С поклон и благодарност: проф. Милена Цанева на 90 години!

Преглеждания: 385 #
20 May 2020


Едно от малкото щастливи събития, на които сме свидетели в тези времена на криза и пандемия, е юбилеят на литературоведа проф. Милена Цанева. Име, превърнало се в легенда и в известна степен в институция. Не само заради респектиращите 90 години зад гърба на достолепната дама, ала и заради цялостния принос в развитието на нашето филологическо научно наследство.
У нея винаги впечатлява този потомствен аристократизъм - дъщеря е на акад. Георги Цанев и майсторката на приглушена женска чиста лирика -  поетесата, останала с красивия си псевдоним Бленика. Ако бащата е сред основните полемисти в нашата литературна история от 30-те и 40-те години на миналия век, ако той е сочен за откривателя на талантите Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников, то майката е сред дейните членки на Клуба на българските писателки, предвождани от Евгения Марс и Лидия Шишманова - и тук аристократизъм! Ето в тая среда е израснала бъдещата литературна деятелка. Нейните критически анализи и студии се отличават именно с преплитането на академичния тон (идещ от Георги Цанев) и лиричното човешко чувство и говорене, когато разкрива творческите светове на Ботев, Вазов, Захарий Стоянов, Пенчо Славейков. Ала тя не е чужда и на изследването на жените авторки - образци в това отношение остават нейните работи, посветени на Мара Белчева и Елисавета Багряна. А на по-късен етап, когато вече се беше оттеглила от активна преподавателска дейност, тя насочи внимание и към поетическите достижения на Бленика.
Дълго време Милена Цанева е сред водещите и респектиращите имена, с които се славят Софийският университет и Институтът за литература на БАН. Няколко години преподава и в чужбина. Основният потенциал изследователката посвещава на Патриарха - така с преклонение именно тя утвърди определението, дадено някога от друг титан - Гео Милев, за "бащата" на нашата литература Иван Вазов. И сякаш за да усетим тази съдбовна отдаденост, поетът, с чието творчество сме едва ли не закърмени, също има своя юбилей тази година - 170!
Погледът на Милена Цанева бяга от идеологическия изказ, така заразен за времето на нейния дебют в българското литературознание - първите й статии са публикувани през 1954 г. И успява да го удържи в руслото на високото, естетическото, научното адекватно споделяне за литературните събития, процеси, поетови и писателски личности.
Нейният прочит на базисни Вазови творби се превръща в еталон. Писани са преди всичко с голяма и искрена любов. Направени са с вещина и майсторлък. Те са фундамент, върху който сетне израстват следващите знакови отгласи и огласи на литературното - студиите и статиите на проф. Никола Георгиев, проф. Симеон Янев, проф. Галин Тиханов. Разбира се, на по-късен етап към тази национална школа своя глас присъединяват и днешните водещи корифеи в областта - проф. Милена Кирова, проф. Валери Стефанов, доц. Катя Станева. Сред многобройните аспиранти на Цанева, дипломанти, изобщо нейни възпитаници е и доц. Людмила Малинова.
Преди две десетилетия проф. Милена Цанева бе поканена от тогавашния ректор на СУ проф. Боян Биолчев да води една от магистърските програми. Тогава моето поколение филолози можехме да я видим из коридорите на Алма Матер, където години наред тя е отдавала душа и сърце.
Ще си позволя да споделя своя личен контакт с проф. Милена Цанева. Когато бях определил своя изследователски периметър, се обърнах с писмо към нея за съдействие. Търсех информация за Клуба на писателките, за Соня Китипова Вичева, за Яна Язова и за женското писане като явление, случило се у нас. Тя ми върна светкавичен отговор - изчерпателен, подробен и с много топло изразено чувство на подкрепа. Сама ми сподели, че в края на 80-те години на ХХ век е искала да направи обширни студии за Багряна, Бленика, Мара Белчева, ала тогава е срещнала съпротива от страна на свои колеги, които са гледали на този неин устрем и план за работа иронично и несериозно.
Оказва се, че интуитивното у изследователката е било много по-силно от конюнктурното и политическото. Усетила е, предвидила е следващия етап от развитието на нашата литературна наука - откриването на забравените пишещи жени, като започнем с подценяваната Дора Габе, минем през замлъкналата Яна Язова, стигнем до класическите романи на Фани Мутафова, дочуем модерното разказване на Вера Мутафчиева, стигнем до оригиналността на Блага Димитрова и се върнем към забравените Мария Грубешлиева, Магда Петканова, Бленика, към изобщо непознатите днес - сестри Ненови, Вера Бояджиева, Блага Стефанова-Пенева, Янка Митева, Весела Василева, към по-малко известните - Цонка Николова, Веселина Геновска, Санда Йовчева, към преоткритите - Евгения Димитрова, Евгения Марс, Мара Белчева, Анна Карима.
Смело можем да кажем, че проф. Милена Цанева улавя традицията на Вазов и залага новите изследователски подходи и полета през последните няколко десетилетия от развитието на родната филологическа наука. Тя е чест гост на знакови научни конференции, организирани от БАН - Института за литература, от Софийския университет. Самото й присъствие е знак за ниво и престижност. За което - поклон и благодарност! Ето това е поведението на Доайена - да упъти към класиката, ала и да насочи към новото, което днес вече също е станало традиция.
На многая лета, скъпа проф. Милена Цанева!
Петър МИХАЙЛОВ
вестник „Дума”, 20 май 2020 г.

Снимка: Личен архив авторът. Литературна конференция през 2016 година.

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев".

пред Извикано

Ваучери според акъла Актуалния днес Йохан фон Гьоте: "Където глупостта е образец, там разумът е безумие."

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Красотата на Рибарниците край Хаджидимитрово /ГАЛЕРИЯ/