За историята на село Хаджидимитрово

#
16 Mar 2019

Актуално Свищов продължава представянето на исторически сведения за селищата от община Свищов. Данните са от книгата „Местните имена в Свищовско” от Емилия Пернишка.
Хаджидимитрово /до 1934 г. Саръяр, у Ф. Каниц Sarijar, в тур. док. Sariyar/
Голямо село разположено в равнина на 21 км югоизточно от град Свищов - Павликени. О
сновен поминък земеделие.
В околностите на североизток от м. Кантона има следи от римски паметници. На около километър югоизточно  от селото се намира неразкопана тракийска могила.
Първаночално разположено в м. Долното селище, където днес има гробищни останки. Имало е около 400 къщи. По време на Руско-турските войни в края на 18 в. от това селище около 60 семейства се изселват в Румъния и Бесарабия, а останалите 200 - 220 семейства се преместват на запад по Дерето - в Горното селище, бягайки от разбойнически набези. Старото селище било изгорено. По време на войните от 1825 - 1830 г. става второ преселване на сегашното място. Има спомен от хора, живели в този период, че са родени в Горното селище. Последното селище е с около 60-70 български къщи тогава, управлявано от турски бей. След Кримската война до Освобождението се заселват и татари /или черкези/ - в м. Езминто, които напускат мястото след края на Руско-турската война от 1877 - 1878 г.
Килийно училище в селото има от 1810 г. /според летописната книга на училището/. Светското училище води началото си от 1834 г. Църквата е построена през 1862 г.
Според турски регистър  от 1871 г. селото има 170 къщи. През 1985 г. населението е 1675 жители, а през 2010 - по-малко от половината, 805 жители. Стари местни родове - Ножденките, Данчовци и др. След Освобождението идват преселници от Балкана - Ангел Иванов Топара, Пенкови, Шумите. След войните идват нови преселници и от Мала Азия - Илчеви, Кирови, Трендафилови, както и от съседни села - Драгневци, Теодосовци, Ликовци.
До 1934 г. селото носи името Саръяр /жълта пръст/, след което  е преименувано на Хаджидимитрово в памет на Хаджи Димитър, чиято  чета минава през селото през 1868 г. В селската църква е осветено значето на четата и са се заклели войводите. Църквата и дървото, под което са почивали четниците, са запазени като исторически забележителности.
Местни имена, имена на водни обекти и ойконими около и в Хаджидимитрово:Акчарска бара, Арозовата ливада, Бозалъка, Ливадския път, Славковата бара, Стойчова трап и др.
Общо 88 имена. Предимно български и с усвоени заемки. По-малко чисто турски. Диалектни лексеми - герен, млаке, пологар и др.
Актуално Свищов припомня: Член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка е виден езиковед - изследовател на българската лексика, словообразуване, стилистика, развитие и книжовно строителство на езика, лексикография, съпоставка на българския език с други славянски езици.
Издала е 7 книги и над 190 статии, отпечатани в български научни издания, в Чехия, Словакия, Полша, Холандия. Автор, съавтор и редактор е в 8 речника, в 11 тома на академичния  многотомен Речник на българския език, в речници на синонимите, антонимите, чуждите езици и новите думи в българския език, в енциклопедия по езикознание. Проявява грижа към езиковата правилност и чистота в редица научно- популярни статии и в много радиопредавания. Близо 30 години редом с научната работа в БАН преподава и в различни университети у нас и в Лион, Франция.
Завършва в Свищов гимназия „Алеко Константинов” със златен медал и като студентка по българска филология събира топонимията на Свищовско през 50-години на миналия век, която излесдва и представя в „Местните имена в Свищовско”.

 

 

 

пред Извикано

Синдромът на придобитата институционална некадърност /СПИН/ убива България  Писах тук за некомпетентността в България. Когато съм по-краен и повече уморен от сблъсъка с реалността, дори говоря за некадърност, за новия СПИН, който пронизва и прониква в държавното тяло на България – Синдромът на придобитата инстутуционална некадърност. Последната дума за благоприличие заменям понякога с некомпетентност.

Официална страница на FACEBOOK