Нове и най-известните водачи на готите

#
01 Oct 2018

Готите (част от прадедите на съвременните германци) са едни от варварските племена, които със своите многобройни нашествия създават най-големи неприятности на Римската империя. Произходът на готите не е изяснен напълно. Делят се на два големи клона – остготи (източни) и вестготи (западни). Техният най-известен историк, остготът Йорданес – роден в Мизия (т. е. вероятно в днешна Северна България) и живял през VI в., посочва като родина на готите остров Скандза (от вариантите на това име през средновековието впоследствие произлиза съвременното Скандинавия). Някои учени допускат, че Скандза всъщност е днешният шведски остров Готланд в Балтийско море.
Готите оказват силно влияние върху съдбата на Римската империя и в частност на нейните владения на Балканския полуостров. Един от най-изявени им водачи е техният крал Книва. Той е основно действащо лице в най-мащабното варварско нашествие в провинциите Долна Мизия (Северна България) и Тракия (Южна България), проведено от готите през 248/249–251 г. През пролетта на 250 г. Книва превзема и разорява Филипопол (Пловдив), най-големия римски град в Тракия. Същата година обсажда и Нове. През лятото на 251 г. Книва разбива край Абритус (Разград) предвожданата от император Деций Траян и сина му Херений Етруск римска армия. Херений е убит от стрела, а Деций обграден и посечен. За първи път от ръцете на варвари загиват римски император и престолонаследник, и тази битка се възприема като едно от най-тежките поражения на римската армия.
Вероятно най-известния готски водач е Вулфила (ок. 311–383 г.). Роден е вероятно в Херсонес в Крим, където живее общност от готи, някои от които християни. Той е ученик на първия готски епископ Теофил. Вулфила започва проповедническата си дейност сред вестготите, които живеят северно от Дунав, на територията на някогашната римска провинция Дакия (Южна Румъния). През 340–341 г. в Константинопол Вулфила е ръкоположен като следващ епископ на готите от Евсевий Кесарийски, основна фигура в арианската партия в имперската столица. По този начин волно или неволно Вулфила се включва в църковните борби на своето време, на страната на арианите, които отхвърлят доктрината на Първия вселенски събор (325 г.) за триединството на християнския бог и възприемат Христос като сътворен от и подчинен на, но не и единосъщен с Бог-Отец. През 348 г. сред вестготите, живеещи северно от Дунав и чиито крал по това време е Аорих, избухват религиозни спорове. Аорих започва гонения срещу приелите арианството вестготи. Тези, от тях, които успяват да избягат, известни като малоготи, водени от Вулфила, се заселват на юг от Дунав, в провинция Втора Мизия (Североизточна България), в околностите на Никополис ад Иструм (с. Никюп, общ. В. Търново). Вероятно тук Вулфила превежда Библията на готски език, като за целта създава букви, подобни на гръцките и латинските, с които заменя готските руни. Най-старият запазен до днес препис на оригиналния превод е направен около сто години по-късно в остготското Равенско кралство (Северна Италия). Преписът, известен като Сребърния кодекс, е изработен върху императорски пурпурен пергамент текст със сребърни и златни в началните думи на всеки нов откъс букви. От него е запазена част, съхранявана в Университетската библиотека в град Упсала (Швеция).
Други изявени готски водачи са Теодерих Страбон (?–481 г.) и Теодерих Амал (ок. 454–526 г.). Амал става едноличен водач на остготите през 474 г. и известно време спазва мирния договор, сключен между баща му и Източната римска империя. Император Зенон се стреми да разедини остготите чрез поддържане на приятелски отношения с Амал. През 478 г. остготите се обединяват и опустошават Източна Тракия, а императорът бяга позорно в Мала Азия. Набезите на Страбон и Амал продължават до 481 г., когато Страбон умира и начело на остготите остава Амал. Зенон е принуден да сключи мир с Теодерих през 483 г., дава му званието magister militum in praesentalis и титлата патриций. Императорът му предоставя земи за заселване в провинциите Крайбрежна Дакия (Северозападна България) и във Втора Мизия (Североизточна България). За своя резиденция Теодерих Амал избира Нове (край Свищов), където пребивава през 476 и 486–488 г. През 487 г. той нарушава договора и напада неуспешно Константинопол. За да го отстрани, Зенон го изпраща да воюва в Италия срещу предводителя на германските наемници Одоакър, който превзема Рим през 476 г. През 493 г. Теодерих окончателно побеждава и убива Одоакър, завладява цяла Северна Италия и създава тук свое кралство със столица Равена. Именно в Равена, в двореца на Теодерих, се смята, че е направен Сребърният кодекс.
От последната четвърт на V в., времето когато Теодерих пребивава във Втора Мизия, е датиран некропол, разположен недалеч от Западната порта на ранновизантийския град Нове. През 1978–2006 г. са проучени 111 гроба, в които починалите са погребани по християнски обичай: ориентацията на скелетите е изток-запад, а гробни дарове почти изцяло липсват. Най-интересните находки са откритите златни накити: три фибули (брошки), инкрустирани със скъпоценни камъни, и една гривна. От писмените извори е известен обичаят германските вождове да награждават своите поданици не с пари, а със скъпоценности и оръжие.
Марин МАРИНОВ,
уредник отдел „Археология” - ИМ-Свищов

 

 

 

пред Извикано

Общината фалира: вместо нов транспортен план - забраняват паркирането в центъра! В края на най-безличния Общински съвет, по-правилно е да се нарича Восъчен театър или Восъчно позорище, т.нар. съветници са на път да вземат поредното си недомислено решение. 

Официална страница на FACEBOOK