За историята на село Алеково

#
06 Mar 2019

Актуално Свищов ще представи исторически сведения за селищата от община Свищов. Данните са от книгата „Местните имена в Свищовско” от Емилия Пернишка.
Алеково /до 1934 Акчаир, Акчар, Акчаяр, така и според картата на Ф. Каниц, в тур. док. Akcayar/.
Сравнително голямо село в средната част на Дунавската равнина, на 26 км южно от Свищов /население през 1975 г. 1481 жители, а през 2010 г. - 649/, разположено на р. Студена река, ляв приток на Янтра. Поминъкът е предимно земеделие и животновъдство.

Има древни останки на няколко места - в местността Папазеолу, Чобан баир, Асърлъка, които говорят за заселване на района още от римско време в Алековското землище. Сведения затова дава К. Иречек, идвал в Алеково към 1898 г., за да търси останките от караулната кула, разположена по римския път от Никопол за Никюп. Сегашното село е възникнало  като турско селище около турски чифлик вероятно през XVII или началото на XVIII в. с 25-30 турски къщи. Отбелязано в турски документи от XV-XIX като Akcayar. За заселници черкези през 19 в. съобщава руският военен кореспондент Василий Немирович-Данченко. Според преданията болести са причинили две премествания - в м. Кесаровска чешма - други изследвания предполагат, че там има стари турски гробища - или, по-вероятно - в. м. Юртлука, после на сегашното място. В м. Юртлука при разкопки са открити следи от старо турски селище от 250-300 къщи. Поразено от  чума, то се премества с останалите с останалите си няколко десетки къщи в началото на 19 в. За големи чумни епидемии се споменава през 1812-1813 и през 1829 1834 г. В последното селище идват и преселници от с. Козловец. Предполага се, че пръв се е преселил тук Петър Иванов Паликрушев от с. Долна Липница, Павликенско, около 1825 г., след него - Стойно от Врачанско, Марко Николов от Габровско, жители от с. Батошево /Севлиевско/, от с. Саръяр /Даджидимитрово и др.  Към средата на 19 в. българските къщи били около 15. След Кримската война се заселват 15 къщи татари. Л. Милетич съобщава за значителен брой преселници от Мала Азия /над 40 семейства/ по време на „руската окупация”, т.е. временното руско управление, установено по силата на Берлинския договор от юли 1878 г. за срок от 9 месеца. Селото нараства през 80-те години на 19 в. с преселници от Балкана и от Павликенско. През 1880 г. има 604 жители. И след Освобождението турците са 1/3 от тях. Според последното преброяване в 2010 населението е от 649 души.
Името на селото според най-стари спомени е Акчаир, Акчар, Акчаяр /бяла ливада/ - обяснява се като добра, хубава ливада, поле. Възможно е името да е дадено и поради наличието на бяла пръст - срв. м. Белилките, Белите пръстници. Това име се използва до 1934 г., когато е преименувано Алеково, на името на Алеко Константинов.
Местни имена, хидроними и ойконими около и в Алеково: Айвалъкузу, Беклемето, Гереня, Дебелата гора, Лозята, Могилите, Тетерликя и др.
Общо 97 имена, от които 31 турски; между тях 20 очевидно дадени от турци, другите съдържат усвоени турцизми /като баир, рийската сойнина/ и побългарени форми.
Емилия ПЕРНИШКА

Актуално Свищов припомня: Член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка е виден езиковед - изследовател на българската лексика, словообразуване, стилистика, развитие и книжовно строителство на езика, лексикография, съпоставка на българския език с други славянски езици.
Издала е 7 книги и над 190 статии, отпечатани в български научни издания, в Чехия, Словакия, Полша, Холандия. Автор, съавтор и редактор е в 8 речника, в 11 тома на академичния  многотомен Речник на българския език, в речници на синонимите, антонимите, чуждите езици и новите думи в българския език, в енциклопедия по езикознание. Проявява грижа към езиковата правилност и чистота в редица научно- популярни статии и в много радиопредавания. Близо 30 години редом с научната работа в БАН преподава и в различни университети у нас и в Лион, Франция.
Завършва в Свищов гимназия „Алеко Константинов” със златен медал и като студентка по българска филология събира топонимията на Свищовско през 50-години на миналия век, която излесдва и представя в „Местните имена в Свищовско”.

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK