Щом се заговори за Европа, за сношение с цивилизацията и културата, има се предвид Свищов

Преглеждания: 19 #
04 Dec 2018

„Щом се заговори за Европа, за сношение с цивилизацията и културата, има се предвид Свищов“ – Никола Сукнаров.

А какъв е нашият град? И като нашия град Свищов няма под ясното небе. Тоя град се намира край Дунав. Според Богоров „..развитието на тукашната търговия – жителите са събудени и остроумни. Те не са галеници на съдбата“.

В центъра на град Свищов, на главната улица и в близост до църквата „Свето Преображение“, свищовецът Николай Чакъров открива два магазина за облекло. Магазините се помещават в просторните дюкяни на Георги Стамов. В единия магазин Чакъров подрежда готови облекла, изписани и доставени направо от Виена. Вторият магазин се оформя като работилница на дрехи по поръчка на гражданството. От казаното дотук става ясно, че в средата на миналото столетие в Свищов има добре уредени магазини снабдявани с фино европейско облекло. Николай Чакъров задоволява изтънчените вкусове на гражданите от модерно облекло и скъсява пътищата за онези, които са отивали до виенските или букурещките модни салони и ателиета. Разширява и модернизира производството на всякакъв вид облекло в своята работилница.

Истинско събитие в града става, когато Николай Чакъров доставя от Виена първата шевна машина. Непрестанно в магазина се нижат групи от любопитни граждани за да видят това „чудо на австрийската техника“.

В края на XIX и началото на XX век в Свищов се вижда една пъстрота от хора и обноски – едни са свикнали да носят калеври, потури и броеници, други, като образованите „алафранга“ търговци, с кантори из Европа, прекарват голяма част от живота си там, а тук, в Свищов, живеят нашироко, в добре обзаведените си домове, обличат се по европейски – с ризи с корави бели яки, носят копринени вратовръзки, лачени обуща. Те са с обноски изтънчени, европейски, говорят немски и френски по-добре от българския език. Тези търговци не пушат чибук, а направо цигари, в свободното си време предпочитат да играят в кафенето на дама или книги /карти/, прекарват следобедите с музика. Все „алафранга“ забавления! Каравелов пише, че богатите свищовски емигранти в Румъния ще ги познаете с едно от „следующите достойнства: французки клин брада и засукани ала Наполеон мустаки“.Достолепието на свищовчанина личи и от запазените стари снимки. Изискаността на облеклото и маниерите, благородството на чертите на лицето са негов отличителен белег и той държи това да бъде забелязано. Иван Хаджииванов пише „във в.“Мир“ – бащата на Алеко Константинов, не е ходил със старинно кожухче, а е бил облечен по европейски и пушел не чибук, а направо цигари…“. Тодор Икономов в своите „Пътни впечатления“ пише: „Види се, че свищовци са тръгнали вече подир лустрата на живота и търсят четки за лустросване между чуждите народи. Те искат европейство, макар то да не прилича на наший живот, наший народ и на всичко около нас. Свищовци искат да не приличат никак на онзи българин, който иде от селата – нито по езика, нито по облеклото, нито по обичаите. С една дума, тие искат да бъдат отделни. На добър им час!“.

Във „Възрожденски пътеписи“ пътник пише :“Стигнах в Свищов.  Госпожата ми се поклони с един деликатец и с такава нежност, с каквато се кланят най – изтънчените европейки, и се скри в къщата. А аз останах малко време с отворена уста към портата, в която влезе българката-европейка.“.

През 1840 дошли на мода кринолините. По това време мъжът знаел, че е намерил модерна жена, ако успее да събере ръце върху талията й. И понеже жените все още се опитвали да впечатлят мъжа, те започнали да стягат талиите си още повече. Кринолините скоро били заменени от мекият S силует, който също бил основан на корсета, но вече с отворен гръб. Тази мода позволявала на мъжете вече да виждат много повече – не само бюста и талията, ами и „долната част” на гърба.

Към края на ХІХ век, корсетът се превърнал в бельо, което имало една нова функция. Той вече поддържал и новосъздаденият моден аксесоар – чорапите. Те се закрепяли към жартиер, който бил неразделна част от корсета. В началото на ХХ  век корсетите със всичките си дантели и тюлове достигали почти до коляното. Но доста хора в модните среди не харесвали този стил и направили всичко възможно да освободят жените от него. И така през 1913г. Мари Фелпс Якоб  създала първото подобие на днешният сутиен. Той бил доста по-мек и къс от корсета, и позволявал бюста да стои в естествената си форма. Тогава дошла и крещящата 1920 г. със своите незабравими партита и модата се променила драстично. Момчешкият силует бил фаворит. Появило се и първото цветно бельо. А корсетите вече били излишни!

В списание „Училище“ пише: „Няма образован народ без образовани майки; следователно Българският народ, който има нужда от образование, има предварителна нужда от образовани майки….“

Изпращането на момичета в Европа със задължително изискване да се върнат като възпитателки в града, поканите отправяни към известни вече учителки, става причина в града да се оформи един сравнително добър екип от жени със съвременно мислене.Учителките Кунка Ганчева и Пенка Тенекеджиева са първи.

Завършилите образованието си във Виена, Букурещ, Браила и Париж госпожици се завръщат в Свищов така, както са облечат най – богатите госпожици в Париж – с лъскави чепичета, с бели тънки чорапи, с копринени дрехи по букурещката мода или с рокли за стотици жълтици. Баришът /забрадката/ е заменен с видяната в Европа дантелена шапчица /бунет/.  Чрез училището, дружествата, театъра и читалището, свищовци съумяват да превърнат свищовлийката в своя първа сътрудница, да наложат европейското облекло и образоваността в града. Образованата свищовлийка приема житейското правило, че авторитетът на семейството е свързан с неговото подобяващо място в социалната йерархия на града и тя го отстоява.

Надя АНГЕЛОВА, уредник ИМ-Свищов

Снимки: Фонд Исторически музей - Свищов

Оригинално заглавие Градското облекло на свищовлии

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

пред Извикано

Общинска управа 2015 - 2019: Издевателство и тормоз над обикновените граждани! Самозабравили се и ЛУМПЕНИЗИРАНИ чиновници изпращат "Общинска охрана" да преследва Гражданина в частния му имот - с репресивното разпореждане да....ПОДПИШЕ АКТА, чието получаване ПО-РАНО по пощата Гражданинът не само не отрича, но и е обжалвал, прилагайки го към Жалбата до Съда.

Официална страница на FACEBOOK