Първият българин, загинал през Освободителната война

#
22 Jun 2019 355

Редица военни специалисти считали, че за да бъде успешно извършено преминаването на Дунав, руската армия трябвало да пожертва 25-30 хиляди войници. Благодарение на това обаче, че то било проведено "неочаквано, бързо, с изумителна енергия и с поразително изкуство" /така го оценили тогавашните европейски вестници/, при преминаването и овладяването на брега загинали 782 войници и 31 офицери. Между последните бил и българинът щабскапитан Антон Петров Кожухаров, командир на 54-ти пехотен Мински полк.
Той е роден в село Соточино /дн. Гаврил Геново/, Монтанско. Като малък той овчарувал и се научил хубаво да пее и свири на гайда. Чул го веднъж Осман бей от близкото село и почти всяка вечер започнал да го вика да му пее и свири. Но веднъж момчето така ядосало бея, че той разлютен насякъл гайдата му на парчета. Подгонил и него, обаче с бързите си крака Антон Кожухаров успял да избяга навреме.
За да спаси живота си, Антон отишъл във Видин и се спазарил за кочияш на тамошния руски консул. С него по-късно, когато започнала Кримската война /1853 г./, той заминал за Русия. Там, в Одеса, неграмотния до тогава Антон се научил да чете и пише, след което се записал и завършил военното пехотно училище. Антон Петрович /така вече го наричали/  се отличавал  с голяма ловкост, съобразителност и умение в упражненията си със сабя. По тази причина именно, след завършване на училището, бил изпратен в специална школа да изучава модното за времето си фехтовално изкуство. За отличен успех получил награда - красива офицерска сабя с надпис и бил произведен с едно звание по-високо от другарите му.
През 1876 година  Антон Петров напуснал 54-ти пехотен Мински полк и като доброволец при ген. Чернаев участвал в Сръбско-турската война. Когато войната завършила, той се прибрал в Русия, за да потегли на следващата година отново на бой срещу турците, този път за Свободата на своята родина. Понтонът, който командвал Антон Петров, бил включен във втория ешалон. Турците правели отчаяни опити да задържат декабриращите войски. Водата вряла от куршуми и снаряди. Много от понтоните били засегнати, а 19 от тях продупчени и потънали. Така преди да стъпят на отсрещния бряг, загинали и се удавили близо 300 души.
Засегнат от куршумите бил и понтонът на Антон Петров. Когато той дал заповед на войниците си да се спасяват било вече късно. От всички успял да оцелее редникът Удаденко, който ранен, с попаднала в ръцете дъска, едва се добрал до румънски бряг.
Не се удавил и Антон Петров Кожухаров. Тежко ранен, той все пак успял да се добере до българския бряг, където издъхнал от раните си. Трупът му бил намерен край брега на Дунав. Сбъднала се мечтата на героя, който неведнъж преди това казвал на другарите си: "Веднъж да целуна родната земя, пък тогава да умра!"
Името на Антон Петров Кожухаров, първият българин загинал през Освободителната война, е вписано със златни букви на един от паметниците край Свищов.
Надя АНГЕЛОВА,
Уредник "История на България - 15-19 век",

Исторически музей-Свищов
 

Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна помощ на пострадали от семейно и полицейско насилие.

пред Извикано

Новините на 2020 година - такива, каквито са! Топ 10 на това, което Ви вълнуваше през 2020 година

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

В света на птиците, снимки на Дамян ПЕТКОВ