За историята на село Козловец

#
13 Mar 2019

Актуално Свищов продължава представянето на исторически сведения за селищата от Общината. Данните са от книгата „Местните имена в Свищовско” от Емилия Пернишка.
Козловец /Турско Сливово, у Ф. Каниц Turk Sliva, Kozlovec, в тур. док. Isliva-i muslim/
Едно от най-големите села в района, на 18 км южно от Свищов. Разположено в плодородна равнина с малки възвешения на север. Граничи с Царевец, Хаджи Димитрово, Алеково, Александрово, Драгомирово и Българско Сливово.
Основен поминък земеделие и скотовъдство.
Населено с източноправославни българи и малко цигани. Първоначално е било българо-турско село. Споменава се в турски документи от 1632 г. с име Ислива /вер. от Сливово с турско протетично и/. Има предположения за преместване от м. Кеповите орехи. Останки от старо заселвене в м. Башчалъка, Гидеклика /Гиигликя/, Герчовелетта /Гьорчелетта/. В околността /Башчалъка/ има гробище грообищна могила от късноримско селище, намерени са останки /тракийски конник, талери от Дубровнишката република и др./. Според летописната книга към средата на 19 в. е било с около 170 къщи, от които половината турски. Наричало се е Турско Сливово за разлика от съседното Българско Сливово. Но българите го наричат и Козловец, което вероятно е по-старото име. За това свидетелства бележка от 1857 г. в църковната летописна книга за дарение на църквата в Козловец, построена в 1854 г. След Освобождението не е преименувано, а продължава да носи същото име. Най-стари родове Мутковци, Павловци, Ценковци, Страшилови, споменати и в летописната книга. След Освобождението идват от Балкана Дешеви, Неновци и няколко семейства от съседни села. След Първата световна война идват от Македония Господинови, Георгиеви и др. Нарестването на селото  е най-голямо през 1946 г. След това една част се изселва в градовете. Преброяването през 1979 г. регистрира 2786 жители, а 2010 почти половината - 1451.
Местни имена, имена на водни обекти и ойконими край и в Козловец: Абушевия трап, Горния ирим, Зад лозята, Кална дере, Камъка, Царевски кованлък, Черна могила и др.
Общо 96 имена. Доста от тях чисто турски /Гаван чеир, Коджабаш чешма и др./.
Актуално Свищов припомня: Член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка е виден езиковед - изследовател на българската лексика, словообразуване, стилистика, развитие и книжовно строителство на езика, лексикография, съпоставка на българския език с други славянски езици.
Издала е 7 книги и над 190 статии, отпечатани в български научни издания, в Чехия, Словакия, Полша, Холандия. Автор, съавтор и редактор е в 8 речника, в 11 тома на академичния  многотомен Речник на българския език, в речници на синонимите, антонимите, чуждите езици и новите думи в българския език, в енциклопедия по езикознание. Проявява грижа към езиковата правилност и чистота в редица научно- популярни статии и в много радиопредавания. Близо 30 години редом с научната работа в БАН преподава и в различни университети у нас и в Лион, Франция.
Завършва в Свищов гимназия „Алеко Константинов” със златен медал и като студентка по българска филология събира топонимията на Свищовско през 50-години на миналия век, която излесдва и представя в „Местните имена в Свищовско”.

 

 

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK