Особено голям стопански разцвет градът достига по време на Възраждането. Тогава той се издига като един от първите търговски центрове в страната със свой принос в стопанското и културното развитие. Връзките на града чрез Дунав започват от Виена и завършват с Одеса. Оживена е търговията на Свищов с Румъния за внос на дървен материал, каменна сол и петрол. За тези стоки в града са идвали хора чак от Македония, тъй като това селище е най-южната точка на Дунава и скъсява разстоянията до другите предели на Османската империя, населени с българи. Пристанището тогава е било най-оживеното в поречието за търговия със зърнени храни.
От края на ХIХ век държавното управление на България обръща гръб на древния Дунавски път.
Дунав, който винаги е бил най-значимата врата на страната към Европа, става икономическа периферия и много градове като Свищов да дълго време губят бизнеспозицията си.
По-късно ролята на реката нараства за търговските връзки, но главно в източна посока. Индустриализацията третира река Дунав като „интеграционен“ фактор на затворената икономическа система на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).
Последваха концепциите за 400-километровата безкрайна кейова стена, за мощното атомно електропроизводство. Създадоха се проекти за АЕЦ „Белене“ (желанието беше в перспектива тази централа да се превърне в най-голямата в света), за АЕЦ „Мартен“, за АЕЦ „Силистра“. Общественият поврат не даде възможност на тоталитарната власт да реализира тези мегаломански и абсурдни проекти.
В така описаната картина Свищов е пример за изследване на жизнения цикъл на български градове, оставени на действието на закона за социалната и икономическата ентропия. Сега той, както и много други речни градове, постепенно деградира физически и духовно. Ентропията в архитектурата е очевидна, строителството на АЕЦ „Белене“ обрича града на безвремие, на упадък и на бавна смърт поради стагнацията на предприятия, липсата на предприемачески инициативи и интерес от сериозен бизнес, наличието на модели за създаване на санитарен пояс, без активна зона за обитаване.
Свищов вече живее без перспективи. Той няма жизнена, активна стратегия за развитието си, няма „тласкачи“, които да го насочват по течението на реката към Европа. Единствената стратегия, която по принуда следва, може да се формулира така: „чакай и гледай, без да знаеш какво“.
Единствената възможност за реално развитие на града е изграждането на свободна икономическа зона, която да включва площадката на замразената АЕЦ „Белене“. Безспорно е значението на тези зони и за соицалноикономическото развитие на страната през следващите десетилетия. Централна Северна България и поречието на Дунав е стратегическа територия в търсенето на място на нашата държава в новото европейско икономическо пространство. Регионът на Свищов има кръстовищно географско разположение като най-южната точка на Дунав между страните от Западна Европа, от една страна, и Гърция, Турция, Близкия Изток и Русия, от друга. Икономиката на свищовския регион разполага с най-добрата тилова база по българския участък на река Дунав, осигурена с транспортни мощности, съобщителни връзки,собствена инфраструктура и строително-монтажни мощности.
Изграждането на свободната икономическа зона при наличните географски, трудови и стопански предпоставки осигурява необходимите условия за най-бързата конверсия на изградените огромни мощности на площадката АЕЦ „Белене“ и в региона. Това би било съществен принос за развитие на националната икономика.
Проф. д-р Никола ЯНКОВ,
сп. „Древния път“ (със съкращения)
Сподели с