Братя от Драгомирово разширяват бизнеса си в Чикаго

Живеем в турболентни времена както за страната, в която живеем така и в глобален аспект. Това е депресиращо за много от нашите сънародници в САЩ, които променят стила си на живот и бизнес, поради финансовите предизвикателства и несигурността за бъдещето. Но, има и българи, които именно в този труден момент инвестират и разширяват бизнеса си, като намират и време да се веселят. Да бъдеш оптимист днес не е лесна работа, но не така стоят нещата с “непобедимите братя Петрови”, които освен че планират разширяването на своя сервиз за ремонт на камиони и трейлъри, инвестират сериозни средства за закупуване на ново оборудване (над $200 000). Последната им покупка е специален стенд за ремонтиране на инжектори от Германия, който все още не е пристигнал в Чикаго.

Сега, когато много транспортни компании излизат от бизнеса и продават камионите си, братя Петрови… купуват камиони, които са на около 3-4 години. Вече са 10 и са “нагласени” специално за шофьори, които нямат възможност да купят свой камион.

Всички са с основен ремонт, инсталиран глайдър кит и сменен двигател (от “DD 15” на “Detroit S60 – 1999 г.”) “Оригиналният двигател (DD 15) е пълен боклук” споделя мнението си Анатоли. “Изкарва средно 500 – 600 000 мили, докато “Detroit S60 – 1999 г” има живот минимум 2 000 000 мили и има само 2 сензора, които евентуално могат да се повредят”.

“Наш owner-operator или шофьор не спира! Преди дни пътувах 400 мили, за да сменя компресора на owner-operator по средата на магистралата, а брат ми пък на 600 мили от Чикаго смени инжектора на друг камион в нашата компания.” обяснава Анатоли.

В момента при тях работят само камионите на 7-8 owner-operators, а собствените камиони на Анатоли и Пламен са все още на паркинга в очакване на по-добър пазар. “Сега не е изгодно да се работи. Паднаха цените. Пример: Ако преди един курс до Калифорния беше $5000, сега е $3000, а и няма товари. Вдигна се цената на горивото. Всичко започна, след като САЩ и Китай се скараха” пояснава Анатоли.

Братя Петрови са закупили и towing truck, за помагане на собствени клиенти и въобще за шофьори закъсали на пътя. Андрей е отговорен по тази част в сервиза.

Въпреки, че работят здраво денонощно, “непобедимите” намират време и за веселие и го правят също така качествено, както и в техния бизнес.

Именно едно от тези партите беше повод да се видим отново.

“Ще колим прасе в неделя. Ела в 10 am” бе съобщението, което получих от Пламен.

Макар, че дойдох след 10 am бях първия гост, който не само че стана свидетел как прасето от Кеноша, Уискансин беше проснато от пикапа на дървения палет, но и като “градско чедо” без опит в тази област успях да бъда брутално изпръскан с прясна свинска кръв, малко след като се бях облякъл с чисто нов марков анцунг от фирмата “Boss”.

За мен ставаше очевидно, че колкото аз бях “не в час”, толкова братята с лекота рутинно преминаваха през всички етапи на процеса на обработката на прасето.

“Имали сме над 300 прасета и сме колили редовно с повод и без” поясни Пламен, забелязвайки моето удивление. Дядо ми Митко – Джондата беше най-големия касапин в региона.

Да, оказа се, че и този път коленето на прасето и цялото парти, на което бяха поканени приятели и бизнес партьори беше без повод.

Разминах се с прасето, защото имах лични ангажименти, а след повече от 4 часа то все още не беше приготвено за консумация, но бе ободряващо да си в компанията на тези млади, енергични български семейства, които са поредно доказателство, че българите сме жилави, адаптивни, изобретателни и работливи, а тези от по-малките населени райони на България са с още по-несломим дух, както е и в село Драгомирово (до Свищов) и особено в “Мержан” махла, откъдето са “неподимите” братя Петрови.
Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”