Забравената крепост „Калето”

#
28 Oct 2018

Актуално Свищов представя поредица, посветена на стария Свищов. Видян през художествения поглед на капитан Константин Динков/Льони. Авторът се позовава на достоверни факти и на негови спомени или разкази на дядо си...  

Години наред набирам данни за римската крепост, построена на най-внушителното възвишение, откъдето като на длан се вижда целият град Свищов и река Дунав, но нищо по-мащабно за самата крепост няма. Израснах край реката и това величествено възвишение. Обикалял съм го и всяка една пътечка ми беше позната, знаех почти всички вековни брястове, от които днес няма следа. Катерех се по масивните и дебели крепостни стени, от които съвсем малко са запазени. С часове съм стоял на върха и съм се възхищавал на вълшебната панорама, открояваща се пред мен. Много пъти съм се питал защо никой историк, никой наш съвременник пътеписец, литератор не е писал за тази крепост, която е част от историята на града ни. Съвсем малко е писано и споменавано от турски, немски, френски, руски и други пътешественици и хронисти, посещавали нашите земи в далечното минало. Много противоречиви мнения има за крепостта, за значението, големината и разположението ѝ. Турският пътешественик Евелия Челеби, посетил Свищов през 1651 година, пише за крепостта, че е построена от камък край Дунав и има форма на четириъгълник. Но и той не знае размерите, на каква площ е построена, височината на защитните крепостни стени, бойните и сигналните кули. Почти до края на 18 век „Калето“ се описва в произведенията на преминалите през града европейски и руски пътешественици. От първата половина на 19 век то вече не се споменава, защото е в развалини.

През миналия век започнах да търся материали, исках да оставя нещо за тази забравена твърдина, за която бегло се споменава. Посетих библиотеките на Виена, Братислава, Будапеща и макар и малкото, което намерих, ме подтикна да пиша за крепостта. За да може всеки един от нас, гражданите на този красив град и особено подрастващото поколение, да знае повече за нашата богата история и докато сме живи и дишаме, да остане запечатано в нас. Именно това, което прочетем и научим, става по-мило. А нашите деца и внуци да посетят поне един път в седмицата библиотеките, които са прекрасни и с богата литература, да отделят време да научат нещо за историята на града ни.

Обичам Свищов, възхитен съм от миналото му. Правя дълбок поклон пред нашите дарители, дарявайки последния си лев за училища, читалище, църкви, за да бъде градът ни такъв, какъвто е сега. Именно тези велики наши съграждани ми вдъхнаха сили да оставя нещо за младото поколение, идващо след нас.

Могъщият Рим – ореолът на античния свят, е оставил следа от незапомнени времена до наши дни и за следващите поколения благодарение на силната, мощна и добре въоръжена армия. Нейните смели пълководци, далновидни и големи стратези не познавали неспечелена битка. Рим богатеел, ставал силен и мощен през ІІ – ІІІ век преди Христа. С това величие за непобедимост силните и мощни легиони били пръснати по целия древен свят. Римските императори не са и помисляли, че някой ще се осмели да нападне и посегне на техните земи и завзети територии. Заслепени от големите си завоевания и военната си сила, императорите и Сенатът не обръщали внимание на набезите и нападенията на дивите северни племена откъм река Дунав, влизайки навътре в империята. Средното и долното течение откъм левия бряг непрестанно били нападани от войнствените даки, от жестоките и диви орди на Чингис хан и аварите.

През 40-те години от новото летоброене след Христа император Домициан свиква Сената и предупреждава за постоянните им набези и нападения, за зверските избивания на мирното население – грабейки, опустошавайки и опожарявайки територията на империята. За защита на северната граница Сенатът взема решение да бъде осигурена и защитена цялата империя, като се построят сигурни защитни укрепления. Проектират се 40 основни крепости и други 40 помощни със сигурни сигнални кули. Цели три години са били необходими на екипа от архитекти и чертожници да проектират местоположението на всяка една крепост, да очертаят нейните размери. Строежът на всички е започнал по едно и също време – началото на 40-те години след Христа от император Домициан. Имам само предположение, че по същото време започва и строежът на свищовската крепост „Калето“ на Чукленското възвишение. Високите склонове на крепостта, на север към реката и на запад, били обрасли с непроходими високи и вековни брястове. Прокарвайки си трудно път от западния склон към върха на възвишението, изкачвайки се, архитектите онемели от гледката, която се простирала пред тях. На самата площадка в кръг имало 12 огромни каменни идоли, а в средата – 3 огромни каменни чинии, всяка една изографисана с множество йероглифи. На това място е било едно от най-големите тракийски светилища. Тук великият жрец на траките е извършвал ритуални жертвоприношения. Именно на това свещено място се построява една внушителна и респектираща средна отбранителна и защитна римска крепост, преди да бъде изграден големият военен град Нове и неговият легион.

Започнало мащабно и усилено строителство. Формата на форта е била четириъгълна, а крепостните стени – с височина 10 метра. Основните стени били строени от гранит и споявани с горещ хоросан. Този материал е извозван от планината Хемус, от кариерите на Самоводене. Четирите бойни кули били няколко метра над крепостните стени, които били с дебелина 80 сантиметра. До бойните кули на изток и запад е имало по една сигнална кула, а на източната стена е бил входът на крепостта със стабилна кована с метал врата, висока 10 метра и широка 6, отстрани с две постови кули. Ровът пред вратата е бил с ширина 10 метра и дълбочина 5 метра с постоянно течаща вода, която се вливала в Дунав. Имало е падащ мост за достъп до вътрешността на крепостта. На най-високата част е построена Цитаделата на коменданта. На самия покрив се извисявала огромна сигнална кула. Предполага се, че численият състав на войните, добре обучени и тежко въоръжени, бил около 1000. Поради силните сигнални светлини на кулите крепостта се наричала „Светещата“. Застроената площ е около 3 – 4 хиляди квадратни метра. Целта на сигналните кули е била да подават, при нападение или опасност от такова, сигнал на близката до тях крепост – денем чрез силен черен дим, а вечер с огнена червена светлина. Такава е била връзката между отделните укрепления. Всяка сутрин добре въоръжени войни на коне правели обход на границата по реката. Крепостта е била стожер и сигурна преграда от нападение над военния и силен легион на град Нове, на изток от нея.

В 441 година ордите на Атила преминават през замръзналия Дунав от левия на десния бряг и нападат Нове и крепостта, но въпреки пораженията били отблъснати и продължили към бреговете на Черно море. След смъртта на Атила през 453 година от новата ера хуни, готи и славяни, стигайки Елада, се сливат с тракийските племена и ги претопяват. По същото време и българите преминават Дунав през V – VІ век. Започва упадъкът на Римската империя. Докато Нове бил ограбен, опожарен и разорен – крепостта „Калето“ е останала непоклатима. Когато българите окончателно се настанили и образували Българската държава през VІІІ век, всички крепости по течението на Дунав – от Белград до устието на реката, били обновени и основно ремонтирани. Никъде не е отбелязано кога и в кой век е създаден град Свищов. Споменава се от хронисти, пътешественици и съвременни историци, че градът е бил населен около крепостта „Калето“. Евелия Челеби при посещение в града ни споменава, че Свищов и крепостта „Калето“ падат под турско робство 100 години след превземането на Търново и цяла България. Може би и днес щяхме да се гордеем и да се наслаждаваме на това великолепно римско укрепление, ако през 1810 година не било взривено от руските войски, а градът опожарен. През 1862 година немският пътешественик Феликс Каниц идва в Свищов и описва крепостта като развалина.

Когато се изкачиш на това възвишение и на тази стена от отломки, намирайки се на върха – онемяваш. Стоиш минути, може би часове, и не осъзнаваш това, което се открива пред теб, тази красота. Имаш чувството, че е магия, особено ако желаеш да посрещнеш сутрин рано изгрева на слънцето. Виждаш това огромно огнено кълбо как постепенно изплува и неговите първи лъчи се плъзгат и се отразяват в огледалните води на величествената река. Поглеждаш на север и зрението ти вижда една необятна пуста – Румънската равнина. Имаш чувството, че виждаш високите върхове на Карпатите. А вечерта, след изминалия ден, слънцето, което е гряло и давало топлинка на всяко живо същество, уморено и лениво потъва в далечния хоризонт на запад, за да отстъпи на меката сребриста светлина на луната и тя да погледне и да види своето нежно, красиво лице, отразено в това вълшебно огледало –водите на Дунав.

Мили съграждани и гости на града ни, отделете макар и малко време, за да видите тази красота, и ще усетите със сигурност енергията на това място, която ще ви зареди положително.

капитан Константин ДИНКОВ/ ЛЬОНИ

Свищов

 

                                            

 

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK