Под ръководството на проф. Николай Овчаров ще се проучи Калето

Преглеждания: 41 #
21 Feb 2019

Една от забележителностите на Свищов е крепостта Калето, разположена в централната част на града, на хълма Чуката/Чукленски баир, който се извисява зад Стопанската академия. Останките на крепостта, които могат да се видят и днес, са разкрити при археологическите разкопки, проведени през 1961 г. от Въло Вълев (откривателят на гроб 39 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, в който се допуска, че е погребан цар Калоян).
Археологът установява, че крепостта има два строителни периода. Първият, по-ранен период, е от XIII–XIV в. – епохата на българското средновековие. От тази епоха са разкритите при разкопките части от стените на крепостта, които се издигат на хълма. За изграждането и функционирането на крепостта през посоченото време В. Вълев съди както по характерните за българското и византийското строителство особености на градежа на стените – облицовка от грубо дялани камъни и пълнеж от ломени камъни, споени с хоросан, така и по откритите фрагменти от керамични съдове, типични за времето на Второто българско царство (XII–XIV в.). Според археолога подобни особености на градежа имат Оряховското и Никополското кале и други средновековни български крепости. Вторият, по-късен период, е от епохата на османското владичество. В. Вълев го разграничава въз основата на откритите фрагменти от керамични съдове, характерни за епохата, както и на разкритите част от дворна калдаръмена настилка и щерна, чиято източна стена сключва ъгъл със северната стена на крепостта. Според археолога в тази щерна е събирана не дъждовна, а речна вода от Дунава. Подобни на това съоръжение са щерните в средновековните български крепости Царевец във Велико Търново, Асеновата крепост в Родопите, и други, изградени след османското завоевание. Настилката и щерната В. Вълев определя като изградени при преустройство на крепостта към средата на XVI в., когато Османската империя води продължителни войни на изток в Персия и Грузия и се нуждае от силни гарнизони за поддържане на своя тил (Вълев 1962).
През 1990 г. при изкопни дейности за строителство на жилищен блок на мястото на старата спортна площадка на Стопанската академия, над западния склон на хълма, е разкрита част от крепостна стена. Проведени са спасителни археологически разкопки от Пети Доневски, директор на Исторически музей – Свищов. Югоизточно, под ул. „Я. Мустаков“, археологът открива и два напречни зида, за които допуска, че са части от принадлежаща към стената кула. Въз основа на особеностите на градежа на стената – от ломени камъни, споени с бял хоросан и примесени с натрошена тухла, П. Доневски приема, че тя е много по-ранна от средновековната крепост. Като се позовава и на сведенията от писмени извори за готските нашествия през 238/239 – 269 г. в римската провинция Долна Мизия (в която попада днешна Северна България), изследователят датира изграждането на стената след III в. сл. Хр. (Доневски 2007)
Археологическите проучвания показват, че на това място са съществували две крепости – една, по-ранна от епохата на късната античност, и друга, по-късна, от епохата на средновековието. Като се позовават на археологическите данни и на сведенията от писмени извори – сред които предимно източници от времето на Османската империя, изследователите приемат, че днешният Свищов се развива в контекста на средновековната крепост (Стефанов 1956; Вълев 1962; Доневски 2007).
Използвана през периода на османско владичество, крепостта е характерен елемент от облика на Свищов до взривяването ѝ през 1810 г., по време на Руско-турската война от 1806–1812 г. (Доневски 2007). За това как е изглеждала крепостта, свидетелстват три гравюри, публикувани от Адолф Кюнике през 1826 г. Предполага се, че те са изработени по време на сключването на Австро-турския мирен договор в Свищов през 1791 г. Допуска се, че техните репродукции са познати на жителите на Свищов от XVIII в. и украсяват стените на салоните на много аристократични къщи (Динков 2010). Една от тези гравюри (обр. 1), показваща изглед към града и Калето от север, е показана тук (обр. 1).
С двете крепости далеч не се изчерпват данните за хронологията на обитаване на хълма. При своите теренни наблюдения в неговото подножие и близката му околност Стефан Стефанов – първият директор на свищовския музей, регистрира фрагменти от тракийска керамика (Стефанов 1956). При разгледаните по-горе проучвания на В. Вълев е установено, че една от стените на средновековната крепост пресича културен пласт, съдържащ фрагменти от тракийска керамика, характерна за Късножелязната епоха (Вълев 1962). През 1966 г. разкопки на Калето провежда Т. Мирчев. Резултатите от неговите разкопки остават непубликувани, но е известно, че той разкрива останки от жилища и огнища, и множество артефакти, сред които керамика от късножелязната епоха. Според Мария Чичикова, която изследва тракийската култура в района на римския легионен лагер и рановизантийски град Нове (4 км източно от Свищов), наблюденията на С. Стефанов и проучванията на В. Вълев и Т. Мирчев са ясно свидетелство, че на хълма съществува и тракийско селище през V–I в. пр. Хр. (Чичикова 2013)
Разгледаните данни от теренни наблюдения и археологически разкопки показват, че хълмът Чуката/Чукленски баир е многослоен обект с богата история, която е част от историческото минало на Свищов. Тази история привлича интереса на изследователите, но остава малко позната на широката общественост на местно и национално ниво. Стъпка напред в изследването и популяризирането на обекта е възобновяването на неговите археологически разкопки, които ще започнат през лятото на 2019 година. Под ръководството на проф. Николай Овчаров (НАИМ–БАН, София) ще се извърши проучване на средновековната крепост. Община Свищов предвижда разкопките на професор Овчаров и неговия екип да поставят началото на мащабна археологическа кампания, която да продължи през следващите години и да доведе до цялостно проучване на Калето. За провеждането на разкопки, насочени към по-ранните периоди на обитаване на обекта, Общината ще разчита на екип под ръководството на доц. д-р Сергей Торбатов (НАИМ–БАН, София), който трябва да проучи късноантичната крепост и тракийското селище.
Марин МАРИНОВ,
уредник отдел “Археология” - ИМ-Свищов

Изображение: Изглед към Свищов и Калето от р. Дунав. Гравюра от XVIII в. (По Динков 2010)

Използвана литература:
Стефанов 1956: С. Стефанов. Принос към старата история на Свищов до средата на XVII в. - В: Р. Казански (ред.). Сто години Народно читалище – Свищов. Юбилеен сборник 1856 – 1956. Свищов, 1958, 337-365.
Вълов 1962: В. Вълов. Разкопки на Калето в гр. Свищов. - Археология, 1962, 4, 7-15.
Доневски 2007: П. Доневски. Крепостта Калето. История с продължение. - В: Р. Радков, П. Доневски (автори). Свищов. Културно-исторически забeлежителности. В. Търново 2007, 39-49.
Динков 2010: И. Динков. Поздрав от Свищов – пощенски картички от началото на ХХ век. Свищов 2010, обр. 11.
Чичикова 2013: М Чичикова. Тракийската култура в района на Нове. - В: Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. София, 2013, 227-246.

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

пред Извикано

Общинска управа 2015 - 2019: Издевателство и тормоз над обикновените граждани! Самозабравили се и ЛУМПЕНИЗИРАНИ чиновници изпращат "Общинска охрана" да преследва Гражданина в частния му имот - с репресивното разпореждане да....ПОДПИШЕ АКТА, чието получаване ПО-РАНО по пощата Гражданинът не само не отрича, но и е обжалвал, прилагайки го към Жалбата до Съда.

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

ОП „Чистота” отряза живи дървета в „Стоян Ников”?!