„Виенската” къща на кмета Атанас Велев

#
04 Jan 2019

Една стилна „виенска” къща в центъра на града - в задъненото отклонение до храма „Св. Преображение” - е почти непозната на свищовци. Тя скромно се е сгушила по стръмния наклон на терена, встрани от погледите на забързаните наши съвременници. А някога тук е кипял живот, общественици и влиятелни личности са били чести гости под лозниците на двора или в просторните салони на дома, посрещани от любезните домакини. Поднасяли са се традиционните свищовски сладка, звучали са валсови акорди от пианото, мека светлина е обливала кристалните полилеи. А днес тук е тихо и спокойно, всичко е сякаш застинало встрани от ежедневния обществен кипеж. Няма го вносното виенско пиано, няма ги стилните мебели и красталните полилеи. Отдавна са отзвучали стъпките на старите стопани на изящния дом.
Това е домът на адвоката Атанас Велев - кмет на града през периода 01. 08 1911 - 30. 08. 1912 г. и председател на Общинската тричленна комисия от 18. 10. 1918 до 10. 11. 1919 г. Къщата е строена в самото начало на миналия век /1900-1902/ на силно наклонен на север терен. Централната част на южната фасада е подчертана чрез леко издадена част от сградата по цялата и височина /ризалит/ с триъгълен фронтон над красивата метална решетка на остъклената сводеста врата. В средата на фронтона - неповторима декорация в стила на предпочитания от архитектите по това време сецесион. Входът е обрамчен от портална арка - полукоколони с класически  коринтски капители. Прозорците от двете страни на ризалита също са обградени от пиластри, а над тях - фронтон с корниз, увенчан от триъгълен апликационен мотив, характерен за сецесиона. В края на южната фасада са поставени пиластри със същите красиви и стилни капители. Общото излъчване на къщата, с нейната хармонична и балансирана фасада, с естественото и функционално вътрешно пространство, е типично съчетаването на барока със сецесиона.
Северната страна на къщата  е на два етажа, поради силния наклон на терена. Тук изпъква елегантният балкон с нежна решетъчна ограда от ковано желязо - вероятно дело на железаря Павел Чонов. И тази част на фасадата, макар и по-скромно, е украсена чрез пиластри около прозорците и по ъглите на постройката.
Строителите на тази красива къща не се помнят. Знае се само, че дървеният строителен материал /варен чам/ е доставен от Румъния.
Стопанинът на дома Атанас Велев /1865 - 1940/ по професия е бил адвокат.
Отначало постъпва като чиновник в Свищовския съд. Постепенно израства в службата и достига до мирови съдия в Свищов, Кула и Преслав. През 1892 г. създава семейство с Веселина Костова Цанкова /от богатия род на Цанкови/. Десет години по-късно издигат тази прекрасна „виенска” къща в двора на старата къща. Имат осиновен син - Васил /р. 1901 г./, който се оженва за Олимпия Ангелова Мангрелис /р. 1906 г./ и имат двама сина: Атанас /р. 1926 г./ и Александър /р. 1928 г./ - съпруг на любезната ни домакиня г-жа Елена Димитрова Велева /р. 1934 г./.
Кметът Атанас Велев е бил честен и много уважаван както от съгражданите си, така и от своите клиенти ато адвокат. Много често е защитавал безплатно делата на хората от с. Царевец. За благодарност е канен от цели фамилии за кръстник на децата им. Бил е известно време ръководител на хорове в храмовете „Св. Преображение” и „Св. св. Кирил и Методий”. Освен това е участвал в театралната дейност на Читалището. Като активен общественик е избиран за народен представител в V Велико народно събрание /1911 г./, заедно с Димитър Бръчков, Иван Вазов и А. Ц. Буров.
По време на мандата му като кмет, Атанас Велев тържествено открива паметника на Алеко Константинов в Градската градина /11. 10 1911 г./ и произнася вълнуващо слово. Организира се и впечатляващо шествие из улиците на града под звуците на духовата музика. Поставя се и началото на строителството на Класното девическо училище в Свищов в центъра на града. Мястото е било известно като Мечитя, тъй като е имало голяма стара каменна чешма /строена 1882 - 1883 г., разрушена през 1974 г./. Сега тук се издига грамадата на жилищен блок /известен на гражданите като / „Момини гърди”/.
Атанас Велев е имал широки културни интереси. Водил е дълго време кореспонденция с писателя Максим Горки. Писмата не са запазени до наши дни, тъй като Атанас Велев ги изгаря, след като в дома му са правени обиски от полицията. Други архивни документи обаче са запазени за историята. След пожара в Свищовския конак /1877 г./ архивът от горящата сграда е изхвърлен навън по улицата. Известна част от стари турски документи остават в дома на Атанас Велев, скрити в тавана на старата къща. През 1912 г. му гостува негов братовчед - свещеник Апостол Георгиев, който знае арабски език. Заедно с местния мюфтия преглеждат документите. Преценяват, че са ценни за историята, поради което ги предоставят на директора  /Д. Мутафов/ на Народната библиотека в София. Така те са съхранени за научно-историческите изследвания на следващите поколения.
Г-жа Елена Велева разказва, че баба Веселина /съпругата на кмета/ е била много възпитана, внимателна и добра домакиня. Въпреки, че е имала слугини, винаги лично е правила сладкишите за гостите. Тя е посрещала у дома си и адютанта на цар Борис III с кадаиф, баклава и други сладки. Тези традиции са запазени и до днес - да се поднасят на гостите прекрасно сладко от череши, приготвено по стара изпитана свищовска рецепта.

Проф. Радко Радков
 /из книгата „Свищов. Културно-исторически забележителности” дело на Радко Радков и Пети Доневски, издадена през 2007 година и посветена на 130-годишнината от Освобождението на Свищов/
 СЛЕДВА
 Снимки: Алекс БОГОМИЛОВ

 

пред Извикано

Общината фалира: вместо нов транспортен план - забраняват паркирането в центъра! В края на най-безличния Общински съвет, по-правилно е да се нарича Восъчен театър или Восъчно позорище, т.нар. съветници са на път да вземат поредното си недомислено решение. 

Официална страница на FACEBOOK