Моят последен круиз

#
13 Apr 2019

Дунав е една мечта, една магия на природата. Докоснеш ли се до него имаш чувството, че никога не можеш да се отделиш. Тази река притежава една магнетична сила, която те омайва и можеш с часове да стоиш на брега й, и да се наслаждаваш на неописуемата й красота.
Много години работих пътувайки по водите на тази вълшебна река. Отдадох 60 години от живота си на любимата ми моряшка професия. През лятото на 2006 година моят дългогодишен приятел и колега капитан Ангел Цариградски ме покани за втори помощник капитан на командвания от него круизен пасажерски кораб „Видин”, пътуващ от Видин до Виена с испански туристи. Съгласих се и в уречения ден бях в град Видин. Корабът бе акостирал на международния пристан в пристанището. На следващия ден екипажът се готвеше усилено за посрещане на туристите. Складовете се зареждаха с храна и напитки. На пътуващите се предоставяха два ресторанта, дневен и нощен бар. Оркестър със своята подбрана музикална програма доставяше удоволствие на испанските ни гости. Корабът разполагаше с магазин за сувенири, фитнес зала и зала за тенис на маса. Всичко беше проверено и капитанът даваше последни инструкции на плавсъстава за безопасно плаване.
В 23.00 часа корабната сирена оповести отплаването на круизния кораб „Видин”. Хилядите корабни светлини му придаваха величие и се създаваше усещането, че в реката плава огромен дворец. Корабът пое по своя пореден курс срещу течението на реката към пристанище Виена – Австрия. На испанските туристи им предстоеше да се потопят в едно приятно пътуване, с много красоти и изненади, което ще запомнят за цял живот. Въпреки късния нощен час и умората никой не спеше. В 8.00 часа сутринта бяхме пред камерата на най-големия шлюз на река Дунав. Влязохме заедно с още един кораб и дебелата здрава стоманена врата започна постепенно да затваря клетката, шлюзната камера се пълнеше с вода. Плавно и постепенно огромният плавателен съд се плъзгаше по отвесната 25 метрова бетонна стена, чието изкачване е много опасно и отговорно. Излизайки от това сложно съоръжение, водата в шлюза се изравнява с тази на реката. Това е най-дългият, а може би и най-живописният речен пролом в Европа. Тази клисура, игра на вълшебната природа, е позната под името Железни врата. Тук се извършва един задължителен ритуал за всеки преминаващ за първи път през величествения пролом. Той е по подобие на ритуала на морските кораби, пресичащи Екватора. Всеки се кръщава и му се издава специален сертификат. Излизайки от пролома Железни врата корабът продължи своя път, а пасажерите се любуваха на прекрасната гледка. Няма река в света, която да преминава през девет държави, а на бреговете й да са разположени четири красиви столици. На нашите испански гости им предстоеше да се запознаят с културата и забележителностите на Белград, Будапеща, Братислава и Виена. По пътя, който щяха да пропътуват, ще видят живота и нравите на населението по поречието на тази велика река. Акостираме на кея на пристанище Белград – столицата на Република Сърбия. На туристите им предстоеше за два дена да посетят и се запознаят с културните и исторически забележителности на сръбската столица. Белград е красив и модерен град, той е университетски, научен и културен център с много музеи и художествени галерии.
След двудневния престой корабът се отдели от пристанищния Белградски пристан. Високите сгради на красивия град постепенно изчезнаха зад кърмата му. След дългия преход наближаваме най-големия и най-красив град по цялото поречие на Дунав – Будапеща. Той, един от красивите градове на Европа, е столица на Унгария, той е административен и културен център на страната. Градът предлага на туристите много забележителности – музеи, църкви, картинни галерии, средновековни замъци и паметници, стадиони, плувни басейни, паркове и развлекателни места за посетителите от цял свят. А вечер той е една феерия, една неописуема фантазия, един светещ огромен бисер, чиято светлина се отразява в тихите нощни води на реката. Изкачим ли се на високият хълм Гелерт, пред нас виждаме почти целия град и се наслаждаваме на една красива панорама.
 От Будапеща корабът пое курс към Братислава, но все още имаше много красоти, които можеха да се видят по бреговете на Будапеща. Минахме край средновековната Рибарска крепост, кралския дворец, изравнихме се с една от най-внушителните сгради – Парламента на Унгария. Един архитектурен шедьовър, неповторим по своята красота, построен в готически стил. Стоях на мостика и гледах как корабът пори водите на тази легендарна река, как бързо отминаваха градовете и селата. Пред нас е Братислава, столицата на Словашката Република. Бавно подходихме към пасажерския пристан. Братислава е архитектурен, средновековен и съвременен шедьовър по поречието на река Дунав. Културен, политически и икономически център на страната. Тук се намират много театри, музеи, художествени галерии. Емблемата на града, Братиславския замък, построен на най-високия хълм, гордо и величествено се оглежда в бистрите води на реката. Любуваме се на удивителните фрески на Францисканската църква, построена в готически стил, на най-големия храм на Братислава – катедралата „Свети Мартин”, старото кметство, двореца Грашалкович, замъка „Девин”.
Броените дни отминаха бързо, като миг. Зад нас остана още един красив град, една от перлите на брега на тази екзотична река, а ние се отправихме към последната ни туристическа дестинация Виена – Австрия. Няколко часа остават до раздялата ни с нашите испански гости, а те щяха да се запознаят с Виена – град с вековна култура. Не може да посетим Виена и да не видим Виенската опера, да не отидем в прочутия парк „Пратера” и да не се качим на виенското колело, от където като на длан се вижда почти целият град. Не може да не се докоснем до паметника на великия Щраус, да не влезем в двореца на Мария Тереза – „Шьонбрун”. В близост до него се намира една от най-големите зоологически градини. Не може да не видим десетките музеи и картинни галерии. Но каква би била Виена без Дунав, без тази красива и екзотична река.
 Круизният кораб „Видин” със 100 испански туристи и 40 членен екипаж акостира на пасажерския пристан в пристанище Виена. Нашето пътуване по тази вълшебна река, миеща бреговете на девет държави, четири столици и множество градове и села, приключи безаварийно. Останаха ни много удивителни и незабравими спомени.
Капитан Константин Динков/Льони/ Свищов

 

пред Извикано

Синдромът на придобитата институционална некадърност /СПИН/ убива България  Писах тук за некомпетентността в България. Когато съм по-краен и повече уморен от сблъсъка с реалността, дори говоря за некадърност, за новия СПИН, който пронизва и прониква в държавното тяло на България – Синдромът на придобитата инстутуционална некадърност. Последната дума за благоприличие заменям понякога с некомпетентност.

Официална страница на FACEBOOK