За историята на село Горна Студена

#
10 Mar 2019

Актуално Свищов продължава представянето на исторически сведения за селищата от община Свищов. Данните са от книгата „Местните имена в Свищовско” от Емилия Пернишка.
Горна Студена /у Ф. Каниц G. Studena, в тур. док. Ustudena-i bala и Istuden/
Село, разположено върху почти равно, слабохълмисто място на около 30 км южно от Свищов и на 22 км от гр. Павликени, на кръстопътя между шосетата София - Русе и Свищов - Павликени. Свързано чрез шосета с Овча могила и с Масларево за към В. Търново. Основен поминък - земеделие и скотовъдство.
Неизвестно кога е заселено. В околностите са открити останки от гробище на римски военен легион, златни монети от времето на император Теодосий. От това се съди, че е имало селище в 1 - 4 в. Отбелязва се наличие на старо римско селище с име Гранд Студена. Средновековно българско селище на това място се споменава в турски документи от 1430 и 1618 г. Отбелязано е в селищните имена, открити от Ст. Андреев /2002 г./ като Истудна /1618/ и Устудна и Киберан. Било феодално владение на турчина Убейд Челеби /Тимарски тефтери 1430 г./. Има спомен кратковременни преселвания  при епидемии след Кримската война. За известно време в средата на 19 в. населението е смесено, около 1870 г. имало 100-тина турски къщи и два пъти по-малко български. Преобладаването на турците е регистрирано в стар училищен алманах от 1900 г., който се води от 1850 г. През 70-те години на 19 в. откупвачите на данъци били предимно турци. През 1830-1840 г. будни българи основават училище с редовни занятия от 1860 г.
Населението на полянци /мизийци/, хърцои /старо местно население/ и пришълци - главно балканджии и „отвъдешни” - бегълци от Тракия. Най-стари български родове - Русанови, Макавеевци /преселници от Габровско/, Миткоолу, Павлевци, Минчовци /от Сломер/, Ламбевци от Свищов, Бирюнджата , Варджата и др. Първите са и сновоположници на училището. След Освобождението повечето турци се изселват. Заселници от Балкана /Балканджи Пенчо, Гърмигята/ и от съседни села /Патрашлиите от Патреш/, Червенските и др.
В 1873 - 1874 г. селото е има 703 жители, от които 550 българи и 153 турци. През 1951 г. отбелязват 2506 жители. Преброяването през 1977 г. регистрира 1376 жители, а в 2010 г. - 497. Забележително в по-новата му история е минаването през селото на руската армия по време на Освободителната война. От август до октомври 1877 г. тук е била Главната квартира на руското командване и император Александър Втори. Къщата е превърната в музей.
Името е по р. Студена, Студена река, Студено дере, ляв приток на река Янтра, с дължина 34 км. Началото се води от извори в долината около селото. Влива се в Янтра при гр. Полски Тръмбеш. В 1430 г. селото се споменава в турски документи като Истудна, през 1618 като Устудна и Киберан /преведено като Българска Студена.
Местни имена, имена на водни обекти и ойконими край и в Горна Студена: Акчарския път, Али баба, Копочка, Крушака, Пеювите, Смрадликите, Средния баир.
Общо 101 имена. Част от тях са турски и турцизми, усвоени в езика. Общият характер на топонимията говори за нейната новост.
Актуално Свищов припомня: Член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка е виден езиковед - изследовател на българската лексика, словообразуване, стилистика, развитие и книжовно строителство на езика, лексикография, съпоставка на българския език с други славянски езици.
Издала е 7 книги и над 190 статии, отпечатани в български научни издания, в Чехия, Словакия, Полша, Холандия. Автор, съавтор и редактор е в 8 речника, в 11 тома на академичния  многотомен Речник на българския език, в речници на синонимите, антонимите, чуждите езици и новите думи в българския език, в енциклопедия по езикознание. Проявява грижа към езиковата правилност и чистота в редица научно- популярни статии и в много радиопредавания. Близо 30 години редом с научната работа в БАН преподава и в различни университети у нас и в Лион, Франция.
Завършва в Свищов гимназия „Алеко Константинов” със златен медал и като студентка по българска филология събира топонимията на Свищовско през 50-години на миналия век, която излесдва и представя в „Местните имена в Свищовско”.

 

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK