Тургенев за Катранов: Вот тот герой, которого я искал!

#
22 Jan 2019

Николай Димитров Катранов е роден в Свищов през май 1829 година. Баща му е бил заможен търговец, а майка му - културна и ученолюбива българка. Първоначалното си образование Катранов получава в родния си град, в училището на известния възрожденски учител  Христаки Павлович. През  1848 г. деветнадесетгодишният младеж заминава за Москва и продължава учението си в историко-филологическия факултет на Московския университет. Увлечен в народното творчество още от детство, той продължава да събира народни песни и поговорки. В Русия Катранов непрекъснато пропагандира българския въпрос, развива трескава просветителска дейност, спечелва много приятели, между които българските младежи Сава Филаретов и Иван Денкоглу и руският помешчик Каратаев. Каратаев е човекът, който го запознава с руската девойка Лариса. Тя се влюбва в Катранов и свързва завинаги съдбата си с неговата. Любовта между двамата прави силно впечатление на Каратаев, който описва случката в една тетрадка с намерение да я използва за сюжет на замислен от него роман. Преди заминаването си на фронта по време на Кримската война, Каратаев предава записките си на известния руски писател Тургенев с препоръка да ги използва в своята литературна работа. Когато Тургенев прочита записките, възкликва: „О, вот тот герой, которого я искал!”. По този начин Катранов, а донякъде и Лариса, стават прототипове на главните герои в романа „В навечерието” - Инсаров и Елена. На Тургенев е бил необходим именно такъв революционер с будна гражданска съвест, който да разтърси интелигенция, да даде пример на руската младеж и събуди нейния прогресивен и революционен дух, да подхрани жаждата й за подвиг в името на отечеството.
Освен обществена, Катранов развива и литературна дейност - автор е на много стихотворения. Мечтае да се посвети на учителската професия, но обстоятелствата му попречват. Трудният и изпълнен с напрежение, който води по време на следването си, влошават здравето му и той заболява от туберколоза. За кратко време заедно с Лариса идва в Свищов, а след това заминава за Виена. В австрийската болница за него се грижат Лариса и братовчед му Николай Павлович, който по това време е студент в художествената академия. Виенските лекари съветват Катранов да замине за Италия, където климатът е благоприятен за лечението му. През април 1853 г. той и Лариса се установяват във Венеция. При една разходка с гондола по Канале Гранде Катранов се простудява и получава усложнение на болестта. Постъпва в болница, но състоянието му не се подобрява и на 5 май същата година умира.
Така завършва живота си тоди родолюбец, но остава обезсмъртен от народната памет и от перото на великия Тургенев.

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK