Музиката на Реалката става първа в‭ надпревара с‭ ‬26‭ ‬състава през‭ ‬1946‭ ‬г.

#
16 Oct 2018

Нашето възрастно поколение Реалка наричаше Свищовската смесена гимназия‭ “‬Алеко Константинов‭”‬.‭ ‬Сградата на това училище и днес се намира в дрова на СОУ‭ “‬Николай Катранов‭”‬.‭ ‬От двете гимназии в града‭ (‬Търговската и Релката‭) ‬първа създава ученически духов оркестър ДТГ‭ “‬Д.‭ ‬Хадживасилев‭”‬ – през‭ ‬1925-1926‭ ‬г.‭ ‬– по инициатива на учителя Господин Тошев‭ (‬по-късно професор във Висшето търговско училище‭ “‬Д.‭ ‬А.‭ ‬Ценов‭”‬ – днешната Стопанска академия‭)‬.
Първи съобщения за ученически духов оркестър‭ (“‬музика‭”‬) при Релаката намираме във вестник‭ “‬Свободна мисъл‭”‬,‭ ‬бр.‭ ‬255‭ ‬от‭ ‬5‭ ‬април‭ ‬1930‭ ‬г.,‭ ‬където се съобщава,‭ ‬че през‭ ‬1930‭ ‬г.‭ ‬Смесената гимназия има собствена духова музика.‭ ‬В спомените си учителката Живка Аламанова отбелязва,‭ ‬че през учебната‭ ‬1937-38‭ ‬г.‭ ‬са закупени музикални инструменти за‭ ‬35 000‭ ‬лв.,‭ ‬спестени от коледуване,‭ ‬и се създава първата духова и първата фанфарна музика към Реалната гимназия‭ “‬А.‭ ‬Константинов‭”‬.‭ ‬През декември‭ ‬1937‭ ‬г.,‭ ‬под ръководство на диригента Павел Николов,‭ ‬се изнася концерт от състави на Реалната гимназия‭ (‬в-к‭ “‬Свободна мисъл‭”‬,‭ ‬бр.‭ ‬608‭ ‬от‭ ‬25‭ ‬декември‭ ‬1937‭ ‬г.‭)‬.‭ ‬В свищовските вестници след това се отбелязват и други прояви на оркестри от ученици на‭ “‬Релката‭”‬.‭ ‬Повече сведения за изявите на ученическия духов оркестър обаче намираме в събраните спомени от Константин Григоров‭ (‬Косинуса‭)‬,‭ ‬възпитаник на тази гимназия и активен участник в духовия оркестър в периода октомври‭ ‬1946‭ ‬– май‭ ‬1950‭ ‬г.‭ ‬През‭ ‬90-те години на м.‭ ‬в.‭ ‬той събира спомени от‭ ‬11‭ ‬участници в духовия оркестър на Релната гимназия‭ (‬учители и ученици‭)‬:‭ ‬Мария‭ (‬Мичка‭) ‬Николова,‭ ‬Василий Ананиевски,‭ ‬Иван Аджарски,‭ ‬Мирон Коев,‭ ‬Петър Халачев,‭ ‬Тодор Колчев,‭ ‬Коста Мутев,‭ ‬Ангел Ботев,‭ ‬Феодор Ананиевски,‭ ‬Константин Григоров и Неделчо Генов.
От спомените на Ф.‭ ‬Ананиевски разбираме,‭ ‬че през учебната‭ ‬1940-41‭ ‬г.‭ ‬духовият оркестър на Реалката се ръководи от преподавателя по музика Павел Николов.‭ ‬Съставът на оркестъра е от‭ ‬25-30‭ ‬ученици.‭ ‬По това времеФ.‭ ‬Ананиевски е ученик от V гимназиален клас.‭ ‬През следващата учебна година той вече е старши на ученическия духов оркестър.‭ ‬От‭ ‬1943‭ ‬до‭ ‬1944‭ ‬г.‭ ‬учител по музика е Васил Маринов‭ ‬– обоист по специалност.‭ ‬Той допринася много за развитието на този състав.
Когато М.‭ ‬Коев‭ (‬кларнетист‭) ‬постъпва в духовия оркестър на гимназията през‭ ‬1942‭ ‬г.,‭ ‬в неговия състав са били учениците Лефтер Лефтеров,‭ ‬Ф.‭ ‬Ананиевски,‭ ‬Никола Абаджиев,‭ ‬Георги Величков,‭ ‬Христо Янков,‭ ‬Александър Крумов,‭ ‬Георги Трифонов,‭ ‬Йордан Денев.
Иван Д.‭ ‬Аджарски е бил в духовия оркестър от февруари‭ ‬1943‭ ‬г.‭ ‬до май‭ ‬1946‭ ‬г.‭ ‬Ръководител на състава е бил Васил Маринов,‭ ‬завършил Музикалната академия в София.‭ ‬Следващият ръководител на оркестъра е Василий Ананиевски,‭ ‬а старши е неговият син Феодор‭ (‬Федя‭) ‬Ананиевски,‭ ‬кларнетист‭ ‬– много талантлив музикант.
През‭ ‬1945‭ ‬г.‭ ‬в състава на оркестъра се включва Коста Мутев.‭ ‬Старши на музиката е бил тромпетистът Иван Аджарски‭ ‬– един от най-талантливите музиканти,‭ ‬свирили в този оркестър.‭ ‬По същото време в състава на ученическия оркестър се включва и Тодор Колчев.
През‭ ‬1946‭ ‬г.‭ ‬ръководител е младата учителка Мичка Николова,‭ ‬която е завършила Музикалната академия в София.‭ ‬Още през първата година ръководеният от нея състав на гимназията печели първо място на националното състезание на ученически духови оркестри в страната.
За този голям успех разказва Иван Аджарски‭ (‬Джери,‭ ‬Големия Аджар‭)‬:‭ “‬През месец май‭ ‬1946‭ ‬година,‭ ‬по линията на ЕМОС‭ (‬Единен младежки общоученически съюз‭) ‬се организира в София състезание на ученически духови музики от цялата страна.‭ ‬Преди това във всяка област имаше пресяване на явилите се състави.‭ ‬Ние ходихме в Плевен и след направеното прослушване освен нас се класираха за София Девическата гимназия в Плевен‭ (‬фанфарна‭) ‬и Девическата на Американския колеж в Ловеч‭ (‬също фанфарна‭)‬.‭ ‬Тогава в мъжката мода властвуваше винтягата.‭ ‬По този случай,‭ ‬къде със собствени,‭ ‬къде под наем,‭ ‬но цялата музика замина за София с винтяги,‭ ‬разбира се,‭ ‬над ученическите куртки.‭ ‬Спахме в едно училище на ул.‭ “‬Граф Игнатиев‭”‬ срещу Министерството на вътрешните работи,‭ ‬на голите дъски,‭ ‬с по едно одеало.‭ ‬В близост до училището,‭ ‬в което отседнахме,‭ ‬се намираше църквата‭ “‬Св.‭ ‬Седмочисленици‭”‬,‭ ‬а върху покрива на МВР все още се намираше лек автомобил,‭ ‬изхвърлен от взривната вълна при последните бомбардировки върху София.‭ ‬Съгласно сценария всичките допуснати до състезанието‭ ‬26‭ ‬духови състава трябваше да преминат пред официалните лица,‭ ‬намиращи се пред Двореца,‭ ‬начело с тогавашния министър-председател Кимон Георгиев.‭ ‬По силата на съдбата или по жребий,‭ ‬колоната се водеше от Плевенска област,‭ ‬начело с нашата,‭ ‬свищовска музика.‭ ‬Преминахме с фанфарния марш и съгласно установения тогава ред,‭ ‬понеже бяхме първи,‭ ‬се‭ ‬наредихме непосредствено до правителствения Гвардейски духов военен оркестър.‭ ‬Веднага от страна на гвардейците заваляха въпросите колко от нас са военни музиканти,‭ ‬преоблечени в ученически униформи.‭ ‬Това малко ни смути,‭ ‬защото действително сред нас ес-кларнетистът беше военен музикант и ние чистосърдечно си го признахме.‭ ‬Всички останали обаче си бяхме ученици.‭ ‬Тази дребна на пръв поглед случка повиши самочувствието ни и ни вдъхна увереност за предстоящото тежко и отговорно състезание.‭ ‬То се проведе на специално построена естрада пред Народното събрание.‭ ‬Съгласно предписанията всеки състав се явяваше със своя самостоятелна‭  ‬цялостна програма от произведения.‭ ‬Нашият ред дойде на‭ ‬25‭ ‬май след обяд,‭ ‬някъде между‭ ‬16‭ ‬и‭ ‬17‭ ‬ч.‭ ‬Журито се състоеше от‭ ‬5-6‭ ‬човека.‭ ‬Между‭ ‬тях имаше човек във военна униформа,‭ ‬за когото разбрахме впоследствие,‭ ‬че се казва Филип Кутев.‭ ‬Открихме с фанфарния марш,‭ ‬а след това изсвирихме:‭ “‬Народен букет‭”‬,‭ “‬Народна китка‭”‬ “Дванадесетте разбойника‭”‬,‭ “‬Вердиянка‭”‬,‭ “‬Моята кралица‭”‬ и подпури‭ “‬Старинни‭ ‬руски песни‭”‬.‭ ‬Завършихме с марша‭ “‬Победа‭№‬2‭”‬.‭ ‬След нас свириха още няколко състава и журито се оттегли на съвещание в сегашния Студентски дом.‭ ‬То трая около час и журито обяви решението си:‭ ‬първа награда‭ ‬– музиката на Свищовската реална гимназия‭; ‬втора награда‭ ‬– музиката на Втора мъжка гимназия‭ ‬– София.‭ ‬Радостта ни беше неописуема.‭ ‬Знаехме,‭ ‬че сме добри и в в много добра форма,‭ ‬но такова чудо от такъв мащаб не сме очаквали.‭ ‬След толкова години мога да кажа,‭ ‬че ние победихме софийските ученически музиканти,‭ ‬които бяха много добри,‭ ‬направо казано‭ ‬– с нашия репертоар.‭ ‬Той беше добре подбран,‭ ‬технически труден и добре изпълнен.‭”‬ На това състезание старшият на духовия ни оркестър Иван Аджерски получава и грамота за най-добре представил се солист в състезанието.‭ ‬Сред музикантите от това поколение са:‭ ‬Хараламби Галилиеев,‭ ‬Ганчо Ганчев,‭ ‬Бай Илия‭ (‬от с.‭ ‬Божурлук‭)‬,‭ ‬Никола от Караманово,‭ ‬Филип Копоев‭ (‬Ореш‭)‬,‭ ‬Йордан Конов,‭ ‬Ф.‭ ‬ананиевски,‭ ‬Мирон Коев‭ (‬Петокладенци‭)‬,‭ ‬Александър Конов,‭ ‬Борис‭ (‬Алеково‭)‬,‭ ‬Петко‭ (‬Божурлук‭)‬,‭ ‬Петър Халачев,‭ ‬Димитър Попов‭ (‬Мутито‭)‬,‭ ‬Стефан,‭ ‬Здравко Денев‭ (‬Б.‭ ‬Сливово‭)‬,‭ ‬Марин Колчев,‭ ‬Ангел Ботев‭ (‬Аго‭)‬,‭ ‬евгени Раев‭ (‬Белене‭)‬,‭ ‬Коста Статев,‭ ‬Ангел‭ (‬Новград‭)‬,‭ ‬Филип,‭ ‬Атанас‭ (‬Караманово‭)‬,‭ ‬Арнаудов‭ (‬Деков‭)‬,‭ ‬Джони,‭ ‬Дачо‭ (‬Хаджидимитрово‭)‬,‭ ‬Вили Казасов и др.
Когато Константин Григоров постъпва в духовия оркестър на‭ “‬Реалката‭”‬,‭ ‬старши на музиката е Евгени Раев.‭ ‬По това време,‭ ‬спомня си то:‭ “‬Трябваше да се спасява честта на ученическия духов оркестър,‭ ‬спечелил през май‭ ‬1946‭ ‬г.‭ ‬първо място на сътезанието в София.‭ ‬Опитни музиканти бяха само Й.‭ ‬Конов,‭ ‬Коста Мутев,‭ ‬Иван Драганов,‭ ‬евгени Раев,‭ ‬Нури Еминов,‭ ‬А.‭ ‬Ботев,‭ ‬Тодор Колчев и Д.‭ ‬Йорданов.‭ ‬Всички останали тепърва трябваше да се учат.‭ ‬Основни помощници на Мичка Николова бяха старшият Е.‭ ‬Раев и бившите ученици-музиканти‭ ‬Димитър Мутов‭ (‬Мутата и Марин Колчев‭ (‬Джаката‭)‬.‭”
През‭ ‬1946‭ ‬г.‭ ‬в Реалната гимназиязавършват едновременно два випуска‭ (‬VІІ и VІІІ класове‭) ‬и много музиканти излизат от състава на оркестъра.‭ ‬А.‭ ‬Ботев си спомня,‭ ‬че в помощ на М.‭ ‬Николова се включват няколко военни музиканти от Свищовското поделение.‭ ‬Особена голяма подкрепа получава от прославения баритонист Бай Крум.‭ ‬В оркестъра се спазва строго чиноподчинение,‭ ‬което зависи‭ “‬от старшинството и музикалните качества,‭ ‬и от инструмента,‭ ‬на който свириш:‭ ‬на върха на пирамидата бяха флейтата и кларинетът‭”‬.
През учебната‭ ‬1947-48‭ ‬г.‭ ‬А.‭ ‬Ботев свири на тромбон,‭ ‬а старши е Й.‭ ‬Конов,‭ ‬след него Петър Маринов‭ (‬Пецата‭)‬.‭ ‬Следващият старши е кларнетистът Коста Мутев.‭ ‬Към края на‭ ‬1948‭ ‬г.‭ ‬Аго вече взема флигорната и е солист на оркестъра,‭ ‬а през следващата учебна година е старши на музиката.
‭“‬Всички музиканти,‭ ‬разказва К.‭ ‬Григоров,‭ ‬имаха право да носят на ученическата куртка на левия ръкав,‭ ‬долу,‭ ‬нещо като пагон.‭ ‬Той се изработваше от синьо сукно,‭ ‬обиколен от трицветен шнур‭ (‬бяло,‭ ‬зелено,‭ ‬червено‭)‬.‭ ‬Най-отгоре имаше лира.‭ ‬На пагона се поставяха ленти със сребърен цвят,‭ ‬разположени под наклон от‭ ‬45‭ ‬градуса,‭ ‬и звезди.‭ ‬Лентите и звездите бяха до три на брой и зависеха от нивото на музиканта и от броя на годините,‭ ‬през които е свирил в‭ ‬оркестъра.‭ ‬Само пагонът на старшият на музиката се различаваше‭ ‬– на него имаше лира и широка сребърна лента под наклон и една звезда.‭”
През учебната‭ ‬1949-50‭ ‬г.‭ ‬в състава на училището са:‭ ‬Иван Петков‭ (‬Келеша‭)‬,‭ ‬Любен Лисичков,‭ ‬Петър Христов,‭ ‬Радко Радков,‭ ‬А.‭ ‬Ботев‭ ‬– старши на музиката,‭ ‬Стефан Казасов,‭ ‬Кирил Дамянов,‭ ‬К.‭ ‬Григоров,‭ ‬Люсиен Петров,‭ ‬Димитър Трайков,‭ ‬Христо Илиев,‭ ‬Недялко Генов,‭ ‬Георги Флорев,‭ ‬Владимир овчаров,‭ ‬Христо Григоров,‭ ‬Людмил Христов,‭ ‬Христо Костадинов,‭ ‬Димитър Стамболиев,‭ ‬Иван Каралашев,‭ ‬Марин Прашанов и др.‭ ‬На‭ ‬24‭ ‬май‭ ‬1950‭ ‬г.‭ ‬за старши на музиката е избран Л.‭ ‬Петров‭ (‬Люси‭) ‬– по-големият брат на моя приятел Илия Петров.
До‭ ‬1950‭ ‬г.‭ ‬свършват спомените на музикантите,‭ ‬събрани от К.‭ ‬Григоров.‭ ‬За следващите години трябва да разказват участниците в състава от по-младите поколения.

11‭ ‬май‭ ‬2016‭ ‬г.
Проф.‭ ‬Радко Василев РАДКОВ

 

 

 

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK