Българи и турци изграждат Часовниковата кула в Свищов през 18-ти век. Идеята за нейното изграждане е на свищовските еснафи, но е подкрепена и от местното турско население.
„За историята на Часовниковата кула можем да съдим по запазените надписи, вградени в строежа. Те са написани с арабски букви на старотурски език особено трудни за точен превод.
Единият надпис е от 1179 година по мюсюлманското летоброене и се превежда като „Обладателят на добри и хубави дела Хюсеин ага бен Али. Войвода на Свищов. 1179”. Другият надпис в превод на професор Кръстю Миятев гласи: „Големият крепител на града хаджи Абдулах ага се пресели от своя свят във вечността; от една трета от имота си той извърши поправка на часовника, по тая причина нека душата му да бъде винаги благословена. Бидейки напълно разрушен (часовникът) с тая поправка на следите (от разрушението), той се възстанови и стана невиждано хубав и великолепен. Ей Шевки постави отново датата, когато беше възобновен и поправен прекрасният часовник 1276” (1859 година). От тези надписи се прави изводът, че Часовниковата кула е била изградена около средата на 18-ти век, а след това, през 1859 година, е била възстановена от майстор Богдан, както твърди професор Тодор Златев. Над входната врата на Часовниковата кула има следи от сводестия камък с името на майстора. Предполага се, че името е изписано на камъка от самия майстор Богдан. За него се предполага, че е от Балканските колиби. Бил е известен майстор каменоделец – градил е каменни къщи, чешми, надгробни кръстове. Приема се, че заедно с майстор Генчо са построили и казармата – „Ени къшла” в дунавския град. И двата строежи са градени с камъни от Цитаделата, намирала се в днешния парк „Калето“. „Часовниковата кула е висока 23,50 метра. Изградена е от дребен обработен камък и декоративни камъни от бял варовик по четирите ъгъла и на главния корниз на купола. Над главния каменен корпус е двукатната дървена надстройка с часовника и куличката над него. От помещението на часовниковия механизъм има излаз към тясното балконче, опасващо кулата от всички страни. Часовниковият механизъм е бил доставен от Виена от видния свищовлия Яни Станчов. По време на земетресението от 1977 година Часовниковата кула също беше засегната. Бяха извършени укрепителни действия, за да се спаси и запази този великолепен паметник на културата. Изкусният техник Лазар Линков сега се грижи за безотказното действие на часовниковия механизъм.

Сн.: Дамян ПЕТКОВ