Забраниха улова на четири вида есетрови риби в Дунав и Черно море!

#
13 Jan 2021 335

От 1 януари 2021 г. е в сила съвместна заповед за забрана за срок от пет години на улова на следните четири вида есетрови риби: руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), чига (Acipenser ruthenus), пъструга (Acipenser stellatus) и моруна (Huso huso). Основната цел на забраната е възстановяване на запасите.

Есетровите видове са едни от най-застрашените видове в света, като причините за тяхното изчезване са антропогенни и биологични, в т.ч. риболов и свръхулов, незаконен и недеклариран улов, незаконна добив на черен хайвер и търговия, загуба и фрагментация на местообитания. Върху есетровите риби от басейна на река Дунав съществено влияние оказват изградените язовири „Железни врата” I и II между Сърбия и Румъния, които препятстват естествената миграция на видовете. Това ограничава възможността за достигане до местата за размножаване, което пречи за нормалното възпроизводство на рибите и води до намаляване на генетично разнообразие на популациите. Есетрите имат дълъг жизнен цикъл, късна полова зрялост, ниска специфична плодовитост и дълги миграционни пътища.

На европейско ниво са предприети различни инициативи, насочени към опазване и възстановяване на видовете от семейство Есетрови (Acipenseridae) – Стратегия на ЕС за Дунавския регион, Програма Есетри 2020, Паневропейски план за действие за есетровите риби и др. В България на национално ниво също се реализират проекти, свързани с повишаване на осведомеността на обществото по отношение на дунавските есетри. Извършени са зарибявания в река Дунав и се изпълняват научно-изследователски проекти, имащи отношение към Плана за действие за есетровите риби в българските акватории на река Дунав и Черно море, Програмата Есетри 2020 и Паневропейския план за действие за есетровите риби.

Една от най-важните административни мерки, прилагани в България на национално ниво, е въведената забрана за извършване на улов на есетрови видове риба чрез съвместна Заповед № РД-9/07.01.2016 г. и Заповед № РД09-42/26.01.2016 г. на министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните. Действащият административен акт е издаден през 2016 г. на основание чл. 42, ал. 1 и във връзка с чл. 41, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), като с него за период от 5 години са забранени риболовът, пренасянето, превозването и продажбата на есетрови видове риби и продукти от тях, уловени в българската част на река Дунав и Черно море. С настоящата втора заповед срокът за забраната се удължава с още пет години, т.е. до края на 2025 г.

България разполага с непълна информация за популацията на есетровите видове, събрана на проектен принцип. Съгласно същата през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е много ограничено, не се случва всяка година и често се изразява в единични екземпляри. Въпреки дългогодишните усилия не са локализирани местата за размножаване, въпреки че над 75 потенциални места са проучвани в продължение на години, което потвърждава тезата, че в българо-румънският участък на река Дунав размножаването се случва рядко, спорадично и оцеляват единични млади екземпляри.

Върху популациите се оказва натиск от незаконния и нерегламентиран риболов, което се доказва от данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за конфискуваните незаконни уреди за улавяне на есетри – кърмаци, при които се наблюдава дори известно увеличение през последните години, въпреки забраната за използването им на територията на България, която е в сила от 2007 г.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗБР четирите вида есетрови са поставени под режим на опазване и регулирано ползване. В зависимост от състоянието на популациите и техните биологичните изисквания те са обект на налагане на допълнителни режими и условията, което може да включва временна или местна забрана за ползване на вида или на определени популации.

Съгласно Червената книга на България, природозащитното състояние на руската есетра, чигата, пъстругата и моруната е „критично застрашен вид“ (CR). В частта „Необходими мерки за защита” в Червената книга, като основна мярка е посочено въвеждането на пълна забрана за улова на тези видове.

Четирите вида са включени в Приложение II на Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни, по която България е държава-членка. Страните по-конкретно трябва да насърчават, да си сътрудничат и да подкрепят изследванията, свързани с мигриращите видове, като полагат усилия за осигуряване на незабавна защита на мигриращите видове, и се стремят да сключват споразумения за опазване и управление на мигриращите видове.

Четирите вида са включени в Приложение II към Конвенция по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES) и в Приложение B към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях.

Четирите вида са сред посочените в Приложение № 4 на ЗБР.

От 2007 г., включително до момента, България има нулеви квоти за износ на месо и хайвер от дивите популации на описаните четири вида риби, поради влошеното им състояние.

Разрешаването на риболов в каквато и да е форма няма да даде възможност за възстановяване на запасите и бъдещо ползване на тези видове.

Настоящата заповед се различава от предходната от 2016 г. по две изменения:

- дава се възможност за краткотраен улов без право на задържане за научно-изследователски цели по реда на чл. 40, ал. 2 от Закона за рибарство и аквакултури. Изключението представлява индивидуални разрешително за научни, консервационни и мониторингови цели, в които се изброяват видове, брой, период, размер, методи за улов, територия на риболов, време на задържане, разрешени манипулации (например снемане на биометрични данни). Разрешителни се издават от министъра на земеделието, храните и горите след извършване на процедура по съгласуване с министъра на околната среда и водите и биха засегнали много ограничено количество екземпляри есетрови риби;

- докладването на неумишления приулов от капитаните на риболовни кораби, както и при извършване на любителски риболов, което ще даде нецеленасочени данни за състоянието на рибните популации.

Към момента забрана за риболов за всички видове есетрови риби е въведена в България, Грузия, Унгария, Молдова, Румъния, Русия (Черноморски регион), Сърбия, Словения, Турция и части от Австрия и Германия. Тези забрани включват всички реки (Дунав и други) и Черно море. В някои от тези държави забраната е законова, като видовете са поставени под строга защита.

На основание чл. 124, ал. 1 от ЗБР за неспазване на режимите и условията, определени в заповедта, в България се налага глоба на физически лица от 100 до 1000 лева, а на юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция от 200 до 5000 лева.

Заповедта за забрана може да се прочете на следния адрес:

https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Nature/Legislation/Zapovedi/Esetri-MZHG-MOSV-RD-09-1029-16.12.2020%20i%20RD-1066-23.12.2020.pdf

Материалът е изготвен по информация публикувана от Министерството на околната среда и водите

Илиян ПЛАМЕНОВ

Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна помощ на пострадали от домашно и полицейско насилие.

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Свищов изпрати абитуриентите от "Випуск 2021"