За историята на село Българско Сливово

#
08 Mar 2019

Актуално Свищов продължава представянето на исторически сведения за селищата от община Свищов. Данните са от книгата „Местните имена в Свищовско” от Емилия Пернишка.

Българско Сливово / Ф. Каниц Bulgar sliva Isliva-i zimmi и Islivova/
Голямо село на 10 километра южно от Свищов, разположено на седем невисоки хълма, на над 100 м височина над морското равнище.
На запад започва обширна равнина, а на юг, изток, и север теренът е вълнообразен. Граничи със Свищов, Царевец, Ореш, Драгомирово, Козловец. Разделено е на части от малка рекичка. Едната част наричат Припека - мястото на южния склон, а другата - Усойната - разположена на северния.
Ст. Андреев отбелязва съществуването на името до 19 в. като Isliva-i zimmi и Islivova. Според предания от началотно на 19 в. първото му разположение е в м. Влашката махала, откъдето се премества на сегашното място, бягайки от епидемия. Останки от къщи на няколко места в околността -Лешова байча, за които се предполага, че са черкезки в Средния дол и в м. Долник. След 1820-40 г. запомнено на сегашното си място с около 30 къщи. Ф. Каниц го споменава като Bulgar sliva. То е едно от големите чисто български села след Освобождението. Най-стари родове - Кимташата, Шилата, Маджарята, Димови, Петрови, Рензови, Енчови, Кънчови, Чеклашата, Поповите, Кичимените /преселници от Македония/, Даневите, Ганзулята и др. За повечето се знае от къде са преселени. През 80-те години на миналия век е 2700 жители, а в 2010 г. е 1351 жители. Причината за името е българският състав на населението, за разлика от съседното с. Турски Сливово /сега Козловец/. Името сливово се свързва с овощарството, като част от поминъка или с име на местност със сливови дървета.
Местни имена, имена на водни обекти и ойконими край и в село Българско Сливово: Ашимовата ливада, Баш колиба, Долните лозя, Козловските лозя, Пясъка, Средния дол и др.
Общо 88 имена. Голямата част - български и с турски заемки. Разнообразните топономични наставки и диалектните думи показват старинност и изявен български характер на имената.
Актуално Свищов припомня: Член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка е виден езиковед - изследовател на българската лексика, словообразуване, стилистика, развитие и книжовно строителство на езика, лексикография, съпоставка на българския език с други славянски езици.
Издала е 7 книги и над 190 статии, отпечатани в български научни издания, в Чехия, Словакия, Полша, Холандия. Автор, съавтор и редактор е в 8 речника, в 11 тома на академичния  многотомен Речник на българския език, в речници на синонимите, антонимите, чуждите езици и новите думи в българския език, в енциклопедия по езикознание. Проявява грижа към езиковата правилност и чистота в редица научно- популярни статии и в много радиопредавания. Близо 30 години редом с научната работа в БАН преподава и в различни университети у нас и в Лион, Франция.
Завършва в Свищов гимназия „Алеко Константинов” със златен медал и като студентка по българска филология събира топонимията на Свищовско през 50-години на миналия век, която излесдва и представя в „Местните имена в Свищовско”.

 

пред Извикано

Синдромът на придобитата институционална некадърност /СПИН/ убива България  Писах тук за некомпетентността в България. Когато съм по-краен и повече уморен от сблъсъка с реалността, дори говоря за некадърност, за новия СПИН, който пронизва и прониква в държавното тяло на България – Синдромът на придобитата инстутуционална некадърност. Последната дума за благоприличие заменям понякога с некомпетентност.

Официална страница на FACEBOOK