Цветанка Костова: Българския учител трябва да бъде добър пример за почтеност

Преглеждания: 1754 #
04 Sep 2020

Беше събота по обед. Края на месеца и само след около две седмици детски глъч щеше да изпълни отново септемврийските утрини. Но все още ваканцията не беше свършила и за учениците 15-ти септември им се виждаше така далече.

И докато се радвах на едва доловимите повеи на вятъра, които разхлаждаха иначе горещата августовска събота и отпивах от туко-що направеното си кафе, се чудех как да отразим първия учебен ден на 2020 г. Исках да избягам от всякакви пандемии и от обикновен, за повечето хора, ден да накарам читателите на Актуално Свищов да си припомнят за своите ученически години, да ги откъсна от делника. В това време измежду панелните постройки на жилищния комплекс се дочу българска народна песен. От тези дето я знаят всички. А аз, заслушан в неравноделните тактове се отнесох някъде назад във времето, когато селата бяха пълни и щом запладнее всички се прибираха за да отморят от тежкия, селски труд. А когато чуваш някъде в далечината хубава, българска, народна песен и се сетиш за времето на село и за това колко по-истинтски е бил живота в сравнение с днес, когато всички живеем по един консуматорски начин, няма как да не се сетиш за хубавите разкази на Йордан Йовков или Елин Пелин, които са толкова детайлни в описанието си, че в един момент сякаш си седннал до някой от персонажите на авторите и си част от историята.

Дали времето, в което живеем или хората, в които сме се превърнали ме кара да си мисля, че не отдаваме достатъчно внимание на всички онези български неща, които са ни съхранили през годините и са ни запазили като самосъзнание в най-трудните времена за българския народ. Традиции, писменост, фолклор. Разбира се всичко това днес не би съществувало ако не бяха хората, които са оставали своите ръкописи след себе си за да помним и препрочитаме историята на нашите предци и ако не бяха всички онези революционери, които са се борили за нашата свобода и независимост, оставяйки семействата си и невръстните си деца на милостта на Бог в името на своя народ и свобода. Слагайки всички тези хора под един общ знаменател, то най-точната дума за тях би била будители.

Какъв по подходящ начин да отбележим началото на учебната 2020/2021 година, ако не ви срещнем с един съвременен будител. Да, напълно сме наясно с това, че в XХІ-ви век значението на думата будител е изключително размито. Също така знаем, че не малко хора вярват в това, че такива хора не съществуват. Истината, е че те съществуват и се сред нас – обикновени хора, които се борят със същите трудности, преживяват същите радостни и тъжни моменти – българския учител. Този, който ще посрещне малкото ви дете в първия учебен ден с усмивка и през годините ще го изгради в един млад, знаещ и можещ човек. Българският учител има нелеката задача да научи всеки един от нас на това кое е добро, кое е лошо и да ни даде свободата сами да изберем кой е нашия път.

Днес ще поговорим с госпожа Цветанка Костова, преподавател по Български език и литература. Един човек, който възприема своята работа не като професия, а като начин на живот, който учи своите ученици не само на това „какво е искал да каже автора в творбата си...”, а по-скоро да мислят и анализират даденат ситуация и да отстояват позициите си чрез добре изградена аргументация. Едно от последните и постижения в професионален план е успеха на нейната ученичка Любомира Димитрова, която получи три отлични оценки на държавните зрелостни изпити след 12-ти клас.

Госпожа Костова не веднъж е показвала своя режисьорски усет пресъздавайки различни литературни творби на не една или две сцени. За нея може да се говори много и като педагог и като човек, но днес целта на срещата ни е тя да каже повече за себе си.

- Първият учебен ден наближава. Има ли символика за Вас датата 15-ти септември? Изпитвате ли притеснения от връщането на дистанционното обучение при евентуална епидемична обстановка?

- Денят 15 септември винаги носи един специален аромат-аромата на началото. Вече много години за мен е специален и много вълнуващ и продължавам да го очаквам с трепет. Вълнувам се от първата среща с учениците след месеците ваканция, радвам се на промяната, която се е случила с тях, защото, колкото и странно да Ви изглежда ,за два месеца те израстват не само физически. 15 септември е един от най-хубавите дни(все още) в живота ми. Дали има символика в него? Да, символ е на Началото и на несекващото вълнение, на срещата и радостта…Все още! И се моля да е така до момента, в който няма да прекрачвам прага на училищния двор.

Тази учебна година посрещаме с притеснение, защото в последните месеци светът се сблъска с един нов ред, който като че ли ни отне онова, което по презумпция винаги сме мислели, че ни принадлежи-срещата с другия, възможността да общуваш с него… От март месец учебните занятия се провеждаха дистанционно.Макар че ще започне присъствено новата учебна година, имам притеснения, че на по – късен етап отново ще застанем пред компютрите. Осъзнавам, че риск има, но знам, че обучението е ефикасно тогава, когато можеш да виждаш очите на децата, когато се оглеждаш в тях.Дано отмине и тази пандемия и да продължим да се радваме на възможността да се виждаме! Учението, ученето изисква учител и ученик да са заедно.

- Какво си спомняте от първия работен ден като учител?

- Първият работен ден беше отдавна, но споменът е жив… Завърнах се като учител в училището, в което бях учила до VIII клас. Всичко беше познато и съвсем различно. Страхувах се , но едновременно с това в сърцето ми пърхаха пеперудите на вълнението, които не са си отишли и днес.Беше много цветно и незабравимо!

- Смятате ли, че след дълги години педагогически стаж душата на учителя винаги остава млада, тъй като работата му е свързана винаги с млади хора от различни поколения?

- Това е предимството на учителската професия- сред младите хора душата ти не остарява. Усещаш , че годините се трупат,че бръчките се появяват, но в досег до техния детски свят продължаваш да се радваш и понякога искаш и ти да тичаш след топката .

- Работата на учителя е да преподава. Смятате ли, че процесът е двустранен и ако да, кое е последното нещо, на което са Ви научили Вашите ученици?

- О, разбира се! Децата са един добър учител и често, вглеждайки се в тях, откриваш и грешките си(защото и ние грешим), и добрите си постижения. Процесът е двустранен и ако учителят забрави това или не приема ученика като партньор в училище, може да се окаже не само много разочарован, но и неспособен да се справи. Последният урок на учениците…не се сещам, но знам, че постоянно ме учат да бъда по-търпелива, да ги разбирам, дори когато грешат, да умея да прощавам грешките им, защото в повечето случаи са неволни. Научиха ме през годините, че винаги трябва да давам кредит на доверие…. По-добре е да се предовериш, отколкото да подходиш с недоверие към ученика. И още нещо разбрах за дългите години учителство-ако покажеш на ученика , че му вярваш, той никога няма да те подведе!

- Съгласна ли сте с твърдението, че учителят е съвременният български будител?

- Всички знаем значението на думата будител. Имаме достойни примери , имаме достойни личности , които са работили „на ползу роду“. Те живеят във всяка епоха, защото винаги имаме нужда от хора, които да ни будят, които могат и искат да ни приобщят към националните и общочовешките ценности и идеали. Познавам учители, които са ме заразявали със силата на своето вдъхновение, с чистотата на сърцата си и с вярата си в идеал. И си мисля, че ролята на българския учител е не само да носи знание на учениците , но и да бъде добър пример за почтеност, за вяра в идеал, за етичност…

Мисля, че учителят трябва да бъде съвременен будител, а дали е такъв…това може да го каже обществото.

- Налагало ли Ви се е някога да правите компромис със себе си като човек в името на работата? Да сте учител е просто професия или призвание, което има обществено значение?

- Надявам се, че не съм правила компромиси със съвестта си, а компромиси като човек в името на работата съм правила.Спомням си, че когато бяха малки моите деца и имаха нужда от моята подкрепа и помощ, се е случвало да ги пренебрегна ,защото ме чака един куп тетрадки за проверка. Дано са ми простили за пропуснатите мигове…

Да си учител е призвание! Знам, че думите ми звучат твърде клиширано, но аз наистина вярвам, че ако не приемаш тази професия като призвание, тя едва ли ще ти носи удовлетворение и радост. Мъдър човек беше казал, че най-хубаво е да работиш това, което обичаш, по този начин никога няма да се налага да ходиш на работа. Много се надявам един ден учителската професия да заеме своето достойно място в общественото пространство, както е било някога. Тук обаче отговорността е и на самото учителство, и на обществото, което трябва да разбира учителя и да му помага в нелеката му дейност.

- Всеки един от нас е имал поне един учител, който е оставил трайна следа в съзнанието ни, било с някаква мисъл или с начина си на общуване „учител-ученик”, когото сме приемали не само като преподавател, но и като отправна точка за живота извън училище. Аналогично на това Вие имате ли някой ученик, който по някакъв начин се е запечатал в спомените Ви?

- „И всеки помни по един учител –/из стръмното ръката му подал.“…Имала съм прекрасни учители, по пътя си срещнах прекрасни колеги, които бяха светлина за мен, съдбата ми даде шанс да преподавам на добри, интересни деца. Много са учениците, които оставиха следа в живота ми, много от тях помня, радвам се на успехите им, на семействата им (хубаво е , че ги има социалните мрежи). Спомените стават все повече, нося ги в себе си и някои продължават да топлят сърцето ми.

Учениците говорят:

И до днес наричам госпожа Цветанка Костова "Моята любима учителка". Изминаха повече от 25 години , от както тя ми преподаваше. Вече сме колежки и приятелки, но изпитвам не сам обич, но и респект към нея. Тя е причината да избера професията на учителя - исках да съм като нея: сърдечна, търпелива, с безпогрешен усет как да реагира в различни ситуации. Тя е моето вдъхновение.

Милена Димитрова
 

- Как ще коментирате отпадането от учебната програма на произведения на български класици и заместването им от чужди или неутвърдени български автори?

- Преди известно време беше въведена новата учебна програма, която беше доста дискутирана от учителството. Част от класически текстове, които дълги години бяха гръбнак на учебната програма по български език и литература, бяха премахнати, на тяхно място бяха включени нови произведения. „Панта рей“! Промените в образователната система са неизбежни, но ми се иска да са малко по-смислени и с повече грижа за ученика.

В новата учебна програма самият начин на структуриране е по-различен- използва се хронологичният исторически поглед , но се разчита и на тематичното групиране на отделни произведения. Българската класическа литература трябва да се учи, но не е лошо учениците да се докоснат и до добри съвременни образци. Имаме прекрасни автори, които до този момент не бяха в обсега на учебната програма. Присъствието на чужди автори също е необходимо, за да може ученикът да добие по-пълна представа за литературния процес през различните културни епохи. Проблемът обаче е друг-часовете са недостатъчни, големи произведения(като „Под игото“ , „Тютюн“ ) се изучават само с две-три глави. Да, учителят ще се опита да даде повече информация, но в рамките на малкото часове как да се случи? Остава чувството за неудовлетвореност, защото не си имал време да покажеш красотата на едно произведение на учениците…

Съобразявайки се с новите реалности , знам , че днес учителят не е носителят на цялото знание. Той трябва да помогне на ученика да тръгне по пътя, а после да го остави сам да го измине , воден от своите интереси, нужди и цели.

- Кога един преподавател се чувства успял и удовлетворен от работата си?

= Доброволно и по собствена съвест съм поела отговорността да бъда учител и се чувствам удовлетворена, когато усетя, че в учебния час съм развълнувала някого, че съм предизвикала емоция в сърцето му, че с помощта на думите съм успяла да нарисувам един добър и мъдър свят… Удовлетворена се чувствам , когато учениците се представят добре на Държавните зрелостни изпити, когато успяват в различни състезания, конкурси, олимпиади, когато посегнат към книгите…Техните победи са моето удовлетворение!

- Коя е най-дебелата книга, която имате в домашната си библиотека и какво четете в момента?

- Броят на страниците не е мерило за мъдростта на една книга. Понякога книга от 50 страници може да ти каже много повече от най-дебелата книга. Ако все пак трябва да отговоря на въпроса Ви - най-дебелите книги се „Война и мир“ на Толстой, събраните пиеси и сонети на Шекспир, История на България(издание на БАН).

В момента чета две книги- „Фонтани на мълчанието“ на Рута Сепетис и “Зове овцете си по име“ на Теодора Димова. Има толкова книги, които искам да прочета !

- Как бихте описала света с няколко думи, ако не съществуваха книгите?

Не мога да си представя света без книги. Знам, че някои хора спокойно се справят без тяхното присъствие, но за мен книгата е знание, опит, емоция. Ароматът на разтворена книга е неповторим .

- Литературата наука ли е или изкуство?

Наука, изкуство, човекознание-всичко това е литературата. Когато учениците ми задават въпроса :“И това защо го учим сега…“, обикновено им отговарям, че даденото произведение им преподава урок, който е хубаво да научат, защото ще им трябва в живота. Освен това събужда емоциите им и им напомня, че са Човеци! В света , в който живеем, това е все по-наложително!

 

Учениците говорят:

Ако трябва да предам приказен образ на госпожа Цветанка Костова, бих я определи като фея на литературата. Тя е не просто педагог, но и вдъховител, който като с вълшебна пръчица ни омайваше с магията на литературата и ни отваряше очите за красотата на всяка една творба, която сме коментирали в часовете. Успя да събуди в мен любовта към четенето и театъра и заедно с нея в театралната трупа сме постигали страхотни резултати, благодарение на нейното търпение и нашия труд.

Думите за нея никога не биха били достатъчно пръстри, за да я опишат какъв човек е - топла усмивка, учителско рамо и приятел.

Михаела Димитрова

 

- Ако в момента аз и Вие се намираме в една тъмна стая, в която има два стола, на които стоим и една маса между нас, а единствената светлина, която идва е от прожектор, който свети над нас, и аз ви кажа една, единствена дума – „магия”, каква е първата асоциация?

- Добър въпрос! Каква красива дума ! Магия!Първата асоциация е сцена, развълнувани момичета и момчета, музика, декори, театър. Така се казва театралната група, която имах честта и удоволствието да ръководя.

- Кога за първи път решихте да сформирате театрална трупа?

- Случи се през далечната 2001 година, когато започнах работа в ДТГ“Димитър Хадживасилев“ Посрещнаха ме възторжено желаещи да правят театър ученици и с тях създадохме театрална формация „Магия“. Искам обаче да се върна малко назад във времето и да уточня, че първите театрални празници се случиха в СОУ“Алеко Константинов“ . Когато започнах работа като млад учител там, имаше традиция в навечерието на пролетта да се организират Театрални меридиани. С много мило чувство си спомням за учениците, с които тогава вълшебно се пренасяхме в романтични светове, и за безспорния вдъхновител на този празник госпожа Бандова. Когато започнах работа в ДТГ „Димитър Хадживасилев“, се опитах да продължа да правя това, което ми носи толкова радост. В Търговската гимназия подготвихме 14 постановки, а когато започнах работа в СУ „Николай Катранов“ се създаде театрална група“Магия“ 2 като естествен продължител , но и ново лице на ученическия театър.

- Кой е най-големият успех, който постигнахте заедно с актьорите си чрез магията на театъра?

- Когато се създаде театрална формация „Магия“ всяка година подготвяхме пиеса , която обикновено през юни представяхме в салона на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“. Дълги месеци с младите театрали репетирахме, те учеха дълги текстове, подготвяхме декори, търсехме музика и готовия продукт представяхме пред свищовската общественост.

Кой е най-големият успех? През далечната 2006 година с Радичковата пиеса „Януари“ участвахме в Първия национален младежки театрален фестивал „Климент Михайлов“-гр. Русе, където получихме награда за най-добра мъжка роля. За подготовката на пиесата и участието във фестивала дължа благодарност на господин Марин Маринов.

  • Големият успех обаче не се измерва с награди. Винаги съм мислила, че най-важното, което може да постигне ученическият театър, това е учениците да усетят магията на театъра, да се до неговото очарование и да останат завинаги пленени . Радвам се, че заедно с тях съпреживявахме неговото вълнуващо въздействие, че във всеки миг , в който бяхме заедно, изгаряхме от нестихващото желание да правим театър . Вярвам , че учениците си тръгват от училище, заразени с „вируса” и се превръщат в поклонници на изкуството на Мелпомена. Мисля, че това е най-важният успех. Убедена съм,че работата в една театрална формация е покана за разговор — елемент от един безкраен диалог на сцената , основаващ се на желанието да правиш, за да бъдеш! Защото ”на сцената човек трябва да стои една степен по-високо, отколкото в живота.” (К.Бьорне)

Учениците говорят:

Госпожа Костова не само събуди, но и затвърди любовта ми към театъра. През годините, в които бях ученик в ДТГ "Димитър Хаджи Василев", бях част от театралната формация, която тя ръководеше. Благодарение на нея успях истински да се докосна до изкуството наречено театър. С нея бяхме на ученически, театрален фестивал в Русе, където играхме в една от залите на драматичния театър - истинска театрална зала! С осветление, професионално озвучение, което бе адаптирано за театрални постановки. Когато влязохме в гримьорната на професионалните актьори усетих тръпката и вълнението, което изпитват самите те, преди да излязат на сцената. Дори и днес, след толкова години си спомням съвсем ясно големите огледала и светлината от електрическите крушки около тях.

Александър Пейков

- Има ли постановка, която мечтаете да видите на сцената под Ваша режисура и какво Ви е попречило до сега да я реализирате?

- Когато избирах поредната пиеса, винаги исках да е история, написана от автор, който ще разкаже нещо вълнуващо , написано с думи, които да учат. Затова не съм си позволявала компромис със сценария. Пиеси на Шекспир, Йордан Радичков, Валери Петров, Недялко Йорданов, Петко Ю.Тодоров, Артър Лоурънс бяха част от репертоара на групата. Може би звучи твърде смело да поставяш с ученици пиеси на Радичков и Шекспир, да направиш мюзикъла „Уестсайдска история“, но това е било не заради самочувствие, а заради желанието да се опиташ да представиш нещо стойностно, което ще се хареса на децата и ще се приеме с интерес от публиката .

Мечтая много, има пиеси, които искам да поставя, но липсата на сценарий ме е възпирала.

- Ако актьорът остане един и осветлението изгасне – трябва ли да продължи да „играе”?

 

- Ако вярва в това, което прави, ако има смелостта дори и сам да продължи, ако не го плаши тъмнината- трябва!

- След края на постановката, сцената е празна, останал е само декорът. Вие сте седнали на пети ред и няма никой друг в залата. Какво ще Ви каже сцената?

- Стояла съм пред празната сцена…Тя обикновено е мълчалива, но сигурно би ми казала(ако можеше да говори), че децата и този път са се справили добре и аз мога да се гордея с тях . Сигурно би допълнила, че е прекалено самотна и само нечии стъпки и гласове я правят щастлива. Защото сцената е създадена , за да приютява човешките вълнения…Не знам какво друго би ми казала… Аз обаче бих и благодарила, че е толкова гостоприемна за младите, че е толкова вълнуваща, винаги вълнуваща, че им показва вълшебния си лик и ги кара да се влюбят в нейната магия завинаги! Бих и благодарила, че винаги ми носи толкова радост !

- Ще опишете ли каква е емоцията, когато завесите паднат, в пълната зала се чуват бурни аплодисменти, а актьорите идват при Вас, за да Ви изведат пред публиката и да се поклоните заедно? Коя е Вашата роля – на сцената или зад сцената?

- Емоциите след края на постановката са много. Преди миг си треперил от вълнение, от страх, а когато започнат аплодисментите се чувстваш уморен и много доволен.Тези аплодисменти показват, че младите театрали са успели да докоснат сърцата на зрителите и те да им повярват.Тогава си казвам, че всичко си е струвало, и сядам на най-близкия стол. Трябва да изляза с учениците на сцената от уважение към тях и публиката, но винаги съм се притеснявала, защото моето място е зад сцената.

- Какво ще пожелаете на Вашите колеги и на учениците в навечерието на новата учебна година?

- В навечерието на една по-различна учебна година пожелавам на всички много здраве! На колегите-търпение и вдъхновение, а на учениците- усмивки и любопитство! На добър час!

Снимки: Личен архив

Вие четохте едно интервю подготвено от Мирослав ВАСИЛЕВ

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна помощ на пострадали от семейно и полицейско насилие.

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

60-та година Нове открива нови тайни /СНИМКИ/