Чиновниците ще се удавят при бежанско цунами

Бягащите от войната в Украйна изправят Европа пред най-голямата хуманитарна криза от Втората световна война насам. Броят на украинците, влезли в ЕС от началото на войната, вече надхвърли 2 млн. по оценки на ООН, а според прогноза на Европейската комисия бежанците ще достигнат 4 млн. души. Това пише Таня Петрова във вестник „Сега“.
В България засега са останали около 23 000 души, а правителството закъсня с подготовката за поемането на големи групи хора. През 2015 г. в пика на бежанската криза от Сирия за цялата година у нас са останали официално 25 000 души, а сегашните 23 000 пристигнаха тук в рамките на 4-5 дни.
Страната ни си спести срамни кадри в началото на вълната само благодарение на безпрецедентната мобилизация на обикновени граждани, неправителствени организации и местни власти.
Две седмици след началото на войната кабинетът все още нямаше ситуационен център, който да поеме координацията и осигуряването на настаняване на желаещите да останат у нас. Като емблема на закъснялата реакция, по границите тези дни изникнаха необзаведени фургони и палатки, които разбираемо всички подминават. Бежанската вълна, която засяга един куп системи – социална, здравна, образователна, се коментира у нас главно като хотелиерски проблем, а основен говорител по нея се оказа туристическият министър. Но проблемите тепърва ще стават все по-сериозни, ако войната не приключи бързо и се сбъднат прогнозите за над 300 000 бежанци към България. Какви права имат у нас украинските бежанци и къде са пробойните в действията на българските институции?
90 дни отсрочка
Особеното на тази бежанска вълна е много по-голямата свобода на бягащите от войната къде да отидат. Украинските граждани имат право на 90 дни безвизов престой в Европа, право да пътуват между страните и това в момента прави целия поток непостоянен. Голяма част от влизащите в България украинци стоят броени дни у нас и напускат страната. Според оценките на институциите половината от влезлите дотук бежанци – общо 43 000 души, са напуснали България. Страната ни има „лукса“ да не е сред най-атрактивните за престой. Те масово избягват да правят регистрация, защото се притесняват да не им вземат паспортите. Премиерът Петков се срещна с група украинци и обеща, че в края на тази седмица процедурата по регистрацията им в МВР и получаването им на лични карти ще стане много бърза и улеснена.
Хаосът е голям и заради задействането на изцяло нов правен статут за тези хора – правото на временна закрила. Това е режим, различен от обичайния ред за закрила чрез предоставяне на бежански статут, като идеята е, че тези хора нямат нужда от постоянна подкрепа, а само от временни грижи заради надеждата да се върнат по родните си места след края на войната. Временната закрила се предоставя за период от 1 година, с опция за удължаване два пъти по 6 месеца.
Решението на Съвета на ЕС за прилагане на този ред на закрила влезе в сила на 4 март, но проблемът е, че той не е прилаган досега и има много въпросителни. Така или иначе редът за прилагане на директивата у нас е уреден – чрез текстове в закона за убежището и бежанците. Законът е пределно ясен чия е отговорността за приемане на план за предоставяне на временна закрила – на Министерския съвет. Планът следва да определи орган, който осигурява цялата координация на временната закрила, начина за настаняване на хората, финансирането на всички мерки.
Показателен за многото неясноти е фактът, че едва на 8 март ЕК пусна разяснителна информация с въпроси и отговори за този статут. Комисията явно е изискала от страните-членки да създадат и единни информационни портали, но уви, българският – https://www.gov.bg/en/ukraine, засега не предоставя почти никаква информация. Рано или късно обаче хората ще установят правата си и може да се очаква, че въпреки релокацията към други страни в Европа, голям брой бежанци ще поискат временна закрила и в България. Това, което се очертава да получат, особено по линия на социално подпомагане, не е хич обнадеждаващо.
Какъв статут ще им даде България?
Бежанците се притесняват да подават документи, защото се опасяват, че те ще ги „вържат“ в България. При статута на временна закрила това не е така – въпреки че по идея кандидатстването за такава закрила те обвързва с конкретната страна, ЕС се съгласи да не прилага назаказателни мерки срещу хората, решили в крайна сметка да отпътуват за друга държава-членка. Тези хора няма да бъдат връщани в страната, в която първо са поискали закрила, реши съветът на ЕС.
Съвсем различни са и документите, които ще се получават при поискана временна закрила. В този случай Агенцията за бежанците ще издава отделен вид регистрационна карта. Получаването на временна закрила не изключва кандидатстването за бежански или за хуманитарен статут, като това може да стане по всяко време в рамките на срока на закрилата.
Кметовете и обикновените хора отсрамиха правителството
Хаосът и закъснението в реакцията на централната власт у нас беше явно. Общините, които имат повече опит, бързо сформираха кризисни щабове, а мобилизацията на обикновени граждани, хора с украински произход у нас, неправителствени организации, е много голяма. Така България успя да поеме първия поток от хора с голям ентусиазъм и добра енергия въпреки хаоса. Координацията на ниво Министерски съвет се забави и показателни за това са малкото, но грозни кадри на принудени да напуснат хотелите бежанци заради липсата на средства, осигурени от държавата за настаняване.
Към момента единствената помощ, за която се говори, са 40 лв. на ден за настаняване и изхранване на човек, като парите ще могат да се изплащат със задна дата вероятно от идната седмица. Въпросът около помощта бе силно преекспониран и засенчи друг факт – че наличната база – и в държавни сгради, и в хотели, е много-много скромна – 1200 позиции.
Най-мъгляв е въпросът със социалните помощи
Директивата изисква страните-членки да предоставят помощи от социални грижи на лицата като средства за съществуване, но вид и размер не се конкретизират. При други права – като например правото на достъп до образование, е посочено, че достъпът се осигурява при същите условия като за гражданите на съответната страна, но при социалните помощи такава уговорка не е направена. Ако се следва логиката на общото социално подпомагане, хората би следвало да получат доста мизерни суми. Достатъчно е да припомним, че гарантираният минимален доход у нас, от който се определят социалните помощи, е 75 лв… на месец.
Няма яснота и доколко войната в Украйна е засегнала съществуващите там на място системи за социално подпомагане и дали хората от уязвими групи продължават да се ползват от права. „Сега“ поиска такава информация от украинското посолство, но до редакционното приключване на броя не получи отговор. Правителството твърди, че е създало добра организация с работодателите за осигуряване на информация за пазара на труда, но тук просто се прилагат вече работещи механизми за сезонна заетост, без това да отразява настоящата безпрецедентна ситуация.
Здравното обслужване – проблем в перспектива
Не е особено ясен и достъпът до медицинско обслужване на бежанците. Тук законът у нас предвижда да се осигури минимално обслужване при спешни състояния, но директивата е по-широка и дава право да се поеме и медицинско обслужване в случай на болест. Това право обаче ще се сблъска с една от най-тромавите институции у нас – НЗОК. Каквато и координация да създава в момента здравният министър проф. Асена Сербезова (която е от малцината министри, активни по кризата), рано или късно ще възникне проблем с отчитането и заплащането на медицинските грижи за бежанците.
В образованието – неясноти за децата със специални нужди
В образователната система сериозни проблеми се очертават при деца със специални потребности. В мрежите вече има питания на родители на такива деца дали следва да имат ТЕЛК, за да ползват ресурсна подкрепа в училище. МОН бързо се организира и създаде ред за записване в училище и градина, като твърди, че системата е обучена да работи с такива деца. Някои украински деца вече ходят на градина и училище у нас, но бройките са много скромни.
Слабият поток към България засега спасява нашите институции от големи предизвикателства. Прогнозите на ЕК обаче са за много по-голяма вълна, която може да достигне от 2,5 до 6,5 млн. души. Очаква се, че половината от тези хора ще поискат дългосрочен статут на бежанци, защото няма да са в състояние да се върнат в Украйна по политически причини. Статутът на временна закрила би следвало да разпредели във времето този натиск, но подготовката за него трябва да започне сега.