Нашето първо читалище

#
28 Jan 2019

В стремежа към просвета и култура, град Свищов заема първо място, защото именно тук, на свищовска почва, паднаха и покълнаха семената на това движение и дадоха първите плодове, от чиято сладост вкуси жадният за просвещение и напредък български народ.

Датата 30 януари 1856 година, свищовската интелегенция, „воспалена от родолюбие“ даде своята лепта и реши „…да се създаде едно българско читалище, гдето да бъде и музеом“. Това е акт от голямо значение в цялата 13 вековна българска история. С него свищовци материализират една от големите и проникновени идеи на забележителния наш революционер – възрожденец Г.С Раковски, споделяна неведнъж с негови съидейници в града.

Още първото читалищно ръководство, оглавявано от Александър Ем. Шишманов, в което влизат влиятелните и родолюбиви българи Йоан Д. Станчов, Апостол Конкович, Цвятко Радославов трасира демократичната линия в развитието на този културен институт. Изработен е на народностна основа първият читалищен устав в България под надслов: „Закон № 1 народного българско читалища“, който е благодатна почва за разгръщане на богата и съдържателна културно-просветна дейност.

Първото българско читалище подпомага развитието на учебното дело не само в града, но се грижи за отваряне на нови училища в редица села от околията, където назначава „на своя плата“ подготвени учители. Читалището подпомага  бедни ученици с учебници, изпраща на свои разноски даровити младежи да се учат в чужбина, отваря „неделни училища“ за калфи и чираци, останали без образование…

Създадената читалищна библиотека е богата за времето си с книги, вестници и списания на български и други езици, които предлага на своите любознателни читатели. В нея се събират и съхраняват за поколенията старопечатни книги, ръкописи и  монети, издават се учебници. Чрез книгата, вестника или списанието, свищовци влизат в контакт със своите братя от цялата страна и с културата на напредналите народи.

Вълнуващите въпроси на деня, на историческото минало и бъдещето са разяснявани чрез сказки и беседи, на които гражданството се стичало масово. Известни със своята компетентност и увлекателност са били сказчиците Николай Павлович, Димитър Шишманов, Васил Манчов и много други.

Нашето читалище има големи заслуги за развитието на театралното и певческо – музикалното дело в Свищов и цялата страна. То дава подслон и подкрепа на Първия български хор, организира театрална трупа, която внася ценни реалистични елементи в зараждащото се театрално дело у нас.

Събрало под своята стряха ентусиазирани дейци и опряно на прогресивните обществени слоеве, повече от две десетилетия до Освобождението. Първото народно читалище е твърдина на българщината и светъл факел в мрака на робската нощ.

След освобождението, пред читалищните дейци се откриват по-големи възможности за организирана просветна дейност сред народа. Увлечена от това, свищовската интелегенция създава като наследници на Първото българско читалище редица културно – просветни дружества като: Свищовско ученолюбиво дружество „Плод“, дружество „Цвят“, „Свищовска учителска дружба“, Славянско ученолюбиво дружество „Кирил и Методий“, дружество „Просвещение“ – всяко със своите благородни амбиции да сее просвета сред народните маси.

В 1908 година културно – просветните дружества „Кирил и Методий“ и „Просвещение“ се обединяват в единно читалище, което приема името на своите дарители и започва да се именува Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д.Аврамови“. Същата година се открива и новата читалищна сграда със забележителна за времето си архитектура и материална база. Обединяването на интелегенцията в града и близкото сътрудничество с Музикалното дружество е благоприятна основа за разностранна културна дейност.

Войните, в които е въвлечена България през второто десетилетие на XX век се отразяват крайно неблагоприятно върху читалищната дейност. Тя почти замира, за да се възроди след тях. Свежа струя и борчески набор в читалищните редици се влива след съзаването на ВФСИ. Дейността на Първото българско читалище „Еленка и Кирил Д.Аврамови“ е особено съдържателна, разнообразна и голяма. Днес Първото народно и образцово  читалище „Еленка и Кирил Д.Аврамови“ – Свищов е достойно за своето място на доаен сред българските читалища. Неговата библиотека, започнала някога дейността си с няколко стотин тома, днес има фонд над 90 000 книги.

Читалището създаде много добри условия за пълноценното съществуване на редица художествени колективи в които се изявяват стотици хора.

Първи български хор „Янко Мустаков“ – основан в 1868 година. Битов народен хор; Театрален колектив; Вокално-инструментална група „Нове“; Детска музикална школа; Детска балетна школа; Литературен клуб „Алеко Константинов“.

 Първото българско народно и образцово читалище „Еленка и Кирил Д.Аврамови“ организира още: курсове за изучаване на чужди езици, кръжоци за естетическо възпитание, школа по изобразително изкуство, кандидат-студентски курсове, забави и образователни концерти за младежите, обсъждане на книги, срещи с дейци на изкуството и културата.

В откритата през 1976 година изложбена зала културната общественост в града има възможност да се среща с творбите на видни наши живописци, графици и карикатуристи, като Николай Павлович, Владимир Димитров – Майстора, Александър Божинов, Никола Тенев и с произведенията на художниците от Свищов и окръга.

За тази богата и разностранна дейност свищовското гражданство е благодарно на своето читалище, обича и подкрепя този културен институт, завещан от нашите деди.

Ирина ВЪЛЕВА /1981 г./

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK