За историята на село Морава

Преглеждания: 77 #
14 Mar 2019

Актуално Свищов продължава представянето на исторически сведения за селищата от Общината. Данните са от книгата „Местните имена в Свищовско” от Емилия Пернишка.
Морава /до 1923 г. Хаджи Муса, у Ф. Каниц Hadzi Musa, в тур. док. Hasmusa/
Село, разположено в подножието на хълм, на 29 км южно от Свищов
, на 72 км северозападно от В. Търново, на ж.п. линията Левски-Свищов. Свързано с шосета със Свищов, Козар Белене и Овча могила.
Може да се предполага, че е старо селище. Останки от стари заселвания имало на юг и северозападно от от сегашното селище. Направени разкопки  от полски археолози през 1958 г. доказват съществуването първо на римско, а след това на славянско селище. По спомени от по-ново време датира поне от 18 в. Първо било разположено на 2 км южно от сегашното място, в м. Козарбелската чешма, около чифлик на турски бей - Хаджи Муса. Носело неговото име. Било е доста голямо, с българско и турско население, но след чума намаляло до 50 къщи. Премества се на сегашното място, за да избяга чумата и грабежите по шосето Търново - Никопол. Към средата на 19 в. се заселват татари, които напускат след това. Помнят се около 100 български къщи, 50 турски и 50 татарски.
Най-стари родове се смятат Върбаноолу, Данкоолу, Лазаровци, Мариновци. Преди Освобождението идват идват и преселници от Балкана - Маневци, Даалиевци, Терзиеви, Козеолу, които създават Балканджийската махала. След Първата световна война се заселват бежанци от Вардарско. Турците постепенно се изселват.
През 1856 г. е построена църква. Имало 750 къщи и население 1400 жители. През 2010 населението е 1116 жители. Населението се занимава предимно със земеделие и животновъдство. Етническият състав е български, малко турци и цигани.
Официално селото е преименувано през 1923 г., като се променя турското Хаджи Муса на Морава, свързано с мястото, където е построена железопътната линия по това време.
Местни имена, имена на водни обекти и ойконими край и в Морава: Балканджийската махала, Балъклия, Банаря, Орниците, Стежерския път, Широк баир и др.
Общо 101 имена. Предимно български и съставни с турски заемки. Общият характер на имената показва, че са сравнително нови.
Актуално Свищов припомня: Член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка е виден езиковед - изследовател на българската лексика, словообразуване, стилистика, развитие и книжовно строителство на езика, лексикография, съпоставка на българския език с други славянски езици.
Издала е 7 книги и над 190 статии, отпечатани в български научни издания, в Чехия, Словакия, Полша, Холандия. Автор, съавтор и редактор е в 8 речника, в 11 тома на академичния  многотомен Речник на българския език, в речници на синонимите, антонимите, чуждите езици и новите думи в българския език, в енциклопедия по езикознание. Проявява грижа към езиковата правилност и чистота в редица научно- популярни статии и в много радиопредавания. Близо 30 години редом с научната работа в БАН преподава и в различни университети у нас и в Лион, Франция.
Завършва в Свищов гимназия „Алеко Константинов” със златен медал и като студентка по българска филология събира топонимията на Свищовско през 50-години на миналия век, която излесдва и представя в „Местните имена в Свищовско”.

 

 

 

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

пред Извикано

Общинска управа 2015 - 2019: Издевателство и тормоз над обикновените граждани! Самозабравили се и ЛУМПЕНИЗИРАНИ чиновници изпращат "Общинска охрана" да преследва Гражданина в частния му имот - с репресивното разпореждане да....ПОДПИШЕ АКТА, чието получаване ПО-РАНО по пощата Гражданинът не само не отрича, но и е обжалвал, прилагайки го към Жалбата до Съда.

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

ОП „Чистота” отряза живи дървета в „Стоян Ников”?!