В моето семейство много обичаме тиквите. Всяка година не оставаме без този плод. В мазата ни винаги има от него. Купуваме си доста, да има за цялата зима. Целият ни вход замирисва на печена тиква и всички съседи знаят, че аромата излиза от апартамента на Льони. Отворя ли входната си врата, от там излиза облак с миризмата на този вкусен есенен плод. С нетърпение очакваме да узреят тези апетитни и сладки тикви.

И тази есен винаги, когато съм на пазара питам производителят, от когото всяка година купувам. Неговите бяха най-хубави от целия свищовски пазар и щом ги изложи на пазарната сергия/маса/ за нула време изчезваха. Но аз му бях най-редовният клиент, затова бях спокоен, че за мен винаги ще има. Постоянно го питам дали скоро ще узреят и кога ще изнесе тикви за продан. Колкото наближаваше времето за това ставах нетърпелив, започнах да се облизвам като котарак, който чака своята изгора на ъгъла на къщата. Моята половинка, всеки път, когато седна на масата, било за обяд или вечеря, когато ми сервира десерта аз все се мръщя. Един обяд аз пак й върнах десерта, а тя като ревна срещу мен: – Ти от кога започна да не харесваш десертите, които правя? – Нали знаеш, че чакам да купя тикви, а за мен това е най-хубавия десерт.

Есента на тази 2022 година беше топла и приятна. По пазара започнаха да се появяват традиционните плодове и зеленчуци. Пазарните дни при нас са вторник, петък и неделя. Така един петък моят производител на тикви ми съобщи, че в неделя ще изкара първите си тикви от новата реколта. Като чух от него тези думи устата ми се напълни със слюнки, които започнаха да капят, а очите ми грейнаха като звезди. Казах му, че в неделя ще бъда първият му клиент. В петък и събота стрелките на часовника за мен се въртяха много бавно, часовете не вървяха, но нейсе, ща неща дочаках неделята. В неделя сутрин станах рано, още не бе съмнало и се провикнах към жената да става и тя, че ще ходим на пазар.

Тя сънено промърмори: – Ти да не си луд, бе? Я погледни навън, каква е тъмница, още не е съмнало. Размърда се, прозина се, стана бавно и още по-бавно започна да си прави сутрешния тоалет. Аз вече бях облечен и със стиснати зъби промърморих: – Бави се, бави се, остана ли без тикви, мисли му. Постепенно навън започна да просветлява. Ние вече бяхме готови, Ванчето взе чантите с приготвените чували и поехме към пазара.

Утринта бе мъглива, от Дунава се стелеше гъста мъгла. Времето бе тихо, но капчици от тази тежка мъгла започнаха да ни ръсят като ранна утринна роса. Бързах, а след мен Ванчето притичваше и мърмореше, добре че не я чувах. Стигнахме пазара и за мое учудване имаше много ранобудни купувачи. Моят производител бе наредил вече тиквите на тарабата, а пред нея имаше доста хора. Той като ме видя ми махна с ръка, че моите са запазени. Застанахме малко в страни от чакащите, а окото ми гледаше все в масата. На нея бяха наредени едни жълти малки тикви, като футболни топки. Гледам и се чудя. Никога не бях купувал такива малки тикви. Винаги си отбирах да не са големи, но такива малки…

Отбирах си бели, хубави, с тънка кора, те са най-сладките, хапнеш ли от такава печена тиква тя се топи в устата. Мълчах, чаках и умувах, дали да си купя или да потърся от друго място. Гледам, че купувачите си вземаха по 3-4, моят ред вече наближаваше, а аз се колебаех. През това време моят производител с висок глас рекламираше тиквите си: „Вземайте от мен, моите тикви са златни”. Слушах и се чудех, дали рекламата за златните му тикви е истина. Опашката ставаше все по-голяма, всеки си купуваше по 5-6, а той още по-силно правеше своята реклама. Сред наредените тикви имаше поставена табелка, на която с едри цифри бе изписано – цена 3 лева за килограм.

След като постояхме доста, а нахлуващата гъста мъгла продължаваше да се стели над нас нашият продавач се обърна към мен: – За теб съм запазил специално отбрани тикви. Той ми говореше, а моят поглед не се отделяше от табелката с цената им. – Колко да ти сложа в чувала? – попита ме той, а аз мълчах. – Какво ме гледаш като насрано дете майка си – продължи той. Ще вземаш, или не?

Постоях малко без да му отговоря, но ядосано го попитах: – Абе, търговецо, каква е тази космическа цена, да не са златни твоите тикви? – А ти не чуваш ли какво викам? Само моите тикви и семките им са специални, златни. Онемях, на моите много години за първи път чувам, че има тикви със златни семки. Откакто се помня не е имало година в мазата ни да няма поне десет тикви. Ходил съм и в чужбина по пазарите, но не бях чувал, че има специални тикви.

Накарах го да ми сложи три в чувала, претегли ги и ми каза – 35 лева. Дадох му парите и си тръгнахме. През цялото време мълчахме. Вървях и псувах, а моята мила леко се подсмиваше, но си мълчеше. Като се прибрахме вкъщи оставих тиквите на терасата, беше студеничко, пуснах климатика, а моята започна да подрежда масата за обяд. Докато се хранехме жена ми мълчеше, само ме попита: – Довечера ще хапнем ли от златната тиква? Кога ще я срежеш, за да видим дали сме късметлии? – и леко се засмя. Полегнах си, да си почина малко, но не можах да заспя. Станах, взех малката си брадвичка, извадих от чувала една тиква и я разцепих на две половини и започнах да ровя в едното парче – нищо. Помислих, че във второто ще намеря някоя златна семка, но и в него нищо нямаше. Изчистих тиквата, приготвих я за печене, наредих я в тавата и чаках моята хубавица да се събуди. Като стана от следобедната си дрямка я накарах да метне тавата във фурната, а аз зачаках да усетя аромата на печена тиква.

През цялото времетраене на печенето на вълшебния плод моята половинка си мълчеше, не смееше да ме закачи, защото добре знаеше, какво цвете за мирисане съм. Викна ли вдигам във въздуха целия вход. На следващият ден разцепих и останалите две тикви, но и в тях нищо не намерих. Чаках да дойде вторник, за да му натрия мутрата на тикваря, но него го нямаше на пазара.

Изчаках петък, в който той дойде и цъфнах при него. Имаше доста хора пред тарабата му, но моите нерви не издържаха, ревнах срещу него и започнах да изливам най-цветущи думи от моя богат речник. Не помня, колко псувни му теглих, но бяха доста много. – Е, свърши ли? – нахално ме попита той. – Ти какво искаш, още от първият път да печелиш и да забогатееш от тиквите? Вземал ли си от ония билети от тотото? Там още от първият път ли печелиш? Трябва да вземеш най-малко десет, че да уцелиш някой лев – отвърнах аз. – Ами и ти купи още някоя друга тиква и може да ти излезе от нея късмета. Нищо не казах, тръгнах си с наведена глава и сам си говорех: „ Ей, главо, главо, проста главо, как тая кратуна дето виси на раменете ми няма поне една златна семка”.
Константин Динков – Льони

 

 

Преглеждания: 309