Дария Първанова: Театърът е около нас, животът ни е един театър

Дария Първанова, ръководител на Театрална трупа за сценични изкуства “Богдара” и директор на Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в интервю за Актуално Свищов.

– В началото, представете се накратко пред нашата аудитория?
– Казвам се, Дария Първанова. Работила съм почти всичко, изключвам строителен работник. В момента освен ръководител на Театралната трупа съм и директор на Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“.

– От колко време се занимавате с преподавателска дейност?
– По принцип, конкретно в случая са три. Иначе още от 2018-та година се занимавам с деца в Школата по изкуства „Стефка Филипова“.

– Какво Ви мотивира да създадете театралната трупа?
– В самото начало нямах намерение да правя трупа. По принцип бях подготвила една стратегия за развитие на Школата, в която работех. В нея бях писала, че бих желала да има такава трупа. Защото такова изкуство липсваше. Такъв вариант за децата да избират, да се развиват в тази среда. Защото, каквото и да си говорим – артистизъм трябва да има във всяко едно изпълнение – дори и на пиано, в танците, при акордеона. Във всички тях трябва да имаш присъствие на тази сцена, не просто да излезеш, да изсвириш нещо и да се прибереш. Въпреки всичко, въпреки моите усилия, от всички режисьори, които познавам в града никой не се нае да създаде такава трупа. Напротив, казаха ми, че никой не иска да се занимава с тийнейджъри, защото са буйни, непослушни и т.н.
Дълго време обмислях въпроса как да се случат нещата, дали ще се справя, всъщност какво точно е театъра, дори ме беше страх. Защото театърът е много тежка материя и трудна, и реших да започна да чета Станиславски. И оттам полека-лека реших, че не е чак толкова сложно. След това, провокация всичко да стане бе пандемията, когато всички бяха затворени. И всичките мои инициативи за публикация рисунки на децата, стихотворения, песни, танци да бъдат качени в страницата на Школата. Реших, че е хубаво да… защо пък, да не напиша пиеса, свързана с Ковида и ограниченията, които са ни наложени. За последиците, които съответно хората изживяват в ежедневието си и съответно трудностите, които имахме тогава, слава Богу в минало време вече, имахме тогава. И седнах, и я написах.
Беше много грозна, неструктурирана, но с хубава идея. Във времето успях да я структурирам с помощта на книги, от пиеси заимствах начина на структура и дойде време да събера деца, за да се случи.
Понеже аз бях, към онзи момент, все сред деца – в Школата имаше 120 деца, ученици към онзи момент и се обърнах към деца от Школата. Първо ми хрумна да извикам деца, които познавам, най-много познавах тези от хип-хопа и кей-попа, но кей-попа не искаха да се включат. И се съгласиха, де факто деца само от хип-хопа да участват, като краткосрочен проект. По принцип намеренията ми бяха да видим как ще тръгнат нещата, дали ще се случат. А те пък взеха, че се случиха и на всичкото отгоре и награда получихме. Трета награда за женска роля на Ели Ангелова за ролята на изпадналото в депресия момиче и поощрителна награда за спектакъл.
И тогава аз реших, че всъщност театърът е около нас. Животът ни е един театър, защо пък да не продължа да го правя, а и се появиха още много нови желаещи да се запишат. Така изведнъж се повлякох в театъра, станах част от него, той стана част от мен и досега всяка една ситуация, дори смешна да е, която ми хрумне в главата започвам да я пресмятам „Сега как ще бъде на сцена?“, „То кой ще играе тази роля…аха, този ще играе тази роля“, какво осветление, костюми ще има на сцената и ето ти – пиесата е готова.“

– Какво е театърът, сцената за Вас?
– Животът е един театър. Имаше дори една фраза: „Да поседнем на една пейка и да ти покажа как театъра прелита покрай нас“, тоест живота протича и е един театър. И аз затова на всички деца казвам „Изиграйте го, както си го играете във ежедневието“

– Кои са най-големите постижения на трупата досега?
– Първото постижение, както казах преди малко – трета награда за женска роля на едно от децата, които аз обучавах и поощрителна награда за спектакъл. Като това обхваща сценарий, драматургия, постановка, режисура, изразни средства естествено също. Следващата ни награда е сега на Националният фестивал „Театър в движение“, където ходихме пак с моя авторска постановка. Първата ми изява е с авторска постановка, сега отново с авторска постановка се явяваме, въпреки че е по класически текстове, написването, сглобяването в този вариант, който е лично мое дело, моя идея. Та за това, първото място, което получихме е достатъчно достоверно, да си направим сметката, че пиесата е издържана като драматургия, че играта на децата е прекрасна, не че няма какво да се надгражда, винаги има, но е прекрасна, за да можем да стигнем до тук. Това е най-голямата ми награда до този момент. Предстои ни фестивал в Лом, нека да видим, дай Боже всичко да мине добре.

– Какво мечтаете и се стремите да постигнете с тази дейност в професионален план?
– Тази дейност не е професионална, няма как да бъде, защото сме любителска трупа, а това е един вид хоби за мен, както за децата, които посещават, това е вид самодейност. Какво искам да постигна ли? Искам да постигна голяма трупа. Най-важното – да имам време да работя със всяко дете поотделно, защото това е много важно. Така че си мечтая денонощието да стане 36 часа, ама то няма да стане

– Каква сте извън работата, любимо занимание в свободното време?
– Нямам такова, никакво.

– А любимо занимание въпреки несвободното време?
– Всичко. Обичам да ходя на работа, обичам да се занимавам с деца, обичам театър.
И обичам да пътувам. Но най-много – обичам да правя това, което правя и се старая да го правя добре. Поради тази причина и го обичам, защото влагам цялата си енергия. И в театралната трупа, съответно и в работата си.
И така стават нещата – като даваш много, получаваш много.
Александра ПАВЛОВА