От историята на Свищов

#
30 Jan 2019

На 14 септември 1810 г. на връх Кръстовден, по време на поредната Руско-турска война от 1806-1812 г., по заповед на руското командване градът е изгорен до основи. Жителите били принудени същия ден да минат с турски кораби до румънския бряг. Всички останали кораби били изгорени. Не оставили нито една лодка, с цел да не се върнат пак в Свищов жителите. За свищовлии това събитие е преломен момент от живота им и дълго време местното летоброене се отбелязва с фразите „преди” или „след изгорялството”;
• зимата на 1810/1811 г. — по заледената река част от жителите започват да се завръщат;
• 1812 г. - пристига Неофит Бозвели и поема като дълг грижата да събере отново населението на града;
• 1812 г. - Филип Сакелариевич прави дарение за построяване на училище и развитие на учебното дело: 1812/1813 г. Емануил Васкидович и е поканен за учител;
• 1815 г. - елино-българското училище на Е. Васкидович (Преображенското; Горномахленското) е факт: Васкидович се противопоставя на монасите и на килийните училища; такива след 1810 г. в Свищов не се създават.
Извадки от книгата „ДОСТОЙНО ЕСТЪ”, на доц. д-р Юлия Николова

пред Извикано

Синдромът на придобитата институционална некадърност /СПИН/ убива България  Писах тук за некомпетентността в България. Когато съм по-краен и повече уморен от сблъсъка с реалността, дори говоря за некадърност, за новия СПИН, който пронизва и прониква в държавното тяло на България – Синдромът на придобитата инстутуционална некадърност. Последната дума за благоприличие заменям понякога с некомпетентност.

Официална страница на FACEBOOK