Проф.‭ ‬Димитър Бъров‭ ‬започва кариерата си като‭ ‬съдия в Свищов

#
28 Aug 2018

За младите читатели,‭ ‬както и тези от средната възраст вероятно името не говори нищо.‭ ‬Това е първият ректор на Стопанска академия‭ “‬Димитър А.‭ ‬Ценов‭”‬ в Свищов.‭ ‬Той е първият хабилитиран професор‭ ‬– звание получено от Софийския университет.‭ ‬Ако застанете пред алеята на ректорите в градинката при Градския часовник и се обърнете на изток,‭ ‬най-десният бюст е неговият.‭ ‬Името‭ “‬Проф.‭ ‬Димитър Бъров‭”‬ носи и филиалът на Академията,‭ ‬намиращ се в сградата на бившия Колеж по икономика,‭ ‬а преди това начално училище‭ “‬Тодор Миланович‭”‬.
Проф.‭ ‬Димитър Бъров е ректор от‭ ‬8‭ ‬ноември‭ ‬1936‭ ‬г.‭ ‬до‭ ‬1950‭ ‬г.,‭ ‬т.е.‭ ‬14‭ ‬години.‭ ‬След‭ ‬9‭ ‬септември‭ ‬1944‭ ‬г.‭ ‬от всички ректори в София и Варна само той не е уволнен.‭ ‬Причините са две.‭ ‬Преди Втората световна война,‭ ‬като министър във вторият кабинет на Георги Иванов Кьосеиванов,‭ ‬той си подава оставка.‭ ‬Причината е,‭ ‬че‭ ‬не е съгласен с нарушаването на Търновската конституция относно легалното съществуване на партии.‭ ‬По време на същата война като ректор,‭ ‬той не разрешава на полицията да арестува на територията на Академията студенти,‭ ‬заподозрени за леви убеждения.
Искам да‭ ‬спомена една любопитна история от житейската му биография.‭ ‬След завършване на висшето образование по право в Гренобъл‭ ‬-‭ ‬Франция,‭ ‬той е назначен за мирови съдия в Свищов.‭ ‬Една от красивите свищовлийки е впечатлила младият юрист не само с външността‭ ‬,‭ ‬но и‭ ‬с интелекта си.‭ ‬Връзката започва,‭ ‬претърпява развитие и завършва логично‭ ‬– тя става негова съпруга.
Ровейки се в личната архива на баща ми,‭ ‬намерих стихотворението‭ “‬Изкуството да бъдеш дядо‭”‬.‭ ‬Знаех за неговото съществуване,‭ ‬но учудването ми беше голямо,‭ ‬когато разбрах,‭ ‬че негов автор е Виктор Юго,‭ ‬а преводът направен от проф.‭ ‬Бъров.‭ ‬Без да е литератор или професионален преводач той се наема да превежда не проза,‭ ‬а поезия.‭ ‬Споделих тези мисли с доайена на свищовлии,‭ ‬живеещи в София,‭ ‬инж.‭ ‬Ангел Балашев.‭ ‬Той ми продиктува телефона на внучката му д-р Ана Бърова,‭ ‬лекарко по професия.‭ ‬След като й се обадих получих любезна покана да я посетя.‭ ‬От проведения разговор разбрах,‭ ‬че майката на проф.‭ ‬Бъров е била гимназиална учителка по литература и от нея той е получил такива солидни познания по български език.‭ ‬От внучката научих,‭ ‬че дядо й е свищовски зет.
Ето и самото стихотворение:
Изкуството да бъдеш дядо
Ела моя Таничка‭! ‬Ах,‭ ‬децата на децата наши ни пленяват‭!
С нежни детски гласове те пеят и ни възхищават.‭
Те мрачните ни домове отново пълнят с радост.
Със рози и живот,‭ ‬със пролет,‭ ‬светлина и младост‭!
Смехът им весел и гръмлив до сълзи ни затрогва.
И камъните на мухлясалия праг разтръгва‭;
Пред зеещия гроб и ужасите на години мрачни,
Разсейва погледът им лъчезарен нашите уплахи страшни‭;
Към прежните години те душата наша възвисяват.
И те повехнали цветя в нас отново разцъфтяват.‭
От нищо чувстваме се ний щастливи,‭ ‬нежни и наивни‭;
Сърцето ни спокойно,‭ ‬пълни се с въздишки най-обилни.
Като гледаме тях мислим,‭ ‬че сами отново сме родени‭;
Да бъдеш дядо да,‭ ‬като че ли в зората ний сме пак вредени‭!
С децата старецът играе весел във щастливи звуци.
И се вдетинява със своите невинни внуци‭;
Успокоени,‭ ‬виждаме да се въззема към дедите наши,
Душата мрачна с невинните души на внученцата наши‭!

Константин ГРИГОРОВ

 

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK