За историята на Белене

Преглеждания: 59 #
21 Mar 2019

Актуално Свищов продължава представянето на исторически сведения за селищата от някогашната Свищовска околия. Данните са от книгата „Местните имена в Свищовско” от Емилия Пернишка.
Белене /Ф. Каниц Belrna в тур. докум. Belene/
Едно от най-големите селища в района, разположено в пълна равнина на брега на р. Дунав, на 15 км. западно от Свищов и на 75 км североизточно от Плевен.
По време на изследването е село, а от 1964 г. - град. Разположено е в северната част на Дунавската равнина на десния бряг на р. Дунав в плодородната Свищовско-Беленска низина /с площ 160 000 дка/.
Свързано с Ореш с жп линия Белене - Ореш /и от там с жп линия Свищов - Левски/. Към землището се отнасят няколко острова в р. Дунав, най-големият от които Персин /днес Белене/ с площ 41,078 кв.км.
Територията на общината е 285 046 дка /285 кв. км./. Релефът е предимно равнинен. Надморската височина на Беленската низина е 20,80 м. Землището на град Белене обхваща заливната тераса на река Дунав, която е отводнена с насипна дига, мрежа от помпени станции и отводнителни и напоителни канали. Строителството им е извършено в периода 1939 - 1947 г. Дигата е дълга около 16 км, от които през 1939, 1940, 1941  г. са построени 7 км, през 1942 г. - 6 км, а през 1943 г. и останалите 3 км. През юни 1947 г. започва изграждането на дигата Белене - Никопол, дълга 17 км и 300 м. С посторяването на дигата се усвоява плодородната земя на Беленската низина. Застрояването и заемането  на значителна площ за атомна електроцентрала лишава града от много декари обработваема площ, отразена в изследваната топонимия, която е е записана преди това строителство.
По дунавските острови и в низината има високоплодородни почви, и е добре развито земеделието и животновъдството. Растат разнообразни дървесни видове - върби, тополи, трепетлика, черна елша, липа, а така също и блатна растителност /главно тръстика/, храсти.
Важно място в географската характеристика на Белене заема р. Дунав. Преди всичко тя дава реални възможности да се оформи гр. Белене като важен транспортен възел с воден, автомобилен и железопътен транспорт. Белене е единственият български дунавски град, който не се развива като пристанище, тай като край града минава всъщност един широк /от 250 до 500 м/ дунавски ръкав, който е сравнително плитък и непостоянна дълбочина. Водите се използват и за напояване на селскостопанските култури.
Белене е селище с близо десетвековна история. Животът тук съществува от древността. Открити са над 20 тракийски могили с пет културни пласта. Първите датират от късния неолит, продължават през бронзовата и медната епоха и са доказателство за непрекъснат живот по тези места в продължение на 1200 години. От 4 век пр.н.е. до началото на 1 век от н.е. тези земи са обитавани от тракийското племе гети, наричано димензи. Има данни за тракийско селище, по-късно римска крепост и митническа станция Димум /Dimum/, която е просъществувала до 1 век от н.е. Недалеч - между Белене и Свищов се отбелязва и друго селище или крепост, укрепено от Юстиниан. Открита е древноримска баня в дрова на училище „В. Левски”. В околностите на белене са открити следи от славянско селище и землено укрепление. Липсват обобщени сведения за селището за периода от 5 до 15 век. Предполага се, че съвременното селище възниква през 1806 г. и е свързано със заселване до разрушената и обезлюдена древноримска крепост Димум /Думум/ на част от павликянското население, което напуска околността на Пловдив след потушаване Тракийското въстание. Съобщава се, че през Средновековието се е наричало Дунавград /Tunaburgos/.
За първи път като селище Белене се споменава в турски документ от 1591 година като Белни /Белнихи/ Пауликян /Видни павликяни?/, тъй като тогавашното население на селото е изповядвало павликянство, както и като Belene. От една страна местното население се опълчва срещу християнството, а от друга не желае да приема исляма. За да се спасят и смекчат турските издевателства от 1609 г. до 1620 г. през 1640 г. от селището се покатоличват от босненския мисионер епископ Петър Солинат, който въвел в тази религия и жителите на селата Ореш, Лъжене /Малчика/, Петокладенци и Трънчовица. Населението запазва езика и народността си. Приемането на католическата вяра се отразява благотворно върху развитието на Белене. Петър Богдан, виден католически мисионер от Чипровци, посещава тези села. В книгата му „Описание на България от 1640 г.” са предадени негови впечатления от тях. За Белене, отбелязано с името Begliani, се казва, че е с население 822 души, от които 50 /10 къщи/ турци, останалите - българи. Оценено е като най-плодородно и развито село поради търговията и езерата, където се лови риба. След Чипровското въстание през 17 в. и след Австро-Турската война, когато последват издевателства над българското население, с помощта на Никола Станиславович, заместник на Филип Станиславов - католически владика в Никополската епархия - се подготвя бягството пред 1726 - 1730 г. на много семейства от посочените села във Влашко, Банат. Някаква част забягва в Букурещ. Населението бяга и друг път по съседните острови и отвъд р. Дунав. По-късно до 1814 г. някои от бежанците се връщат в старите си домове. Връщайки се, бежанците от Букурещ се заселват предимно в с. Драгомирово. 1840 г. в Белене се заселват и хора от крайбрежните дунавски села в Румъния, избягали от феодалния гнет. Те говорят български диалект, по-различен от този на изконните жители на Белене - католици. В началото на 19 в. идват и католици от с. Петокладенци поради нужда от свещеник. След Освобождението тук се настаняват заселници и от балкански райони - Габроевско, Еленско, Търновско и др. Дълговековната верска особеност на това население силно отделя говора му, изследван от няколко лингвисти /Л. Милетич, Ст. Стойков, Б. Цонев, Н. Неделчев и др./. Заселниците - православни християни - са носители на други диалектни особености. Така че в топонимията са преплетени разнотипни говорни особености.
След Освободителната Руско-турска война от 1877-78 г. турците се изселват, а се заселват българи от Габровско, Еленско, Тревненско и Търновско, с което Белене остава с чисто българско население.
В 1900 г. се отелязва за Белене население от 3279 жители /2143 католици, 980 православни и 138 турци - ислямизирани българи/. В средата на 20 в. населението е било 10 хиляди жители, около 2/3 католици, около 100 къщи турци и останалите - румънци.  Говорят се два бългакрски диалекта, румънски и турски. Най-стари католически родове - Враковци /над 50 къщи/, Босилковци /над 40 къщи/, Ръжгевци /над 30 къщи/, Арабаджийски, Лоринковци, Томовци, Пайзанови, Братанови, Джонови, Вакиновци; румънци - Пироеви, Чуранови, Бонови, Паунови, Далурови, Гроздеви и др. През 2010 г. се наброяват 8806 жители.
Името на селището е твърде старо /регистрирано в 16 в. като Белни Пауликян/. Вероятно първата част в записаното название е сгрешена от преписвача /вер. турчин/ и то също е Белене. /у Ф. Каниц Belina/. Не може да се обясни точната причина за названието. Свързва се с личното име Бельо /евентуално владетел в някоя епоха/, както и връзка с домашна дейност - място за белене на платно край Дунав. Н. Ковачев предлага обяснение и от лично име Белен, което ми се вижда по-малко вероятно. Предположението, че идва от селищно име Бяла - жители от Бяла /беляне/ не се подкрепя от досегашните исторически данни. Съмнително е и името Белнихи.
Местни имена, имена на водни обекти и ойконими около и в Белене: Ангъта, Анчева греда, Въз водъ, Гринду гайнери, Грунев лаяк и др.
Общо 225 имена. По-голямата част славянски с редица диалектни и старинни лексеми или значения. Турските имена са само 7, при което част от тях от установени заемки. Топонимията добре показва диалектни особености на местните католици, старинност на много от имената, влияние на румънски заселници и много слабо турски присъствие.
Актуално Свищов припомня: Член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка е виден езиковед - изследовател на българската лексика, словообразуване, стилистика, развитие и книжовно строителство на езика, лексикография, съпоставка на българския език с други славянски езици.
Издала е 7 книги и над 190 статии, отпечатани в български научни издания, в Чехия, Словакия, Полша, Холандия. Автор, съавтор и редактор е в 8 речника, в 11 тома на академичния  многотомен Речник на българския език, в речници на синонимите, антонимите, чуждите езици и новите думи в българския език, в енциклопедия по езикознание. Проявява грижа към езиковата правилност и чистота в редица научно- популярни статии и в много радиопредавания. Близо 30 години редом с научната работа в БАН преподава и в различни университети у нас и в Лион, Франция.
Завършва в Свищов гимназия „Алеко Константинов” със златен медал и като студентка по българска филология събира топонимията на Свищовско през 50-години на миналия век, която излесдва и представя в „Местните имена в Свищовско”.

 

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

пред Извикано

Общинска управа 2015 - 2019: Издевателство и тормоз над обикновените граждани! Самозабравили се и ЛУМПЕНИЗИРАНИ чиновници изпращат "Общинска охрана" да преследва Гражданина в частния му имот - с репресивното разпореждане да....ПОДПИШЕ АКТА, чието получаване ПО-РАНО по пощата Гражданинът не само не отрича, но и е обжалвал, прилагайки го към Жалбата до Съда.

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Ентусиасти от ДТГ се включи в инициативата „Да изчистим България”/СНИМКИ/