Пролет над Дунав

#
21 Mar 2019

Пролет, каква силна и вълшебна думичка. Даже люта и страшна, зимата не е в състояние да й устои. Този вълшебен сезон с лекота, плавно и бавно, с хитрост, постепенно измества тези мразовити, мрачни и дълги месеци, потискащи и тягостни, тъмни от гъстите мъгли. И усещаш как тя влива в теб някаква сила и енергия, за да можеш да почувстваш първите топли слънчеви лъчи, галещи лицето ти. Гледайки как постепенно, бавно се събужда природата, първите срамежливи кокиченца, свели поглед към земята, но изправени и горди, че именно те оповестяват настъпването на така очакваната пролет, се чувстваш щастлив. Няма сезони, които да не искат да покажат своите прелести и предимства пред другите. Не мога да отрека, че всеки си има своята красота. Има ли някой да не усеща уханието, миризмата на разцъфналите дръвчета, да не слуша жуженето на работливите пчелички, не отминавайки всяко цветче. Даже Мецана, събудила се от летаргичния си зимен сън, мързеливо се протяга, огряна от топлите лъчи на слънцето. Нищо и никой не може да спре идването на пролетта. Родих се и израснах до голямата и величествена река в Европа – Дунав. Пътувал съм много пъти от извора до устието й. Красива е през всички сезони, но пролетната й красота е неописуема. Аз и моите съграждани от Свищов трябва да бъдем щастливи, да се радваме на този Божи дар, реката да мие нашия красив град. Колко пъти сме ходили до брега на Дунав, да погледаме раззеленилите се върби, да почувстваме цъфтежа и уханието им. Имаш чувството, че си омаян, омагьосан и чуваш сред разлистената върбова гора изразителния глас на кукувицата, една от първите вестителки на нежната пролет. Обърнеш се настрани и гледаш как щъркелът гордо и уверено стъпва край водата, а в големия си остър клюн е хванал поредната си жертва. Жабешкият хор изнася пролетния си концерт пред огромната речна и горска публика. И омаян от този свеж пролетен ден, унесен от ритмичното бумтене на двигателите на пътуващия по реката като лебед огромен пасажерски кораб, се чувстваш прекрасно. Усещаш колко бързо е минал този красив пролетен ден и гледаш слънцето на запад как потъва неусетно в някаква бездна. Пролетният вечерен здрач леко пада над тихите води на Дунав и отстъпва място на бистрата, яркосребриста светлина на луната, която иска да допълни пролетния чар на вечерта. Ако посегнеш, ще я пипнеш с ръка. От сребристото й лице излизат безброй малки, светли, красиви лъчи, които се плъзгат по тихите води на Дунав и образуват една голяма лунна пътека, която няма край. Не мога да опиша по-добре този природен феномен, наречен пролет. Тя съживява всяко живо същество, тя ни дарява със сили и здраве, тя ни дава радост и щастие след дългите и студени зимни дни и нощи.
 Капитан Константин Динков/Льони/

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK