Свищовлии - участници в Априлското въстание

Преглеждания: 61 #
28 Apr 2019

В заседанията на Гюргевския комитет, започнали до 15 ноември и приключили към 25 декември, бяха привлечени Никола Славков и Иваница Данчев, които бяха призовани за помощник-апостоли в Трети революционен окръг - Врачански.
Никола Славков тръгва към Врачанско в края на декември 1875 г., но преди да мине Дунав при Бекет, неволно бива наранен в крака с револвер от съда на Андрей Матев, избягал от Свищов през 1867 г. Това нещастие забавило прекомерното пътуване в България, което означава, че на Братята Георги и Андрей Матеви минал Дунав през втората половина на януари 1876 г. Превключван в турски дрехи, който тръгва за Враца при Стоян Заимов.
Към средата на февруари заедно с Иван Дюлгеров от с. Калугерово, Орханийско, се отправя от Враца за Орхание, а оттам към Български извор. Когато наближили с. Калугерово, Славков легнал да отпочине. Предаден от Иван Дюлгера, той бил заловен и отговорил в Орхание, а оттам в София. Осъдили го на смърт чрез обесване, но намесата на руската дипломация предотвратява на присъдата.
Съветът на министрите по въпросите на вътрешния пазар трябва да се превърне в масово революционни комитети, които се налагат на оръжие, и се събират събития и др.
По това време в Свищов е извършен революционен комитет, възобновен наскоро след събитията от 1867 г. Той се огласи от смелия и всеотдаен революционер Христо Цонев Бръчков. В него участват още: Тодор Стойков, Иван Карастоянов, братята Тодор, Янко и Ангел Събеви. Поставените в комисията са включени Тачо Бояджиев, Никола Чакъров, Тодор Гюджюлев и др. Основна задача на комитета за този период е да се превърне в преграден пункт и да се прехвърли на революционни действия и оръжия през Дунав. Неговата дейност е била съгласувана с тази на комитета в Зимнич. Главните действия там със Симеон Пермчиев и Андрей Анев от Свищов и Иван х. Димитров от Стара Загора.
Условията, при които работи Свищовският революционен комитет по това време, са били много тежки. Изострената стойност на турската власт и строга цензура налага незабавно унищожаване на кореспонденцията. Население, особено младежта, е под зорко наблюдение.
Домът на братя Събеви е бил седалище на комитета в Свищов. Тук имарат убежище много революционери, преди да се отправят към местоназначението си. Свищовият комитет работи в непрекъснатата връзка с БРЦК в Букурещ, след като стартира Старозагорско въстание - с новия център - Гюргевския комитет.
Действителността на Свищовския революционен комитет и особено на неговия ръководител Христо Цонев Бръчков се активизира много около Априлското въстание.
Христо Бръчков е роден през октомври 1848 г. в Габрово. Още като малък с родителите си се преселили в Свищов. През младежките си години се занимава с търговия на балкански стоки и свещарство. Сведенията за неговия живот са твърде оскъдни. В техните спомени Тодор Събев го характеризира като умен, общителен, тактичен и много съобразителен човек. Търговата професия давала възможността на Бръчков да влезе в непосредствен контакт с много хора, каквито са българите, така и турците. Добро отношение към турските младежи, познания на бита и религията им са спечелили голяма популярност сред тях. Благодарение на доверието, с което се ползва Христос Бръчков сред турците в града, уреждате революционната дейност, осигурявайки свободата на достъп до вас. Но, от друга страна, това дава повод на „... големината част от българското население,
Конкретни сведения за участието на Христо Бръчков в революционното движение до 1875 г. няма, но винаги успешно проверяваме него и под неговото ръководство акции през периода 1875 - 1876 г. по прехвърлянето на революционни действия и оръжия от Румъния във вътрешността на страната и обратно, за да се извърши процес на реформиране с дългогодишен опит в конституцията.
Иван х. Димитров в писмо от 17 март 1876 г. до Янко Ангелов от Гюргево споделя по какъвто начин може да се мине в българското общество. До наши дни се оценява само едно единствено писмо от Христо Бръчков до Никола Ценов в Гюргево. Писано е на 19 април 1876 г. / един ден преди Априлското въстание /. Този ценен документ е с историческа достоверност, потвърждаваща революционната дейност на Бръчков. Писмото представя Свищовския революционен комитет като свързващ звено между комитетите в Румъния и тези от вътрешната страна. Заба си на „стоката” е причина за тревога.
Засилената бдителност на турските власти затруднява дейността на комитета, но революционният ентусиазъм не спада. Независимо от опасността, която е изложена, Христос е в състояние да поддържа връзка с революционния комитет в Зимнич. Като безспорен начин се доказва и разузнавателна дейност на Бръчков. Преодолявайки опасностите от засилената охрана по Дунав, тази лично е придружена от касици с „живата стока“, както и такава и определяща удобни приставки за прехвърляне на „нещата“. За тези операции са били изискани подходящи хора, които са в състояние да подберат между българи и турци - Каикчиите Иван Горнушана, Петър Каикчията, Мехмед дели Ахмедов, Хюсеин Саръ Тосунов и др. Доверен човек на комитета е Иван Желязков, чиновник по паспортите на свищовската скеля,
През март 1876 г. през Свищов е пинал поп Харитон. Също през март в града е пребивавал и Стефан Стамболов - апостол на Първи революционен окръг при подготовката на Априлското въстание. По-нататъшното оттегляне на вътрешната сигурност на страната и Иларион Петков - писани на Георги Бенковски.
Христо Бръчков взима участие в обсъждането на плана за преместване на Ботевата чета, състояло се в Зимнич. Идеята да се ползва австрийски параход за изселването на честта през Дунавска свита в Тодор Събев приписва отцало на Бръчков. Наскоро след завършване на Зимнич на Христо Бръчков е направено проучване, при което има намерени условия и снимки, които са хвърлени в рамките на 45 дни. Въпреки това се продължава революционната си дейност.
Въпрос за участието в комитетите за отпускане на безвъзмездни средства, които са в сила за прехвърляне на революционни действия и оръжия, но се допълват и изпращат на длъжностни лица, които са се възползвали от тях. Крайова. Това са: Симеон Перчевлиев, братята Георги и Андрей Матеви, Янко Ванков, Атанас Чернев и други.
На 16/28 май / 1876 г. Наред с Ботевата чета при Тутракан минава Дунав и се изпраща по посока на Сливен малка черта от около 15 души начело с Таньо Стоянов. В подготовката и прехвърлянето на този факт активно се обсъждат акциите на Атанас Чернев - член на комитета в Олтеница - селище на румънския бряг при Тутракан.
В подготовката на Ботевата чета е взето активно участие на играчите, Иваница Данчев, Андрей Матев, Георги Матев и др.
Иваница Данчев е роден в Свищов през януари 1850 г. Младежките му години съвпадат с много драматични събития, предизвикателни от бунтовническото движение в Свищов.Когато той е на 19 години, то трябва да бъде упълномощен и трябва да се погрижи за работата си. През май 1869 г. се срещнал с Никола Хаинбуазки, Стоил войвода и Дончо Драганов. Разговорът с тримата революционери направил силно впечатление на смелия и буен младеж. След това време разпродаде стоката си от дюкяна и емигрира в Румъния, където се свързва с българските революционери Л. Каравелов, Хр. Ботев и др. По решение на БРЦК е пребивавал заедно с Хр. Ботев в Русия, за да се запознаете с настроението на руското общество и да спечелите съчувствие към българската освободителна борба. Във връзка с създаването на революционни комитети Иваница Данчев е обходила почти всички дунавски градове: Бекет, Корабия, Зимнич, Олтеница, Лом, Свищов, Русе и др.
Настъпването на 1875 г. заварило Иваница Данчев, Стоян Заимов и Георги Бенковски в Цариград, за да подпалят турската столица, да се посъветват и да се помагат на Старозагорското въстание.
През 1876 г. като помощник-апостол в Трети революционен окръг - Врачански, с помощта на търговеца успява да се сдобие с 1600 бр . Освен това те се съчетават със свои собствени помощници от търговци и занаятчии, които закупуват облекло, обувки и др. Това снаряжение е било предназначено за черта, на която в последния момент войвода станал Христо Ботев.
Друг свищов, взел участие в подготовката на Априлското въстание, е Димитър Ценович, който през 1872 г. при окончателно формиране на БРЦК става негов касиер. Голям родолюбец, той отговаря на българската емиграция и активно участва в политическия живот. По време на Априлското въвеждане, това активно се включва в борбата и е единствената инициатива за организиране на честта на Христо Ботев. След излизането си от БРЦК Хр. Официално не стои на мястото на революционното движение, но поддържа изцяло идеята за въвеждане. Бил във връзка с някои от действащите на Гюргевския комитет, знаейки, че те трябва да вземат решения за участието си. Това може да ви предшества преди всичко чрез организиране и изпращане на чета. А тази е бил привърженик на „комбинираната тактика”, т.е.
Активно въвеждане на свищовки в повдигната и прехвърлена на Ботевата чета продължава до момента на миналото. За да не се впечатли, четните се качват на малки групи от няколко румънски пристанища. На 16 май / 28 май / 1876 г. Ботев с част от четниците си се качил от Гюргево. В щаба на четата влязъл трима свищовки: Петър Ванков, Георги Матев и Иваница Данчев. Същите са взели участие в съвещанието, проведено в едно отделение на втора класа на кораба, което се разисква за дисциплината на кораба, сливането на българския бряг и др.
На 17/29 май / австрийски кораб „Радецки“ стоварва четниците на легендарния войвода на козлодуйския бряг. В списъка на Ботевиите се изписват имена на свищовски младежи. Въпросът за точния му брой е винаги интересен, предизвикан от него. В официалната публикация броят на тези хора е посочен, но не се покрива напълно от авторите.
В института „Христо Ботев” при БАН в София, във фонда на Стефан Савов Бобчев, се съобщава с 53 имена на четници от „Св. Георги ”, в която са били голяма част от свищовските момчета.Тази чест се присъединява към Ботевата на пристанището Бекет. Този списък съдържа 12 имена, които не са включени в публикациите в САВ. Между тези 12 имена под номер 43 от първоначалното име е изписано и изпратено в съответствие с член 31 от Договора за създаване на Европейската общност. по-нататък в списъка под №46 е записано името на Христо А. Ламбев, 29-год; а под №47 четем името на Иван Николов от Свищов, 23-год.
От казаното дотук личи, че в този списък се фигурират имената на тримата свищовски младежи. По такъв начин, какъвто е случаят с Ботевите четници, родом от Свищов, се определя от единайсетте души, от които има единодушно име, а останалата част от: Петър Ванков, Георги Матев, Атанас Алексиев, Георги Алексиев, Иваница Данчев, Коста Алексиев, Прокопи поп Алексиев Дянков, Петър Статолов / Стателов /, Христо Ламбев и Иван Николов.
Димо ДИМОВ

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

пред Извикано

Общинска управа 2015 - 2019: Издевателство и тормоз над обикновените граждани! Самозабравили се и ЛУМПЕНИЗИРАНИ чиновници изпращат "Общинска охрана" да преследва Гражданина в частния му имот - с репресивното разпореждане да....ПОДПИШЕ АКТА, чието получаване ПО-РАНО по пощата Гражданинът не само не отрича, но и е обжалвал, прилагайки го към Жалбата до Съда.

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

ОП „Чистота” отряза живи дървета в „Стоян Ников”?!