Слава /Най-ранната записана Коледна благословия от Свищов/

#
25 Dec 2018

Добра стана станувахме,

добра пата патувахме,

саде ходихме, саде бе добре.

Тука додохме

у нашего господина Константина.

Намерихме го на Божия царска трапеза,

на ястие и питие.

Той се надеяше за добри гости,

 коледници.

И ний му тези добри часове

 довтасахме.

 Че му малко попяхме,

 че го малко повеселихме

 и той бе сам си весел.

Че скочи от трапеза,

че запретна бели руки,

че засука златни скути,

 че ни даде добра дарба

 /добра дарба/, ведро вино.

 На виното – препран месал,

на месалат – превит кравай,

на кравая – желта бела перпеличка,

обредена, обречена,

нам наречена.

Той нам давал,

нему Господ дважди помагал.

И още му Господ даде

добри, честни синове,

 добри, честни дъщери.

Че го старосватеха,

 че го старокумеха

на девето село,

 на десето село,

 на врани коне,

 на сини седла,

 на позлатени стрем (е) ни.

      Той са носи и подноси

      като мряна риба по долбини,

като сокол по вишини,

като кукувица с ясен глас по зелена гора.

     Още му Господ даде криво ралце

     и босилкова копралка,

    че разора, че разкоm (п) а долга нивица,

    на долгата нивица купни се превалят,

    на малката нивица крех (сm) ци се преклаждат,

    на крушката – люлка,

   на люлката – момчец

   като злат Божий крестец,

   на рамо му кован кривак,

   на плещи му янджици/пастирска торба/

   с тонки игли писани.

Баща му го гони по високи гори,

по дълбоки долини,

овци да пази,

кози да брести.

Па той бяга по топли зимници,

по чернооки моици,

 като баща си на млади години.

Това дукато, ако бъде рязано –

рязани му кошари,

ако бъде червено –

червени му кобили,

ако бъде бяло –

бели му овчици,

ако бъде сребрено сребро –

сребро му се ляло и ковало през прага,

като лед на Йордановден!

От Братия Петра и Теодора Икономовци, свищовци.

Това е най ранната коледна благословия, записана от „свищовци“ - те.Коледарската благословия се популяризира във време, когато все още няма никакви публикации и сборници с фолклорни материали. Благословията е била позната в свищовския край и по традиция се произнасяла речитативно от водача на коледарската дружина като израз на най – висок благослов към стопаните и дома, в който е гостувала дружината. Николова, Ю. Достойно есть. Иврай, 2008.

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK