Преминаване на Дунав при Свищов на 14 пехотна девизия през нощта на 14/15 юни 1877 г.

#
03 Mar 2019

Лични спомени на ген. Фок - един от първите участници в преминаването на Дунава. Свищов, печатница Вл.П.Янакиев. Книгата е издадена през 1923 г. послучай 46 годишнината от преминаването на Дунава.

    Спомените му са за обучаване на частите, какви са възгледите и отношенията на командния персонал. След Кримската война започнало коренно преобразуване на руската армия. Обръща се внимание на стрелбата, че трябва да има добре подготвени стрелкови части, а останалата част от армията да се обучава както и по - рано в удар на нож.
    Полкът се състои от 3 дружини.
    Дружината имала 5 роти.
    Петата рота е стрелкова и е носела номера на своята дружина. Стрелковите роти били въоръжени със същите пушки, както и другите (линейните роти), с тая разлика , че техните пушки били с мерник на 1200 крачки, а на другите 600 крачки.
    Подофицерите имали пушки с мерник на 1200 крачки. Стрелковите роти започвали борбата със стрелците на неприятеля и подготвяли с огъня си атаката. Щом значителни неприятелски сили започнат да напират силно, стрелковата рота отстъпва в интервалите на ротите от дружината и очиства фронта. Тогава линейните роти започват залпов огън и се хвърлят на нож. Стрелковите роти трябвало добре да стрелят и особено майсторски да маневрират по пресечена местност. Това накарало да се обърне особено внимание върху единичното обучение на стрелците:въведена е стрелба на 300 крачки стоешком в настъпване напред. При назначаване на командния състав не се гледало старшинството - чина, а се назначавали офицери с изпитани способности.
Ал. В.Фок получил 2 - ра стрелкова рота след 4 години служба в 99 пехотен Иваногорски полк. Ротата, която получил била отлично подготвена в стрелковото дело.
Линейните роти са предназначени предимно за удар на нож. Стреляли са само на малки разстояния и то в последния момент - пред самия удар на нож. За подобен начин на действие се подготвяли ротите, батальоните и полковете, даже цели дивизии са маневрирали на всяка местност наредени в колони и с еднаква крачка обучавали и на стрелба - залповата стрелба.
Ген. Драгомиров, началник на 14 пехотна дивизия - 47 годишен, обикаля полковете и запознава войниците с предстоящото преминаване на Дунава. Войниците на групи са го заобиколили и охотно слушали неговите упътвания. Два дни преди да започне преминаването на отсрещния бряг се забелязва един турски отряд, в състав 6 табора и 4 оръдия, които са спрели на изток от гр. Свищов до р. Текир дере. Назначен е денят на преминаването и качването на войските на понтоните. В първата преминаваща партия били 13 роти. Начело ротата на плувците, след тях 3 стрелкови роти и 2 и 3 дружина от Волински полк и най - накрая конвоя на Господаря император. Понтоните били железни. На всяка рота дали по 4 понтона за по 50 души на всеки. Първите сядали на пейките от двете страни на понтона, а другите стоешката в 2 редици по средата лице в лице срещу седящите - всичко 4 редици. Преминаването вървяло нормално с изключение на едно малко недоразумение: понтоните на плувците повлечени от течението на реката, се натъкнали на песъчливо място и хората предполагайки, че това е операционния бряг започнали да скачат във водата; понтоните на ротата на Фок се отбили встрани, продължили движението и затова пристигнали първи на българския бряг. Фок забравил да погледне часовника си. Когато станало преминаването нямало вятър, реката течала тихо, отсрещния бряг не се виждал, пред ротата на Фок плували само 4 понтона с плувци. Понтоните се движили в пълна тишина. Понтоните на Фок пристигат първи. Щом пристигнат на брега войниците скачат право във водата и след това се пръскат по брега. Брегът е висок, отвесен и тогава се използват въжета с куки. Турците се събрали пред караулката и при устието на Текир дере и с огъня пречели на понтоните да спират до брега, впоследствие на което десантът се разтегнал по целия бряг. Първите 15 стрелци, които се качили горе се насочили към трънаците, към караулката. Те се оказват в тила на турците и с викове ура се нахвърлили върху тях. Една част от турците се хвърлили в реката и били избивани от руските войници. Други се заключили в караулката и воденицата. Вратата на караулката била леко открехната и там стоял едър турчин и не пускал никого, а отстрани две пушки непрекъснато стреляли, стреляли също и от прозорците. Скоро караулката била превзета, защото поради теснотията турците не могат да се отбраняват. В руската история се говори, че капитан Фок е превзел тая караулка. След превземането на караулката ротата се построила и Фок обяснил, че трябва да вървят към града. В ротата на Фок имало само 2 млади офицера и подофицери от запаса, хора солидни и запознати с работата. И двамата офицери малко поживели: пряпорчик Лукиянов бил убит при преминаването. Пряпорчик Милютин не могъл да преживее шипченските окопи и от настинка, охтика умрял в Русия.
До разсъмване ротата на Фок настъпва към града. Взводният на 3 взвод докладва на Фок, че срещу него се намира цял взвод турци на открито и стрелят без ред. Скоро полето било разчистено и в този бой намерил смъртта си пряпорчик Лукиянов.
От новата линия на веригата Фок застанал на хълма, от който се виждало цялото разположение на турците. Пред него имало друг хълм, малко по - висок от другите, наоколо лозя обиколени с дълбок трап, натъпкани с турци; до хълма по фланговете лежали разтегнати роти, по нататък резервите. Целият боен ред представлявал 2 вериги разпуснати по цялото поле, едната гъста-турска разположена на открито, другата рядка-руска, прикрита от шубраците. Разстоянието между двете вериги не било повече от 200 крачки. Това положение на двата противника показвало, че както веригата на Фок се е движила цяла нощ по инерция без команда, така и турците напредвали и сега са една до друга и не знаят какво да правят. При това положение един от двата противника трябва да се хвърли в атака. Фок си мислел, че само ако някой турчин би скокнал и повикал "аллах", то всичката тая маса би скочила и смачкала. Той непрекъснато изпращал конвои да видят дали наближава 3 дружина. Изведнъж вижда гвардейската конвойна рота на царя. Той се зарадвал, но веднага му минала друга мисъл, от къде идва тя, как е могла да дойде до тук, но после разбрал, че тя отстъпва и се отправила към хълма. Изтръпнал, ами ако я забележат турците и той започнал да вика да се спре ротата. Ротата на царя се спира и обяснява, че ще се атакува. В този момент Фок вижда 3 дружина. Командирът на 12 рота щаб - капитан Брянов, щом вижда Фок спира ротата и тичешком отива при него. Щом се запознал с обстановката и Фок му казва че: "Гвардейската рота ще атакува отсрещния хълм с лозята, десета рота ще я подкрепим". "Вие ще атакувате в тил и фланг, 11 рота ще ви подкрепя, 9 рота ще ви следва отзад и подкрепя, където стане нужда. 9 рота остава при командира на дружината".
След като капитан Брянов тръгва с ротата, Фок извиква "готово, атакувайте!" и заповядал на тръбача да свири сигнала "атака". Но веригата не повторила сигнала и продължила да лежи. Щом гвардейската рота наближила хълма, Фок извикал на барабанчика да бие атака; сигналът бил подхванат от всички барабанчици на дружината. Веригата се надигнала и се насочила към лозето и започнала да стреля. Когато гвардейската рота минавала покрай хълма, Фок забелязал, че я води полковник Свитски - но не бил той, а Озерев - ротния командир капитан Косичев. Когато той извикал ротата да спре, ротата вървяла без командира. Полковник Озерев поема командването на ротата. Гвардейската рота преминава покрай Фок, а 12 рота не е успяла да заобиколи турците, 10 и 11 рота се биели далече. Нямало какво да се прави, а турските барабани забили. Тези, които били в трапа на лозето се хвърлили срещу русите, след тях се появили ротите, дотогава скрити зад хълма. Първото сблъскване било в полза на русите. Конвоят на царя събира турците и те побягват назад в лозето. Фок стоял на хълма и наблюдавал. Когато руските стрелци и гвардейската рота започнали да отстъпват, полковник Озереов го нямало. Той лежал ранен, а Фок се спуснал от хълма към ротата. Фелдфебел Кувински също се хвърлил с вика "ура" - ротата спряла и се обърнала с лице към турците. Турците спрели. Русите извикали "ура" и турците обърнали гръб. Капитан Брянов се хвърлил в тила на турците с ура. С превземането на хълма с лозето боят се прекратява. Турците отначало отстъпвали тичешком, после ходом, рядко стреляли, артилерията им мълчала, но никой не ги преследвал.Главнокомандващият Великият княз идва в лазарета, където лежали ранените от конвоя на царя и тук научава за броя на ранените и убитите. Той бил поразен от голямата загуба на конвоя в сравнение с другите бойни части. Той попитал: "Кой ви водеше в боя?", а те му отговорили "Капитан Хфок". Този отговор бил неочакван за всички присъстващи, защото такова лице нямало в конвоя, нито в цялата армия. На това посещение в лазарета от Великия княз и на отговора на ранените, че в боя ги е водил капитан Хфок - Фок дължал Георгиевския си кръст. Фок завел княза на мястото, където храбро се бил конвоя и той го поздравил с наградата. Фок е бил представен за медал "Владимир ІV степен", но началството намирало този бой за маловажен и не заслужавал Георгиевския кръст. Той чул ,че Великият княз бил казал на комисията: "Слава богу, че боят не поискал предвидените жертви от десетици хиляди хора".
Генерал Драгомиров като видял, че при Текир дере се появили турци и потопяват понтони , е помислил, че боят е изгубен и като не можел да понесе този срам, решава да се качи на първия върнал се понтон. При него се качил младия генерал Скобелев и щом преминали на българския бряг, то Скобелев казал: "Поздравявам те с победата!". "-Откъде стигаш до това заключение?". Скобелев отговорил:"Виж лицата на войниците!". След това заминали по посока на изстрелите. В това време боят бил утихнал.Хиляди бойци чакали върховният началник да ги приведе в строен ред. Такъв се явил генерал Драгомиров, човек с обширен ум и силна воля, който владеел сърцето на войника. След като частите се устроили генерал Драгомиров в присъствието на 53 Волински полк направил разбор на боя при преминаването на Дунава. Той винаги правел разбор на всички боеве. Одобрил разпорежданията на Фок и го посочил за пример. След това се обърнал към Фок да му благодари, че е запазил живота на хиляди хора, че са запазени понтоните, без които не може да се стигне до тук. В това време цяла Европа е срещу Русия. За това време турците можели да докарат при Дунава повече от 500 хиляди войници.

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK