Трите свищовски поминъка - търговия, лозаровинарство и рибарство

#
11 Feb 2019

„За виното минало, настояще и бъдеще“

В османо – турските регистри Свищов е отбелязан като град в края на ХV и началото на ХVI в. Сигурни данни за Свищов като значително търговско селище и пристанище на империята имаме от 1752 г. Градът става център на стопанския живот в териториите на Османската империя, разположени по долното течение на река Дунав. През Възраждането се очертават трите основни поминъка за града; търговия, лозаровинарство и рибарство. За благоприятният климат на Свищов и неговите хубави лозя споменава турският пътешественик Евлия Челеби. Почти всички европейски пътешественици, отбелязват, че градът е с развита търговия, произвежда вина и затова има специално работилници за бъчви. Лозарството през Възраждането е в своя разцвет, и вината които се наливат са първокачествени. Те са изнасяни в Румъния и понякога на Запад. През този период Свищов, както и останалите български градове и селища, е част от една империя, в която ислямът е официална религия.

Ислямската религия забранява на мюсюлманите да пият вино, но не забранява на християните, тоест българите да пият вино. Забраната за пиене на вино идва от пророка Мохамед, който не разрешава на арабите, сред които първоначално се разпространява исляма, да го произвеждат. Арабите обаче измислили резервен вариант и го нарекли ал-кохол, от тях тази дума се разпространява сред другите народи. Турците и българите наричали алкохола ръкия, ракия, ракиня. Исторически данни сочат, че от арабските земи силното алкохолно питие достига до България през 13 и 14 век, много по рано от завладяването на българските земи от Османската империя. Докладът на командващия турската войска Лала Шахин, обсаждаща София през 1382 г. потвърждава, че войниците на многобройната кюфарска отбрана са навикнали да употребяват вино и ракия. Приема се, че началото на спиртоваренето по нашите земи започва началото на 13 век. Това е време сравнително спокойно за живота и стопанската дейност на населението на Балканския полуостров. След завладяването на града от османците турското население употребява хубавата гроздова ракия. Те не само консумират ракията, но и нареждат да се разпраща по центровете, където знаят че се търси. Постепенно ракията и виното стават важна търговска стока. В края на 17 и началото на 18 век, виното е част от жизнения стандарт на българите. Лозаровинарството в свищовския край достига най-високо развитие през втората половина на 19 и началото на 20 век. Дори и след Освобождението в околностите на града има засяти лозя около 28 хиляди декара. Свищов е лозарски град, с традиции. Длъжници сме на две големи ползотворни сили: плодородието и човешкият труд. Лозята на Свищов са били и са красота за околността. Възхищавайки се на града с лозовите масиви Любен Каравелов пише:

„И като нашият град няма под ясното небе. Тоя град се намира край Дунавът; около него се простират зелени лозя, кичести дървета и жълти ниви; над него се вее прохладен ветрец; в него живее здрав и трудолюбив народ…Какво искате повече?“.

 Надя АНГЕЛОВА

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK