Цветослав Ангелов – успешен банкер и от лидерите на “Железен човек„

Финансист с над 20 години опит в банковия и финансовия сектор, отговарящ за въвеждането на европейските регулации на пазара на финансови услуги в България, а в последните няколко години и участващ активно в подготовката на механизмите за въвеждане на еврото в България. Понастоящем директор “Надзорна политика” в централната банка, професионалното ежедневие на Цветослав Ангелов протича в постоянно комбиниране на работни ангажименти между София, Франкфурт, Париж и Брюксел, където заседават ключовите комитети на най-важните европейски институции – Европейската централна банка, Европейският банков орган, Европейската комисия и Съвета на Европа.
Завършил средното си образование в държавната търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ – Свищов, висшето в СА „Д. А. Ценов“, специалност „Финанси“. Притежаващ признатия в цял свят реномиран сертификат за Сертифициран финансов анализатор (CFA), издаван от CFA Institute, САЩ, член на Българската асоциация на сертифицираните финансови анализатори. Стипендиант и член на менторския екип на фондация „Атанас Буров“. Активен спортист и редовен състезател в екстремни триатлони от международната верига Ironman, с класирания в челните позиции на участниците от България. Финансист по професия, прагматик по убеждение, вярващ, че „добрите решения се вземат с глава, но се устояват със сърце“ в интервю за Актуално Свищов.

– В България върви разпален дебат за и против еврото. Вие като човек, който е част от екипа на централната банка, разработващ механизмите за приемането му в България, как бихте успокоили песимистите от въвеждането на единната валута?
– Напълно нормално е хората да се тревожат – никой не обича промени, особено когато са свързани с портфейла. Но ние използваме косвено еврото от над 25 години – от въвеждането на Валутния борд през 1997 г. нямаме свободна парична политика и атрактивността на нашата валута е в пряка връзка с атрактивността на единната валута на международните пазари. Може да се каже, че валутата ни е като пациент на командно дишане – сравнително стабилен, но и не расте. Време е да спрем да лекуваме симптомите и да адресираме основната причина за заболяването – а именно необходимостта икономиката ни да бъде по-конкурентоспособна и по-атрактивна на международните пазари. На емблемата на банкнотата ни пише „Лев“, но конските сили на двигателя и надеждността на нейното “купе” зависят почти изцяло от паричната политика на ЕЦБ. Научихме се да живеем с тези правила, сега ни предстои да имаме достъп до мястото, където се пишат. Предстои да сменим не правилата на играта, а само мачовете, в които участваме. Ще сме част от процеса, а няма да стоим на пейката и пасивно да наблюдаваме и коментираме резултатите. Това означава повече влияние при взимането на важните финансови решения в ЕС, по-ликвиден пазар на стоки и услуги, по-голяма атрактивност на местната икономика за чуждестранните инвеститори, по-голямо международно доверие, по-нисък кредитен риск и лихвени разходи по обслужване на държавния дълг, по-голяма сигурност за всички.
А крайните песимисти – тях трудно можеш да ги обориш с логични аргументи, тъй като определящ фактор за тях са емоцията и предубедеността, а не рационалността на излаганите мотиви от професионалните икономисти. В България сме шампиони в две дисциплини – да гадаем бъдещето на база предчувствие и да се тревожим постоянно, изхождайки от горчив исторически опит или носталгия. А когато става въпрос за стратегически важни въпроси като въвеждането на еврото, сме готови за олимпийски медал по скептицизъм.

– Тезата, че Франция е във фактически фалит, Германия също изпитва финансови затруднения, а ние се качваме на Титаник малко преди сблъсъка – има ли резон?
– Далеч сме от подобна аналогия – бих казал, че айсбергът в случая е с мащабите на кубчета лед, охлаждащ бутилката френско Божоле или немски пилзен. Всички икономики преминават през цикли, точно както хората имат силни и слаби години. Ако ще използваме примера с кораб, то Еврозоната със сигурност е модерен круизен кораб с добре действаща GPS навигация и с изключително трезвен и обигран екипаж. Историята учи, че икономиките се носят по вълните и никога не са в застой, а големите и амбициозни икономики разбиват по-големи и по-сериозни вълни. Но също така разполагат и с механизми и капацитет да реагират бързо, да се напасват към промените и да излизат по-силни от временните кризи. Еврозоната е създадена именно за взаимна подкрепа в трудни моменти – тя е като екипен спорт. Извън нея ние сме като самотна фрегата срещу вятъра. Определено предпочитам да съм на палубата на круизен кораб по време на вълнение, отколкото да се опитвам да греба сам срещу бурята. Не казвам, че няма риск, но по-големият риск е да останем на топло и сигурно в чакалнята, докато влакът с дестинация “Единна Европа” се движи по добре положени релси през краткосрочни периоди на облаци, дъжд и силен вятър. И да, билетът е в Евро.

– Ще има ли положителен ефект от въвеждането на еврото и кога българинът ще го усети по джоба си?
– Този въпрос го обяснявам на родителите си така – Ако човек е бил беден в лева, в първия ден на еврото няма как да стане автоматично богат в евро. Но няма и автоматично да обеднее само и единствено заради еврото. Идеята не е в статуквото, а в перспективата. Няма магическа пръчка, която с един замах да адресира структурните предизвикателства в икономиката ни, трупани с години – необходимостта от реформи, реализирането на иновации, подобряване на инфраструктурата и повишаване на конкурентоспособността. Ефектът няма да е моментален, а дългосрочен, и то реален. Защото вече сме част от реномиран международен валутен клуб със строги правила за фискална и икономическа дисциплина, който е активно ангажиран да защитава и помага на своите членове, когато обстоятелствата се обърнат срещу тях. Най-рано ефектът ще се усети през механизмите за определяне на цените на финансовите услуги, улесненият търговски оборот с останалите държави-членки на Еврозоната и още по-пълното отваряне на пазара ни за европейските потребители и производители. За бизнеса и потребителите ефектът може да дойде по различни канали – през лихвите, понижените цени на финансовите услуги, намалените транзакционни разходи при превалутиране, пътуванията и онлайн покупките също ще станат по-лесни. Външните инвестиции ще се увеличат, защото еврото е “езикът”, който бизнесът разбира. Следейки примера на останалите държави, ефектът при домакинствата се усеща най-рано 1 – 2 години от въвеждането, най-вече в повишена покупателна способност и по-добри условия по ипотечни и потребителски кредити. Няма да е като да ни пуснат 13-та заплата, по-скоро е като да сменяме стария котлон с индукционен – разликата идва с времето, но готви по-добре.

– По милост ли ни приеха в Клуба на богатите или България беше готова?
– Едно нещо трябва да е пределно ясно – ние не влизаме по принуда, а се борихме през годините за правото си да станем пълноправен член. Всички държавни институции и публични организации, независимо от това кое правителство е на власт или колко парламентарни избори на година се проведоха. Защото това е дългосрочен проект, стартирал още в началато на настоящия век с подписването на пред-присъединителните договори за влизане в ЕС. За да те приемат за равнопоставен член, трябва да преминеш с отличие през всички приемни изпити. В тази зала никой не влиза по милост – входът е през добри показатели. България е сред държавите с най-нисък публичен дълг и бюджетен дефицит в Европа. Валутният борд ни е научил на дисциплина, а еврозоната на доверие. Готови сме и не само заради цифрите, а защото сме наясно, че стабилността и доверието се печелят трудно, но се губят лесно. Ако имаше табло „Упорство“, щяхме да сме сред медалистите.

– Какво Ви даде Търговската гимназия, любим предмет и учител?
– Гимназията ми даде не само знания, но и увереност, че и от малък град можеш да мислиш глобално. Любим предмет – Финанси и инвестиции, а по Счетоводство и Статистика имахме продуктивни спорове с учителите кой е по-упорит. Най-ценни бяха онези учители, които не приемаха “Не знам” за оправдание, тези, които ни караха да имаме самостоятелно мнение и непрекъснато да проявяваме любопитство. Те ме научиха, че истинската стойност не е в оценката, а в досадните постоянни въпроси „Защо“ – навик, който и днес спестява пари в бизнеса и практиката.

– Кога и в коя специалност завършихте висшето си образование в СА „Д. А. Ценов“?
– Завърших през 2003 г., специалност “Финанси”, а впоследствие и магистратура “Финансов мениджмънт”. Продължението от гимназията беше естествено – като да гледаш втория сезон на сериал, в който вече знаеш героите и интригите. Дори в гимназията учехме по същите учебници, издадени от Академията, познавахме авторите и техния стил. Шегувахме се помежду си, че Гимназията е като подготвително училище, в което майките грижовно ни подготвяха за това какво ни чака навън, а в Академията професорите бащински директно ни удряха по една отрезвяваща плесница и доказваха, че сме видели едва демо-версията на продукта, наречен “Адекватен икономист”.

– Как избрахте Академията? Какво я отличава?
– Избрах я, защото там икономиката не се преподаваше, а се усещаше. Свищов има икономически дух още от времето, когато други градове са спорили за това кой е по-добър в естествените науки. Академията е практична – учеше не само как да водиш баланс, а как да останеш в баланс. Свищов беше притегателен център за млади, свободомислещи хора със сходни познания, интереси и амбиции – хора, с които бързо се сприятеляваш и си готов да споделиш останалата последна баничка от закуските на Часовника.

– Най-хубавите спомени от студентските години?
– Сплотеността на групата – бяхме като робот Волтрон, сглобен от различни индивиди от цялата страна. Сутрините в учебните зали, когато половината група търсеше кафе, а другата половина – икономическа логика. Нощите преди и след изпит – голям урок по импровизация, мобилизиране в стресова ситуация и издържливост. Спортните събития, приятелствата и разговорите за това, че „Както и да променим света, пак ще си останем същите чешити“. И до днес тези приятелства устояха на дистанцията и времето, а някои от нещата, които си обещахме са все още в процес на изпълнение.

– Стипендиант сте на Фондация “Буров”, а днес помагате на други студенти да получат тази стипендия. На какво ниво според вас е икономическото образование в България?
– Имаме добри преподаватели и студенти със свободно мислене. Изоставаме в актуализирането на програмите спрямо случващото се по света, но не и в желанието и идеите. Днешните студенти искат повече от всякога досега да създават собствен бизнес, не просто да учат или да работят в такъв. Искат го бързо, нямат време да чакат години за натрупване на опит и реализация. Това е най-достоверния индикатор и стимул за промяна. Новите технологии постоянно улесняват преследването на мечтите, но дори изкуственият интелект е безсилен срещу естественото нежелание за познания. Затова е важно бъдещите икономисти никога да не спират да се самообучават, дори и след като получат заветната университетска диплома.

– Освен професионалните ви интереси, е интересно да се отбележи, че имате интересни спортни хобита, а в момента сте и в челната класация на българите, участващи в световната верига ултра-триатлони “Железен човек (Ironman). Какво е спортът за Вас?
– Да, все още спортувам активно – маратонско бягане, колоездене, плуване. Ironman е предизвикателство, комбиниращо 3,8 км плуване в открити води, 180 км колоездене и 42 км пълен маратон – всичко това в рамките на едно състезание, без почивка между отделните дисциплини, без спиране за възстановяване или сън. Започваш с мисълта „Няма шанс“, на половината си казваш „Ама дали…“, а на финала „Явно утре ще е трудно да слизам по стълбите“. За няколкото си участия успях да се наредя сред малкото българи, успели да финишират с общо време под 10 часа, но това не е толкова важно – най-големият успех е, че се научих на дисциплина и постоянство. Независимо от това колко си натоварен, уморен и стресиран, трябва да намираш време за движение. Тялото ни се състои от над 60% вода, а когато водата спре да се движи, тя се превръща в блато. Обожавам зимните спортове – ски и сноуборд, а като ученик тренирах и баскетбол, и гребане. Баскетболът ме научи да взимам решения за секунди, а гребането – че не е толкова важно всички да гребат силно, колкото е важно да гребат в една посока.

– В заключение – послание към читателите?
– Да не се страхуват от промените – те са двигател на растежа и големите открития. Еврозоната не е крайна спирка, а изходна позиция за следващото ниво в участието ни на сцената на глобалната икономика и търговски оборот. И когато изборът е между удобство и развитие – изберете развитието. Защото комфортът ни задържа, а смелостта ни движи напред.
Александър ШАБОВ