Симеон Вачков: Земеделието ни е пълно с проблеми, защото България не изпраща специалисти там, където се правят европейските политики в бранша

#
26 Mar 2021 142

Симеон Вачков е земеделец с повече от 10 години практика в бранша. Минал е през всички етапи на производството. Магистър е по счетоводство от Стопанската академия „Д. А. Ценов” в гр. Свищов. Възпитаник е на Аграрния университет в гр. Пловдив по специалност „Агроном растителна защита”. Специализирал е в Държавната селскостопанска академия „Тимирязев” в Москва. Семеен, с един син. Представител е на гражданската квота в листата на „БСП за България“, в която е номер 104.

– Г-н Вачков, всички земеделски производители са категорични, че законодателството в сферата е остаряло и това пречи на работата ви. Защо според вас държавата не иска да поеме този ангажимент към фермерите?

– Не може, това е по-точната констатация. Вие говорите за законите, по които трябва да работи браншът – закона за земята, закона за арендата, закона за поземлените отношения, проекта за противоградните системи, които не са изменяни повече от 20 години по начин, че да се почувстват и усетят реално от производители до граждани и малки собственици на земя. Вярно е. Земеделието у нас се развива въпреки всичко и защото сме все пак в Европейския съюз. Но държавата толкова може към момента и толкова може, защото не изпраща специалисти там, където се правят европейските политики в сферата на земеделието. Европейският парламент е институцията, която създава общоевропейската рамка в областта на земеделието. Но не може в тези комисии нашите представители да не разбират от земеделие. Какво ще бъде, ако аз, който съм фермер, бъда пратен в здравната комисия? Е, същото е.

Но тази тенденция започва още на национално ниво. Когато земеделската комисия в нашето Народно събрание е съставена от всякакви други специалисти, но не и от реални земеделци, няма как в Европа да пратиш земеделци. Затова другите държави са с много силно лоби, затова ние не участваме в преговорите, слаби сме, нямаме активен представител там, представител с отношение и с мнение. Канят ни от време на време като фермери да участваме в работни групи в Брюксел, да даваме съвети, но така не става. Трябва да сме постоянно там, да отстояваме собствените си интереси и да извоюваме каквото ни се полага и каквото заслужаваме. А сега присъстваме там безмълвни, след преговорите изтупваме покривката и каквито трохи останат, ги прибираме и ги носим тук. Но по този начин земеделие не се развива.

– Вие имате база в свищовски села, но селата ни все повече обезлюдяват, как успявате да си намерите работна ръка?

– Е, това е другият огромен проблем – обезлюдяването на селата ни. Постоянно говорим за това, обаче селата не обезлюдяват защото е затворено училището или съборено читалището. Това са последици.

Според мен, а и според моите колеги този процес с обезлюдяването е свързан и с неправилното разходване на европейските пари, които получихме през последните години. Тези средства отидоха за закупуването на активи, които не допринасят за развитието на земеделието и малките населени места. За разлика от нас, другите държави ползват този ресурс по предназначение и според изискванията на Европейския съюз, затова и добре си развиват земеделието.

– Какво иска Европейският съюз, а ние не го правим?

– Когато съответното държавно правителство получи европейски средства, за да развива земеделието си, държавата задължава фермерите да развиват зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, да има животновъдство – куп дейности, които да накарат земеделеца да наеме работна ръка. И той не може да избяга от тези правила.

Какво правим ние? Каквото си решим и както ни е удобно, обикновено избираме най-лесния път, защото няма регулатор, който да контролира нашата работа, и не толкова работата ни, колкото начина, по който изразходваме европейските средства. Ние гледаме с малко хора да развиваме голямо земеделие. И този модел се наложи през последните 20 години. Затова селата ги няма.

Западноевропейското село има 1000 жители, защото там те имат къде да работят. В нашите села живеят по 30 възрастни хорица, живи и здрави да са, защото това са нашите родители и са мъдростта на нацията ни, но и те като си отидат един ден, кой ще остане. Няма кой да отиде на село да живее, ако няма какво да работи. Ето сега на мен са ми нужни 5 до 10 трактористи, но ако развивам част от всички изброени по-горе сектори, ще имам 50 – 100 работни места. Във всяко село има по 30 фермера като мен, представяте ли си, ако всеки от тях наеме по 20 – 30 души…

– А каква е възрастта на фермерите в България?
– Още един въпрос в десетката. Само че този път ще кажа, че това е проблем на целия Европейски съюз, не само наш. Според последните изследвания на „Евростат” 60% от фермерите в Европа са над 60-годишни. ЕС ще положи всички усилия да обърне тази тенденция и ви гарантирам, че западноевропейците ще го решат, защото имат здрава основа и защото на тях само това им е проблемът. А ние откъде да започнем – да се комасираме ли, да се справяме с градушките ли, да възстановяваме къщи, мостове, язовири – кое първо?!

– Но въпреки всички проблеми вие продължавате да се занимавате със земеделие. Защо?

– Защото вече земята не ме пуска, а и аз не искам да се откажа от нея. Свързани сме, нищо че не съм наследствен земеделец. Истината е, че това е бранш, който изисква да се предава няколко поколения, за да се развива добре. При мен тази връзка е прекъсната. Аз съм от търговски род, въпреки че прадядо ми е бил земеделец. Но при мен стана просто като любов от пръв поглед. Реших и го направих. Колкото повече опит трупах, толкова повече исках да зная, учих и колкото повече научавах, толкова повече ми харесваше. Със сигурност мога да правя и други неща, но веднъж хванеш ли се със земята… Всеки, докоснал се до земята, ще ви каже същото. Няма друго място, на което така да си почиваш от градската суета. Да дишаш въздуха на градината си, да си я полееш, да видиш как от семето пораства нещо. Все едно да гледаш как се ражда и расте животът.

– Изглежда така, сякаш сте си точно на мястото?

– И така се чувствам. Но ми се ще да бъда едно от последните поколения, което да си даде енергията и емоцията в това да бъде структуриран добре този бранш. И след нас в земеделието да влизат млади хора и те просто да работят, без да се молят градушката да удари съседния блок, не техния.

– Кандидатирате се за народен представител, имате ли представа дали в последния парламент е имало земеделски производители?

– По мои данни нито един реален земеделски производител няма в парламента ни. Напълно категоричен съм, че от Велико Търново депутат фермер не сме имали през последните поне 20 г. А се славим като втората житница на България.

– И като народен представител, с кой от всички проблеми ще започнете?

– Те проблемите са толкова много, че… не зная. Няма първо, няма последно. Всички проблеми трябва да се решат веднага и заедно. Просто трябва някой да се нагърби с всички тях, да поведе след себе си съмишленици и те заедно да бъдат настоятелни всеки ден.

Държавата ни има невероятен потенциал. Земята ни е тук, тя няма къде да отиде. Няма значение кой я купува и кой я препродава. Земята винаги ще бъде тук и винаги трябва да има някой, който я обработва.

– Каква е най-смелата ви мечта като фермер?

– Да превърна част от земеделието си в друго производство. Да направя производствена фабрика, да създавам продукт. Не искам да качвам зърното си на камиона към пристанището във Варна, а да направя от него чипс, бисквитка, спагети, както правят на Запад. Така се създава принадена стойност и заетост. Няма друг път. Само по този начин България ще тръгне нагоре! В земеделието няма ограничения.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна помощ на пострадали от семейно и полицейско насилие.

пред Извикано

Новините на 2020 година - такива, каквито са! Топ 10 на това, което Ви вълнуваше през 2020 година

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

В света на птиците, снимки на Дамян ПЕТКОВ