Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно

Толкова отдавна бях дете, а толкова често се връщам в спомените си от детството неповторимо!

Усещам дори мириса на липата, до бабината ми къща и смокините вкусни на отсрещния тротоар.

Сякаш все още чувам звънките смеховете на децата, на мойте скъпи приятели, вечно готови за безбройни игри!

Спомням си, колко бързо отлитаха часовете и все не ни се прибираше в къщи.

Как ни пращаха да купуваме хляб от кварталната фурна, как ядяхме от него тайничко и колко неповторим беше неговият вкус.

Колко прекрасни бяха филийте, намазани от баба с домашна лютеница или с ароматното масло и наръсени със шарената сол или със захар.

Имахме детство безгрижно!

Имахме волност безкрайна!

Имахме само детски проблеми!

Събирахме пощенски марки, играехме на държави и градове!

Скачахме на въже и рисувахме когато нямахме тебешир даже с парче керемида на пътя.

Имахме карамел Му и кръц-кръц, лакта бонбони в различни станьоли, а после от тях си правехме пръстени !

Нямахме лакомства най-различни, но бяхме щастливи!

Събирахме си стотинки за кино, за сок и за сладолед във фунийка.

Бяхме скромни и игриви деца. Прилежни в училище и ненаситни в игрите на вън

Имахме детство свободно, нямахме страх от кражби,убийства, агресия, насилия, отвличания и измами.
.
Имахме си пари от листа,а родителите ни даваха стотинки за марципани с боза.

Живеехме във семейства задружни, с баби и дядовци, вуйчовци, лели и стринки.

с братовчеди и с братовчедки.

Ходехме скромно облечени.

С плетените жилетки, елечета и блузки от бабите и майките ни изплетени с много любов.

Бяхме красиви, радостни и засмени!

Бяхме волни деца!

Зная,отдавна било е всичко това, но било е истинско и прекрасно!

Затова и до днеска, пазя го в себе си с много любов!

Искам да извикам с най-силния глас който имам:

– Мили деца, играйте, играйте на воля, не на игри от компютри, а навън с топки, с въжета, на криеница, на мач, на дама, на ластик….

Просто имайте истинско детство!

Меги ДУПАРИНОВА