Сладкаровата къща - балкански тип, уникален, по образец на планинските къщи в Арбанаси

#
22 Dec 2018

Една от най – старите къщи в Свищов е т.нар. Сладкарова къща /по името на собственика й Георги Сладкаров, търговец на сол/. Софроний Врачански пише в своята творба „Житие и страдание грешнaго Софрония“, че през 1798 г. кърджалии нападат с. Арбанаси. Част от  българските семейства, спасили се от набезите на кърджалиите бягат към Румъния, в това число и Георги Сладкаров. Но минавайки през Свищов-проспериращ за това време град в икономическо, стопанско и културно отношение, Георги Сладкаров решава да остане и да построи къща. Построената от него през 1800 година къща е балкански тип, уникален за Свищов, по образец на планинските къщи в село Арбанаси.

Това е първият български дом, който посещава император Александър II, след освобождението на града на 27 юни 1877 г., в самото начало на Руско – турската война. В миналото къщата е служела за различни административни цели. Тук са били настанени службите на Гръцкото консулство; сградата се е използвала за съдилище по време на османското владичество и Балканската война.

През 1982 г. в Сладкаровата къща се открива Етнографска експозиция, разкриваща бита на населението от бившата Свищовска околия. В отделни зали са показани народни носии: всекидневни в по тъмни тонове-тъмносиньо и черно и празнични облекла, в които преобладават светлите тонове-оранжево, зелено. С богата украса се отличават костюмите на българите, които се заселват в Банат през 1738 – 1741 г., а след Освобождението се връщат в родните места. Тяхната носия е компилация от различни влияния: унгарско, австрийско и влашко.

В отделна зала са показани произведения на ювелирното изкуство. Те илюстрират атмосферата на селския и градския бит. Изложените в експозицията народни накити имат висока художествена стойност и самобитност. В една от стаите на къщата е показан интериорът, т. нар. „къще“, т.е кухнята. Тук са изложени типичните за този край глинени, дървени, медни и сребърни съдове, обслужващи домакинството.

Разнообразни материали илюстрират трите най – характерни поминъка за Свищов през онази епоха: търговията, производството на вино и рибарството. Специално внимание е отделено на дарението на семейство Патлови, които завещават обзавеждането на своя дом на музея. Предметите на лукса и мебелите, подарени от семейството, са един великолепен образец на промяната, която носи новия 20 век в градския бит.

Надя АНГЕЛОВА,

уредник ИМ-Свищов

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK