„Палатът” на Кодови

#
01 Jan 2019

Точно на мястото, където ул. „Хаджи Димитър” се влива в ул. „Цар Освободител”, се издига красивата внушителна сграда, в която се помещава Пощенска банка. Това е „палатът на Кодови”, строен от стария Кодов /Димитър Маринов Кодов/ през 1892 г. Димитър Кодов имал две деца - син Георги и дъщеря Пенка. Наследникът гу Георги Димитров Кодов е бил дете, когато се строи голямата и красива къща в центъра на Свищов. Когато възмъжава, се жени за Лукса /Луша/ Янкова. Имат две дъщери - Виктория /Русчева/ и Елена /Вълнарова/.
Стария Кодов е бил едър земевладелец и търговец - притежавал е голям чифлик от 4000 дка земя. Голямото си богатство е използвал и за подпомагане на свищовските училища. Известно е, че Димитър Кодов дарява 43 204 лева на Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев” за подпомагане на бедни ученици и за закупуването на учебни пособия. Негова снимка с дълги и остри мустаци, щръкнали встрани, е поставена в юбилейния сборник на Свищовската търговска гимназия, 1884 - 1934 г., като един от значителните й дарители.
Домът на Кодови и сега е една от представителните „виенски” сгради в Свищов. Можем да си представим навремето преди 105 години какво впечатление е правил на фона на все още незастроения с модерни „европейски” сгради град, с неговите каменни стради от епохата на Възраждането. Този дом и намиращите се в непосредствена близост „виенски” къщи на Новградлиеви и на Златанови, явно са били новият архитектурен акцент на Свищов в първите 15 години след Освобождението. Голямата елегантна и стилна сграда на тогавашната улица „Болнична”, с лице на север към главната улица на града „Александровска”, с красивата „виенска” фасада и стилни декорации, е силно впечатлявала свищовската общественост. Ненапразно домът са го наричали „палатът” на Кодови.
Въпреки годините и различните драматични обществени и природни превратности, къщата на Кодови е запазила своята елегантност, архитектурен стил и внушителност до наши дни. На северната й фасада виждаме хармонично разграничаване на етажите чрез нежен флорален фриз, несрещан в другите подобни постройки в Свищов от онова време. Вертикално фасадата е разчленена на три полета, обрамчени от класически пластри. Те са увенчани от красиви капители, издържани в преобладаващ римско-коринтски стил. Като архитектурен акцент над прозорците са поставени също корнизи със зъбчета /дентикули/, каквито има и на увенчаващия корниз над централната част на фасадата. Корнизите на прозорците са подпрени от носещи скулптурани конзоли. Под прозорците на горния етаж са оформени правоъгълни обрамчени полета с декоративни флорални мотиви. Освен това централната част на северната фасада се подчертава и чрез лек балкон с метална декоративна решетъчна ограда от ковано желязо, издържана в духа на сецесиона /"ар нуво"/. В такъв стил са и леките красиви капандури на покрива, които оформят силуета на сградата.
Кодовият дом е свързан и с активния обществен живот на града. Знае се, че още в 1892 г. /както отбелязва Васил Радков/, когато д-р Георги Атанасович се връща в родния Свищов, изпълнил държавните ангажименти към младата бългърска държава /министър на просвещението и председател на Висшия медицински съвет в София/, в къщата на Кодови, които са му роднини, му бил приготвен кабинет за приемане на пациенти и стая за живеене. Д-р Георги Атанасович обаче предпочел да се върне в бащината къща при сестра си Уца, където живее и до последните си дни. В Кодовия род се помни още, че в този дом са гостували българските владетели Фердинанд I и Борис III, както и други видни държавници и личности.
В годините до края на Втората световна война първият етаж на къщата се е използвал като развлекателно заведение - кафене. Имало билярдни маси и моникс, както и игрални машини - ротативки. След това тази красива сграда в центъра на града често е променяла предназначението си, тъй като е била национализирана. Първоначално се използвала като универсален магазин „Нармаг” - главно за дрехи, обувки и други индустриални стоки. След това най-продължително време е била използвана за Поликлиника. По време на земетресението /1977 г./ и до построяването на новата сграда на МВР в града, тук се премества Районното управление на МВР-Свищов. След преместването на полицията в новата им сграда, тук се настанява Градската картинна галерия.
След реституирането на сградата и връщането й собствеността на наследниците, в първия етаж на сградата се настанява Пощенска банка. През м. март 2006 година тук бе направено вътрешно преструктуриране на пространството и цялостно освежаване на фасадата, без да се променя общият архитектурен вид на сградата, която е в списъка на архитектурните паметници на културата в град Свищов.

Проф. Радко РАДКОВ
/из книгата „Свищов. Културно-исторически забележителности” дело на Радко Радков и Пети Доневски, издадена през 2007 година и посветена на 130-годишнината от Освобождението на Свищов 

Снимки: Алекс БОГОМИЛОВ 
СЛЕДВА

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK