За историята на село Вардим

Преглеждания: 96 #
09 Mar 2019

Актуално Свищов продължава представянето на исторически сведения за селищата от община Свищов. Данните са от книгата „Местните имена в Свищовско” от Емилия Пернишка.
Вардим /у Ф. Каниц Vardin, в тур. док. Vardim/
Село, разположено на 11 км. на изток от Свищов, край р. Дунав, в подножието и по полите на висок хълм, на шосето Свищов - Русе. Граничи със Свищов, Царевец, Хаджи Димитрово, Караманово, Новград и Кривина. Към землището в по-ново време се добавя остров Вардим.

Според Енциклопедия „България” /в 7 т./, първото намерено упоменаване на селото е в турски документи от 1783 г.  В руския военен справочник „Маршруты по Европейской Турции и перевалы через Балканы” /маршрут №4/ от 1877 г. се споменава като Вардин. В миналото е българо-турско село около турски чифлик. Имало е и каймакамин. Източно от селото, в м. Янково гърло през 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа стъпва на българска земя. На мястото е построен паметник. Най-стари родове - Цоковци, Коджаивановци, Алексевци, Василевци, Арнаудите /някогашни преселници от Македония/. През 50-те години един възрастен жител на селото /Атанас Тодоров Костадинов, тогава 90-годишен/ ги е заварил в селото. През 50-те години на 19 в., както и в 1901-1902 г. идват доста преселници - българи и румънци - от Румъния, бежанци от селско въстание. Такива са Иван Кулчев, Георги Братиана, Георги Маринов, Няцолите, Чинзакови и др. Етнически населението е предимно българско, а в близкотото минало - и власи, турци, татари и цигани - български и румънски. В 2010 г. жителите са 1108.
Освен земеделието, в поминъка се включва и риболов.
Името Вардим/н/ е единствено известно, може би се свързано с охрана на гранична зона.
Местни имена, имена на водни обекти и ойконими край и във Вардим: Барата, Батин, Горна махала, Кайнака, Кютюкликя, При могилата, Чолаковите греди, Чувлишката греда и др.
Общо 92 имена. По-голямата част български, но и доста турски. По-малко диалектни особености в сравнение с други топонимии: български лексеми греда, гърло; турски дживезлик, ирим, това говори за дълго съжителство на българи и турци в селото. Старо селище.
Актуално Свищов припомня: Член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка е виден езиковед - изследовател на българската лексика, словообразуване, стилистика, развитие и книжовно строителство на езика, лексикография, съпоставка на българския език с други славянски езици.
Издала е 7 книги и над 190 статии, отпечатани в български научни издания, в Чехия, Словакия, Полша, Холандия. Автор, съавтор и редактор е в 8 речника, в 11 тома на академичния  многотомен Речник на българския език, в речници на синонимите, антонимите, чуждите езици и новите думи в българския език, в енциклопедия по езикознание. Проявява грижа към езиковата правилност и чистота в редица научно- популярни статии и в много радиопредавания. Близо 30 години редом с научната работа в БАН преподава и в различни университети у нас и в Лион, Франция.
Завършва в Свищов гимназия „Алеко Константинов” със златен медал и като студентка по българска филология събира топонимията на Свищовско през 50-години на миналия век, която излесдва и представя в „Местните имена в Свищовско”.

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

пред Извикано

Общинска управа 2015 - 2019: Издевателство и тормоз над обикновените граждани! Самозабравили се и ЛУМПЕНИЗИРАНИ чиновници изпращат "Общинска охрана" да преследва Гражданина в частния му имот - с репресивното разпореждане да....ПОДПИШЕ АКТА, чието получаване ПО-РАНО по пощата Гражданинът не само не отрича, но и е обжалвал, прилагайки го към Жалбата до Съда.

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Ентусиасти от ДТГ се включи в инициативата „Да изчистим България”/СНИМКИ/