В Царевец е подредена най-голямата етнографска сбирка

#
21 Jan 2019

Най-мащабната етнографска експозиция, представяща бита в населените места на община Свищов, се намира в Царевец, съобщиха за Актуално Свищов от Исторически музей-Свищов. Официално сбирката е открита през август 2011 г. в рамките на първото издание на фестивала „Фолклорен извор”. Във всяко село има, но мини сбирка. В продължение на 3 години местните хора непрекъснато даряват вещи от миналото на селото, които се събират в читалището. Голяма помощ в подреждането на сбирката оказват Богдан Велинов, Хризантема Колева, Маргарита Ламбева, Олимпия Ангелова и др.
Древна е българската земя. Нейните корени са дълбоко в пластовете на хилядолетията. Оттам народът черпи своите жизнени сокове.
Богата е историята на малкото селце, разположено сред обширната Дунавска равнина. Тук са живяли траки, римляни, славяни, прабългари, които век след век са трупали духовните и физическите богатства на своя живот. През Средновековието землището на село Царевец е в границите на Търновското царство на цар Иван Шишман. По време на османското присъствие - ХІV-ХІХ в., малкото китно селце е включено в Дунавския вилает под управлението на Мидхат паша. След Освобождението селото е наречено Царевец. Днес, младото поколение на село Царевец - наследник на многообразната българска култура, се опитва да съхрани местните народни традиции и обичаи.
Село Царевец се намира на 6 км югоизточно от град Свищов, по пътя за областния град Велико Търново. Разположено е в долина между няколко хълма с много водоизточници. През селото минава малка рекичка, наречена Текир, която се влива в р. Дунав. При устието й руските войски преминават на 27 юни 1877 г. от румънския град Зимнич Дунава и освобождават Свищов. Село Царевец е първото освободено село на 28 юни 1877 година. Около 450 жители на селото с радост посрещат руските освободители .
Наследници на местното население, на тракийци и македонци (преселници по време на войните) са родовете Колевци, Ватевци, Моцовци, Матуци, Мачковци и др. До Освобождението преобладаващото население на село Царевец е от турски произход. Местността „Рахлето” е заселена с черкези, а западният край на селото под „Бабин орман” - с татари, които са били наемна войска към Свищовския турски гарнизон. Независимо от различията в бит, култура, традиции и обичаи населението на с. Царевец живее в мир и разбирателство. През 1879 г. е открито основно училище с първи учител Николай Томов. Запазена е църквата "Св. Троица", построена през 1894 година.  През 1915 г. е основано Земеделско спестовно кооп. сдружение "Надежда", а през 1927 г. - читалище "Светлина". /виж. БАН.Българска енциклопедия. Енциклопедия на България. т.7; С.1997/.
Основният поминък на населението е земеделие; овощарство, лозарство, скотовъдство.
Приоритетни за селото са местните занаяти - коларство, ковачество.  Селото установява тесни търговски отношения със Свищов - изнася зърнени храни, продукти от животински произход и зеленчуци.     Облеклото се характеризира с тъмни вълнени и памучни носии, изработени ръчно. С особена красота и пъстри шарки се отличава местната царевска носия, която включва ръчно избродирана риза, пищимал в два основни цвята – черно и бяло, тъкана престилка и колан с пафти. Типичните тракийска  и македонска национални носии носят духа на населението от Македония и Одринска Тракия.
Днес с. Царевец  наброява около 1200 жители.
Царевчани са много трудолюбиви и това личи от двукатните красиви къщи и подредени с вкус дворове. Родолюбиви и гостоприемни те са  успели през годините да съхранят местните обичаи, традиции и усета към красотата.

 

 

пред Извикано

Общината фалира: вместо нов транспортен план - забраняват паркирането в центъра! В края на най-безличния Общински съвет, по-правилно е да се нарича Восъчен театър или Восъчно позорище, т.нар. съветници са на път да вземат поредното си недомислено решение. 

Официална страница на FACEBOOK