Нови данни към оскъдната биография на Николай Катранов

#
23 Jan 2019

Животът, делото и личността на Николай Катранов предизвикват постоянно растящ интерес. От загадъчния ореол на поета и революционера са запленени преди всичко учащите се, чрез въздействието на романа на Ив. Тургенев „В навечерието”.
Отделни щрихи към образа на прототипа на тургеневия герой са очертали Ив. Клинчаров в брошурата „Инсаров”, проф. В. Велчев в студията „Инсаров от тургеневия роман „Накануне” - към проблема за прототипа и героя” и в „Българо-руски литературни взаимоотношения през XIX - XX в.”, Г. Германов в „Окървавено навечерие”, полковник Н. Павлович в монографията за чичо си „Николай Павлович” и в някои публикации на пишещия тези редове, К. Попов, Л. Чакалова и Ив. Гунев.
Крайно оскъдни са оцелелите и известни документални сведения за Катранов - един портрет, акта за смъртта му от 5 май 1853 г. /публикувани от Клинчаров/, едно писмо за него от братовчед му Н. Павлович, когато на път за Италия Катранов и жена му Лариса са минали през Виена и са гостували на художника /публикувано от полковника в споменатия труд/ и едно препоръчително писмо за Н. Катранов от неизвестен подател от 9 октомври 1852 г. /публикувано от Р. Иванов и повторно от Ив. Гунев/. Към това можем да прибавим няколко стихотворения на Катранов, обнародвани в „Цариградски вестник”, преведената от него „Абидоска невеста” на Байрон и събраните от него народни песни и пословици, издадени от състудента му П. Безсонов през 1855 година.
Нищо друго досега, освен романизираната му „биография”  от Тургенев,майсторски сътворена въз основа на достоверните сведения от загубения дневник на помешчика В. Каратеев, не бе известно на науката и обществеността. Може би и поради това „съзнателно героичната натура” на Н. Катранов е предизвиквала и продължава да предизвиква оправдан интерес. Защото, както пише Н. Добролюбов в рецензията си за романа „Кога ще настъпи истинския ден?”, наречена от Ленин „революционна прокламация”, Тургенев е избрал точно такъв българин за главен герой, за „да се предвижи делото напред”, т.е. да настъпи истинската революция и в Русия.
Във връзка с 1300-годишнината на България, през 1981 г. московското издателство „Наука” пусна от печат сборника „История и культура Болгарии”. В него от 148 до 156 страница е поместена статията на Б. Н. Билунов и О. К. Вяземская „Първите български възпитаници на Московския университет”. На стр. 152, 153 и 154 се дават нови, неизвестни и интересни данни за Н. Катранов, които си позволяваме да направим достояние на почитателите на младия, твърде ранно починал свищовлия.
В Москва Катранов пристигнал през 1848 година. В отчета на университета за 1848-1849 г. името му е посочено в списъка на „държавноиздържаните студенти” като стипендиант на Ив. Денкоглу в състава на първокурсниците от историко-филологическото отделение /факултет/. Отбелязана е и възрастта му - 17 години и „много добро” поведение. При това първо споменаване името на Н. Катранов липсват сведения за успеха му.
В отчетите на Московския университет за следващите три години в графата за успеха на Катранов постоянно се отбелязва „Отличен”. Във втори курс Н. Катранов  се отличил със „забележителен превод” на работата на Я. Колар „Пътуване по горна Италия”, отбелязан е в числото на най-добрите студенти в курса. Освен това той се проявява и в качеството си на преводач на Херодот в семинара по новата дисциплина „Педагогия” при С. Шевирьов.
В трети курс Н. Катранов е посочен в числото на най-добрите студенти в занятията при катедрата на О. М. Бодянски /превел от полски „Падането на Цариград и влиянието на това събитие върху образованието на славяните"/ и при катедрата по руска словесност на С. Шевирьов /работата „Едип” на Софокъл/.
Във втори и трети курс Н. Катранов успешно изучавал чешки и полски език, фонетика и словообразуване на славянските наречия, славянска археология V - IX в., а също курса „Исторически обзор на писмения и обществения бит на българските и сръбските славяни до падането на двете им царства”. По време на обучението си в университета Катранов участвал в подготовката за публикация на преводната работа на С. Палаузов „Славянския елемент в Гърция”, помагал на съкурсника си, бъдещия славист П. А. Безсонов, в подготовката за издаването на български песни, превеждал Байрон и Гьоте, писал и публикувал стихотворения, които били поставяни наравно с произведенията на П. Р. Славейков още през 1854 година.
Всички тези факти свидетелстват за необикновената личност и способности на един голям патриот, житието на който наподобява и се слива с това на литературния герой от произведението на Тургенев. Излиза, че за ралика от двуликия античен Янус, образът на Катранов - Инсаров и на Инсаров - Катранов е монолитен и почти един и същ. Само че безстрастната Клио все още пази тайните си. Като стара скъперница тя много рядко подхвърля исторически данни, които щрих след щрих пресъздават и утвърждават историческия образ на изваяния от перото на Тургенев и възприетия от читателите любим литературен герой.
доц. д-р Рашко В. ИВАНОВ

 

 

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK