Спомен за учителката Мара Кантурска: Майка бе уважавана и обичана от учениците си

Преглеждания: 207 #
23 Jan 2020

Родена съм в град Свищов. Родителите ми  Мара и Георги Кантурски ми подариха едно спокойно и безгрижно детство  в  малкия крайдунавски град. Детските спомени са най-ярки  и може би затова в съзнанието ми са запечатани картини от нашата къща, която беше разположена недалеч от Търговската гимназия. От верандата на къщата ни се виждаше  източната част на монументалната сграда, а над нея – внушителният купол с фигурата на Меркурий, бога на търговията. Заедно с другите деца от махалата, между които и трите дъщери на учителя, а по-късно и директор на гимназията  Дончо Какарчев, често играехме в двора. Наистина – това беше същински парк -  с високи дървета и просторни алеи, с няколко игрища, два фонтана и изградена каменна чешма. Понякога ни разрешаваха  да влезем и в самата сграда, която ми приличаше на дворец - с великолепни  високи колони, с мраморно стълбище, оградено с бели парапети с изящни форми. Особено красиво беше през зимата. Величествената сграда сияеше сред потъналите в сняг и слънце вечнозелени борове и кипариси в двора и навсякъде се чуваше веселият глъч на учениците, които се замерваха със снежни топки. Незабравими за мен са и тържествените Новогодишни вечери, които традиционно се организираха точно на 31 декември. Само в празничната нощ за учениците нямаше “вечерен час“. (Според тогавашните правилници  след т. нар. “вечерен час“ или 20 часа,  на учениците не бе разрешено  да се движат и разхождат сами из града.) В Новогодишната нощ тази забрана не се спазваше. Учителите със семействата се събираха в Аулата, а всички ученици празнуваха в своите класни стаи. Духовият оркестър  свиреше валсове и популярни мелодии, а коридорите бяха изпълнени с танцуващи ученици и ученички. Точно в полунощ  в препълнената Аула пред всички учители, ученици и гости Директорът произнасяше Новогодишното си слово. Викове, прегръдки, поздравления, а най-яките момчета грабваха на ръце своите учители и Директора и го подхвърляха за здраве.
Всяко лято, когато настъпи месец юни и усетя дъха на цъфналите липи, този аромат ми напомня за свищовските липи и за края на учебната година. Напомня ми за нещо, отдавна отминало и което никога няма да се върне. Моятя майка всяка година казваше: „Ето, цъфнаха липите, наближава краят на учебната година. Учениците се радват, че вече са зрелостници, че вече навлизат в живота, а на мен ми е мъчно, че ни напуска още един випуск - способни и добри деца. Дано наесен да дойдат нови, по-добри!“ И така – всяка година: пролет-лято, есен-зима и отново...
През 1934 г. майка ми завършва висшето си образование с първа специалност математика и втора – физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Първоначално тя учителства в село Микре, Ловешки окръг и в село Драгомирово, Свищовско. После почти цели 16 години е учителка по физика в Търговската Гимназия (от 10 октомври 1940 г. до 20 август 1956 г.) През същата година тя е назначена  за преподавател по математика в политехническата гимназия „Ал. Константинов“ сега СУ „Николай Катранов“.
През 1961 г. семейството ни се пресели в гр. Варна. Макар и в пенсионна възраст (по онова време учителите се пенсионираха на 50 години), тя продължи да учителства още 7 години – в Трета гимназия, в Икономическия техникум и в Техникума по индустриална химия във Варна.
Казват, че учителите, които се занимават с точни науки са строги, прекалено сериозни и взискателни. Това е така, защото се изучава труден материал, пишат се ниски оценки и дори двойки. Майка ми беше строга, но справедлива учителка. Обичаше своите ученици и те на свой ред я обичаха и ценяха. Тя чувстваше със сърцето си, че учителската професия е не само призвание, но и отговорност. Искаше на всяка цена да ги научи, изпитваше ги по няколко пъти през срока, провеждаше консултации, организираше кръжоци и по нейните думи искаше „всички да бъдат първенци!“. Изключително старателна, тя с математическа прецизност предварително планираше своите уроци, подготвяше опити в кабинета по физика. После споделяше вкъщи своите впечатления  от проведените часове.
 Спомням си как един ден тя се върна от училище и започна да ни разказва как показала на своите ученици действието на  електрическия ток върху човека. Двама от учениците  си признали, че никога не ги е „удрял ток“ и не могат да си представят какво изпитва човек в такъв  случай. В часа по физика всички заобиколили електростатичната машина (вж.снимката по-горе). От предишния урок вече знаели, че при въртене на диска с ръка върху изводите на уреда се индуктира електродвижещо напрежение и по свързаните към тях проводници протича електрически ток. При бавно завъртане на ръкохватката този ток е незначителен и не е опасен. Всички се хванали за ръце „на хоро“, майка хванала с ръка тоководещите изводи и един ученик завъртял ръкохватката! В този миг   проехтяли викове, възклицания и охкане.  „Хорото“  се разпаднало   и всички     усетили токовия удар в китките си. Най-много се изплашили аматьорите, които не знаели как ще им подейства токът. После учениците често си спомняли със смях за този опит. 
По онова време за онагледяване на учебния материал се разчитало само на физически опити  в кабинета по физика и на прожектиране на снимки с диапроектор. Не бяха известни компютрите и мултимедиите. За да събуди интересът на учениците за по-лесно усвояване на законите на физиката майка ми често им разказвала  исторически факти от живота на великите физици.
Например древногръцкият математик и физик Архимед, докато се къпел във ваната, открил известния закон  „Всяко тяло, потопено в течност, се  издига отвесно нагоре със сила, равна на теглото на изместента от него течност“. Тогава той извикал: „Еврика“ и хукнал гол поулиците на Сиракуза. Известна е и неговата мисъл: „Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна Земята!“. Според легендата, Исак Нютон открил закона за гравитацията когато бил в своята градина и една ябълка паднала върху главата му.
Всеки от законите на физиката по своята същност  е решение на физическа задача. Чрез законите на физиката майка ми се стремеше да научи своите ученици на законите на живота. Тя казваше, че законите на физиката действат в цялата природа, а следователно и в нас самите. Познавайки ги, ние можем да ги прилагаме правилно, за да решим личните си проблеми. По думите на руската математичка София  Ковалевска:  „Истински математик може да бъде само този, който в душата си е поет.“ И наистина, моятамайка беше духовно богат човек, свиреше на китара, пееше много вярно, обичаше музиката и поезията. Не случайно на ученическите фестивали, както тогава се наричаха прегледите на художествената самодейност на училищата, нейните класове бяха отличавани с високи награди.
За дългогодишна  преподавателска и обществена дейност, през 1965 г. Мара Кантурска бе наградена с Орден “Кирил и Методий“, а през 1992 г. - с Медал “Ветеран на труда“. Но най-голямата награда бе признателността и уважението на нейните ученици. Много от тях са завършили Стопанската Академия  “Д. А. Ценов“, а други се посветиха на учителската професия. Приживе (поч. 1998 г.) голяма част от бившите ученици на всеки 24 Май  се обаждаха на своята учителка, за да я поздравят по случай празника и да й пожелаят здраве и дълголетие.

д-р инж.Стефка КАНТУРСКА

 

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Разходка в Зимнич - снимки: George Opayna /ГАЛЕРИЯ/