Преди‭ ‬102‭ ‬години свищовски воини‭ получават‭ ‬знака‭ ‬на ордена‭ „‬За храброст‭”

#
10 Oct 2018

Днес малцина в Свищов‭ ‬и Никопол знаят,‭ ‬че при мобилизацията през септември‭ ‬1915‭ ‬г.‭ ‬на базата на‭ ‬33‭ ‬пехотен Свищовски полк се формира и половината на‭ ‬58‭ ‬резервен полк с бойци запасняци до‭ ‬38‭ ‬годишна възраст от тогавашните Свищовска и Никополска околии.‭ ‬Другата половина на полка се формира на базата на‭ ‬34-ти Троянски полк в Ловеч.‭
Включен в състава на станалата легендарна през‭ ‬Първата световна‭ ‬война‭ ‬9-та Плевенска дивизия,‭ ‬след събирането на двете половини на полка в Плевен и поемането на командването от подп.‭ ‬Тороманов,‭ ‬полка,‭ ‬заедно с другите полкове на дивизията поема пеша в походен строй по‭ ‬пътя към фронта.‭ ‬В пек и дъжд,‭ ‬се движат‭ ‬по пътя през селата‭ ‬Долни Дъбник,‭ ‬Телиш,‭ ‬Радомирци,‭ ‬Рупци,‭ ‬Червен Бряг,‭ ‬Липница,‭ ‬Габаре,‭ ‬Борован,‭ ‬Девня,‭ ‬Криводол,‭ ‬гр.‭ ‬Фердинанд‭ (‬сега Монтана‭)‬.‭ ‬Продължават през Живовци,‭ ‬Митровци,‭ ‬Долни Лом,‭ ‬Протопопинци,‭ ‬Чупрене и се изкачват на билото‭ (‬прохода‭) ‬Свети Никола,‭ ‬където с бой отхвърлят сръбските застави.
58‭ ‬резервен полк участва в жестоките боеве за прегазването на Сърбия,‭ ‬проявява невиждан героизъм,‭ ‬обилно полива с кръвта си сръбските и македонските‭ ‬планини и чукари.‭ ‬Участва в най-емблематичните боеве и сражения на българската армия‭ ‬-‭ ‬щурма на‭ „‬Вража глава‭”‬ и‭ „‬Модра стена‭”‬,‭ ‬на връх‭  „‬Плеш‭”‬,‭ „‬Преконожка планина‭”‬,‭ ‬в боевете при Ниш,‭ ‬форсирането на р.‭ ‬Морава,‭ ‬щурмува и превзема връх‭ „‬Меча глава‭”‬ и Прищина.
На‭ ‬11‭ ‬ноември‭ ‬1916‭ ‬г.‭ ‬полкът е преподчинен на командването на‭ ‬11‭ ‬немска армия като армейски резерв.‭ ‬По това време се водят най-жестоки боеве срещу настъпващите френски и сръбски дивизии към Битоля.‭ ‬След падането на Каймакчалан,‭ ‬ключови за отбраната на Битоля са висотите‭ ‬до село Ивен на завоя на река Черна с командната висота кота‭ ‬1212.‭ ‬Цялата местност е камениста,‭ ‬състояща се от едри скали.‭ ‬Североизточно от котата се простира дълбоката долина на‭ ‬Бърнишка река,‭ ‬която има множество малки притоци,‭ ‬следствие на което правят местността в тия долини твърде вълниста и трудно проходима.‭ ‬Паднат ли те заедно с кота‭ ‬1212‭ ‬пада и Битоля.
До‭ ‬14‭ ‬ноември когато‭ ‬58‭ ‬полк достига с.‭ ‬Рапеш на няколко километра северно от Ивенските висоти,‭ ‬на тях отчаяно се отбраняват части от три български полка понесли огромни загуби.‭ ‬Вали силен дъжд,‭ ‬примесен със сняг,‭ ‬стеле се гъста мъгла.‭ ‬Полк.‭ ‬Тороманов получава задачата да разбере обстановката,‭ ‬поеме общо командването на разбитите части и спаси позициите.‭ ‬На‭ ‬15‭ ‬ноември на‭ ‬2-ра дружина‭ (‬Ловешко-Троянската‭) ‬той заповяда да настъпи‭ ‬в посока с.Рапеш‭ ‬-‭ ‬с.‭ ‬Бърник‭ ‬-‭ ‬с.‭ ‬Ивен.‭ ‬Към‭ ‬12‭ ‬часа сърбите подкрепяни от мощна артилерия успели да превземат с.‭ ‬Ивен преди пристигането на дружината и не е ясно в чии ръце е ключовата кота‭ ‬1212.‭ ‬Заповедта от армията е да се задържи котата на всяка цена.‭
Въпреки неясната обстановка,‭ ‬лошата видимост,‭ ‬в непрогледна мъгла,‭ ‬дъжд и сняг след обед полковник Тороманов хвърля в битката за котата‭ ‬3-та дружина от полка‭ (‬сборна от Ловешка,‭ ‬Троянска,‭ ‬Свищовска и Никополска околии‭) ‬като заповядва на командира‭ ‬й подп.‭ ‬Петров котата да се превземе и удържи на всяка цена.
Настъпилата към с.‭ ‬Ивен‭ ‬2-ра дружина среща отстъпващите роти от разбитите български части и с устремна атака прогонва сърбите от Ивенските висоти и започва да се самоокопава.‭ ‬Трета дружина през урви,‭ ‬сняг и виелици настъпва към кота‭ ‬1212.‭ ‬През нощта срещу‭ ‬16‭ ‬ноември бойците й заедно с частите на‭ ‬40-и пехотен полк,‭ ‬които са в дясно от дружината‭ (‬около една дружина‭) ‬се приготовляват за атака на‭ ‬заветната височина.‭ ‬Кота‭ ‬1212‭ ‬е овладяна към‭ ‬5‭ ‬часа след пладне.‭ ‬Пленени са‭ ‬25‭ ‬сърби и‭ ‬4‭ ‬картечници.
1-ва дружина настъпва,‭ ‬отхвърля противника и заема висотите между котата и висотите западно от с Ивен.‭ ‬Противника въоръжен с много картечници,‭ ‬минохвъргачки и подкрепян от мощна артилерия се‭ ‬хвърля в яростни контраатаки за превземане на ключовите за Битоля висоти.‭  ‬3-та дружина губи половината от личния си състав,‭ ‬големи са загубите и на останалите,‭ ‬но вечерта полк.‭ ‬Тороманов докладва на командването,‭ ‬че са отбити и‭ ‬петте атаки на противника и полка удържа висотите.‭ ‬Научавайки се за героичните действия на полка Главнокомандващият награждава всички войски действащи на този фронт с‭ ‬200‭ ‬знака за отличия на ордена‭ „‬За храброст‭”‬,‭ ‬както и същевременно изпраща поздравителна телеграма частно до полка.
В битката за защитата на Ивенските висоти полка губи‭ ‬17‭ ‬офицери убити и ранени.‭ ‬Убити са‭ ‬54‭ ‬подофицери.‭ ‬Други‭ ‬58‭ ‬подофицери са ранени.‭ ‬Със смъртта на храбрите падат убити‭ ‬588‭ ‬ефрейтори и редници.‭ ‬Ранените ефрейтори и редници са‭  ‬497.‭ ‬Всичко излезли от строя‭ ‬-‭ ‬1195.‭ ‬Това са‭ ‬33%‭ ‬от личният състав.‭
Оз.‭ ‬полк.‭ ‬доцент Иван ПАВЛЕВСКИ

 

 

пред Извикано

Синдромът на придобитата институционална некадърност /СПИН/ убива България  Писах тук за некомпетентността в България. Когато съм по-краен и повече уморен от сблъсъка с реалността, дори говоря за некадърност, за новия СПИН, който пронизва и прониква в държавното тяло на България – Синдромът на придобитата инстутуционална некадърност. Последната дума за благоприличие заменям понякога с некомпетентност.

Официална страница на FACEBOOK