Радвайте се /Спомени за Западно и Средноевропейски митрополит Симеон/

Преглеждания: 120 #
01 May 2020

След поредния голям скандал между мен и старецът, породен от неглежирането на духовни отговорности отстрана на някои от служителите в Епархията, за които виновният винаги се оказваше секретарят, тоест аз, и след които скандали владиката винаги изпадаше в мълчание и многочасови молитви пред Светия олтар в митрополията, объркан често се питах какво правя там и откъде имам нерви да търпя всичко това. Намирах отговор на тези въпроси в една дума изговорена след сутрешната много ранна молитва изпълнена с уют и много тамян, на която дядо Симеон само си помръдваше устните сякаш изричаше тайнствени заклинания , а аз при подаден знак с пръст казвах Трисвятое, та тази дума беше ,,Прощавай''.
След края на общата молитва, както се полагаше трябваше да взема благословение от него, но старецът ме спираше, сам идваше до мен и ми целуваше ръката с думата ПРОЩАВАЙ! Работният ден обикновено започваше с кафе, отчети, писане на писма (всяко изречение се обмисляше по сто пъти) и безкрайни телефонни разговори с кого ли не-посланници, епископи, кардинали, свещеници, миряни, приятели, познати и непознати. Спонтанно веднъж го попитах какво за него е християнството. Много просто, отговори той : То е всеопрощение, радост, мир и любов. Ако човек намери сили да прости, той ще заобича всичко и всички, заобича ли, радостта му ще е непрестанна и ще живее в душевен мир. Трудно е за изпълнение и ние човеците го смятаме за трудно и невъзможно, но нашият Спасител ни показа възможния път. Изхождайки от Св. Писание аз си го обяснявам така: Когато Бог бе разпнат на позорният кръст, Той изрече думите ...Отче , прости им, те не знаят какво вършат...., това е силата да всеопростиш, тоест да простиш на всеки за всичко.Когато пък жените мироносици отидоха при Него след възкресението Му, Той им каза: Радвайте се! Но не радост и смях от весели приказки по пътя, а радост духовна -възкресна, а когато след възкресението Си , Той се яви пред учениците си, Той им каза: Мир вам! Тоест, имайте духовен и душевен мир във вярата! А пък любовта шефе, е всеопрощение, тя е и радост и мир, защото сам Бог е Любов!Това за мен е христянството. 
Пламен ДИМОВ

Бел. на ред. Авторът е завършил Спортно училище във Велико Търново. Музиката и вярата са двете основни неща за него. Благодарение на своя талант и уроци при музикални педагози става солист в МДТ "Константин Кисимов" в старата столица. Завършва Богословие във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". В момента е солист в Националната опера - София.

Актуално Свищов пропомня кой е митрополит Симеон. Роден на 17 септември 1926 г. в град Варна, България, със светското име Христо Димитров Костадинов. Основно и средно образование получава в родния си град. В 1945 – 1946 г. работи като начален учител в село Дръндар, Варненско. След това четири години е прогимназиален учител в село Суворово. Учи в Института за усъвършенстване на учители педагози и след завършването му работи като педагог в София, като паралелно през 1952 година завършва като частен ученик Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. От 1953 г. учи в Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Докато е студент по решение на Светия синод е приет като послушник в Преображенския манастир. На 7 декември 1954 година в параклиса на Духовната академия е постриган в монашество с името Симеон от митрополит Филарет Ловчански под духовното старчество на епископ Партений Левкийски – викарий на софийския митрополит. На 12 януари 1955 г. в същия параклис е ръкоположен за йеродякон от ректора на академията епископ Николай Макариополски. В същата година е причислен към братството на Рилската света обител, където прекарва ваканционните месеци. От края на 1957 година до лятото на 1959 г. йеродякон Симеон специализира в Московската духовна академия, където на 8 октомври 1958 година с благословението на Светия синод в Троице-Сергиевата лавра е ръкоположен за йеромонах от патриарх Алексий I Московски.
Завръща се в България и от септември 1959 година до края на 1965 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 1 ноември 1961 г. по решение на Синода в Рилската света обител е възведен в архимандритско достойнство от игумена епископ Варлаам Стобийски. От 22 януари 1966 година до януари 1973 година архимандрит Симеон става протосингел на българската американска епархия със седалище в Ню Йорк.

На 14 януари 1973 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен за главиницки епископ и е назначен за викарий на митрополит Йосиф Нюйоркски, администриращ и българската Акронска епархия.
През декември 1978 година е извикан в София и му е забранено да се връща в САЩ. Въпреки решението на Синода, епископ Симеон Главиницки заминава за Америка на 11 май 1979 г. За да се уреди каноничното му положение, на 22 декември 1979 година е назначен за патриаршески викарий, управляващ българските църковни общини в Западна Европа със седалище в Будапеща, Унгария. На 17 април 1986 г. е избран за пръв митрополит на новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в Будапеща. На 30 май 1994 година титлата му е сменена от Синода на западно и средноевропейски митрополит и седалището му е установено в Берлин.
Умира на 16 април 2016 г. в град Финикс, щата Аризона, САЩ. Заупокойната литургия е извършена на 3 май, Светли вторник, в столичния храм „Света София“ от патриарх Неофит I. Погребан е на 4 май в монашеското гробище на Рилския манастир.
 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев".

пред Извикано

Ваучери според акъла Актуалния днес Йохан фон Гьоте: "Където глупостта е образец, там разумът е безумие."

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Красотата на Рибарниците край Хаджидимитрово /ГАЛЕРИЯ/