За историята на село Деляновци

#
11 Mar 2019

Актуално Свищов продължава представянето на исторически сведения за селищата от община Свищов. Данните са от книгата „Местните имена в Свищовско” от Емилия Пернишка.
Деляновци / до 1934 г. Чаушка махала, съкр. Махлата, у Ф. Каниц Caus Mahala, в тур. док. Cavus/
Село в средната част на Дунавската равнина на десния бряг на р. Осъм в началото ва долното й течение, на 20 км югозападно от Свищов и на 12 км от Левски. Разположено под венец от хълмове, които на изток са полегати, а на запад - стръмни. Граничи със селата Морава, Козар Белене, Малчика, Българене и Стежерово.
Селото е известно под името Павликянско Парносово от 15 в. или като Баронсово /17 в./, както е отбелязано в турски регистри /Хасове, зиамети и тимари в Никополския санджак от 1479 - 80 г./. Старите му жители са били павликяни. Има основание да се приеме, че е съществувало през античността, при римското владичество и при идването на славяните. Изчезва и отново се заселва. През турското владичество управлявано от чаушин и носи име Чаушка махала /или съкр. Махалата/. Това име се запазва до 1934 г., когато е променено на Деляновци /според народна етимология - по растение делянка, разпространено в околността/. По-вероятно по родово име, но такъв род в селото сега няма.
Най-стар заселник, дошъл от Балкана, бил козарят Мони, чийто брат се заселва в Козар Белене. След тях идват български родове Нягуловци, Данковци, Кусиците, Тотювци - от Плевенско. По-късно се настаняват татари и черкези, които остават до Освобождението. След 1878 г. идват заселници от Габровско и Севлиевско. 2010 г. наброява 159 жители.
Църквата е построена през 1866 г. Първото светско училище е открито през 1878 - 1879 г.
Основният поминък на населението са земеделието и скотовъдството, специално - козарството. Лозарството и зеленчукопроизводството са развити още в далечното минало. Затова благоприятства наличието на водни източници като р. Осъм и местността Гераните.
Местни имена, имена на водни обекти и ойконими край и в Деляновци: Абдиев баир, Анадолския геран, Долните лозя, Моьовска чешма, Мури бостан, Пънковските ливади, Турските гробища, Шериев геран и др.
Общо 103 имена. Голямата част български. С турска форма Везир тепе, Кескин баир и др. Имената представят лексемно и словообразувателно богатство и български характер на езика и населението.
Актуално Свищов припомня: Член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка е виден езиковед - изследовател на българската лексика, словообразуване, стилистика, развитие и книжовно строителство на езика, лексикография, съпоставка на българския език с други славянски езици.
Издала е 7 книги и над 190 статии, отпечатани в български научни издания, в Чехия, Словакия, Полша, Холандия. Автор, съавтор и редактор е в 8 речника, в 11 тома на академичния  многотомен Речник на българския език, в речници на синонимите, антонимите, чуждите езици и новите думи в българския език, в енциклопедия по езикознание. Проявява грижа към езиковата правилност и чистота в редица научно- популярни статии и в много радиопредавания. Близо 30 години редом с научната работа в БАН преподава и в различни университети у нас и в Лион, Франция.
Завършва в Свищов гимназия „Алеко Константинов” със златен медал и като студентка по българска филология събира топонимията на Свищовско през 50-години на миналия век, която излесдва и представя в „Местните имена в Свищовско”.

 

 

пред Извикано

Синдромът на придобитата институционална некадърност /СПИН/ убива България  Писах тук за некомпетентността в България. Когато съм по-краен и повече уморен от сблъсъка с реалността, дори говоря за некадърност, за новия СПИН, който пронизва и прониква в държавното тяло на България – Синдромът на придобитата инстутуционална некадърност. Последната дума за благоприличие заменям понякога с некомпетентност.

Официална страница на FACEBOOK