Цветослав Ангелов: България вече участва в еврозоната като пълноправен член

Как премина преминаването от старата към новата валута, най-голямото предизвикателство в този процес – на тези и други въпроси Актуално Свищов потърси отговорите от Цветослав Ангелов. Той е финансист с над 20 години опит в банковия и финансовия сектор, отговарящ за въвеждането на европейските регулации на пазара на финансови услуги в България, а в последните няколко години и участващ активно в подготовката на механизмите за въвеждане на еврото в България. Понастоящем директор “Надзорна политика” в БНБ. Възпитаник на Търговската гимназия и на СА „Димитър Апостолов Ценов“.

– Г-н Ангелов, всичко според очакванията ли бе при преминаването от лев към евро?
– В голяма степен процесът протече съгласно предвидените в националния „План за въвеждане на Еврото“ стъпки, параметри и работни направления. Техническата подготовка беше достатъчно сериозна и продължи няколко години – адаптираха се платежните системи, банковият сектор, касовите апарати, счетоводните програми. Самият преход в нощта срещу 1 януари протече без сериозни технически инциденти. Разбира се, при такъв мащабен проект винаги има ситуации и моменти, които не протичат перфектно – появиха се затруднения на отделни места, имаше и оплаквания от граждани, системите за разплащания с карти бяха в режим на временна техническа профилактика за няколко часа, някои банкомати в различни населени места не бяха веднага способни да обслужват физическите лица в евро. Но системата като цяло издържа на натоварването и не се стигна до ситуации, които да застрашат финансовата стабилност или функционирането на икономиката, а това определено е много по-важно от възникването на спорадични временни затруднения, разрешени в рамките на следващите няколко часа.

– Кое бе най-голямото предизвикателство?
– Определено психологическият и социалният аспект. Левът е повече от парична единица за българите – това е символ, част от идентичността. Трябваше да се изгради доверие в процеса, а това не се постига само с технически средства или целенасочена рекламна кампания по обществените медии. Паралелно с това не може да се пренебрегне и необходимостта от адресирането на тревогите и рисковете от необосновано повишаване на цени, от спекулации или злоупотреби при преизчисляването, от недобросъвестни търговски практики или целенасочени финансови измами. Затова бяха създадени механизми за двойно обозначаване, засилен контрол от публичните институции, горещи линии за сигнали, приоритетно разглеждане на постъпващите жалби и ответна реакция. Многобройни сигнали действително постъпиха, някои основателни, други не толкова. Важното е, че има установени процедури и те се прилагат – дублиращите се сигнали се обобщават в еднозначни отговори, по-сложните казуси биха отнели повече време, но те също ще бъдат адресирани.

– Какво още можем да очакваме?
– В краткосрочен план – продължаване на адаптацията. Хората трябва да свикнат с новия номинал, с еврото като ежедневна реалност. Бизнесът също преминава през период на приспособяване – особено малките търговци и бизнесът от сферата на услугите. Нормално е да има несигурност и объркване, особено при по-възрастните хора. В средносрочен и дългосрочен план обаче ползите са очевидни: елиминират се валутните рискове, намаляват се трансакционните разходи, улеснява се търговията и инвестициите, подобрява се достъпът до европейските финансови пазари. България вече участва в еврозоната като пълноправен член, което укрепва позицията на страната в ЕС. Разбира се, еврото не е автоматично решение на всички икономически предизвикателства – то е инструмент, който създава по-добри условия, но резултатите зависят от цялостната икономическа политика, от трудните политически решения, от финансовата дисциплина, от желанието и възможността за иновации.

– Кога ще утихне дебатът за лева?
– Няма да е скоро – изминаха над 36 години от началото на „Прехода“, но хората не престават да вадят аргументи за позитивите на времената преди това. И с лева няма да е по-различно. Това е естествен процес, който отнема време. Виждали сме го в други държави – след въвеждането на еврото дебатът продължава месеци, понякога година-две, докато хората натрупат личен опит и видят реалните ефекти. С времето емоционалният заряд отслабва и дискусията става по-рационална, по-базирана на факти. Ролята на институциите е да осигурят прозрачност, да предоставят коректна информация и да реагират бързо, когато има конкретни проблеми. Доверието се гради постепенно, чрез последователни действия.

– Заговори се и за удължаване на срока за ползване на две валути до средата на февруари, дори до края на следващия месец – това ще се случи ли?
– Понастоящем няма промяна от установените срокове за паралелно обращение на лева и евро, който е съобразен с европейската практика и препоръки. Всяка евентуална промяна е в компетентността на законодателната и изпълнителната власт, които имат правото да преценят дали удължаването реално улеснява гражданите и бизнеса или по-скоро създава допълнителна несигурност и объркване. До момента не са констатирани сериозни проблеми, които да обуславят нуждата от удължаване на срока. По-важно от конкретния срок е яснотата на правилата и тяхното последователно прилагане, а наблюденията показват, че по тази линия процесът протича в рамките на нормалното.
Александър ШАБОВ