Марин Чамуров става герой на социалистическия труд при откриване на “Свилоза”

Преглеждания: 324 #
24 Nov 2019

Марин Чамуров е роден през‭ 1934 г. През 1953 г. започва работа в системата на ДСО “Монтажи” – София, където се пенсионира в началото на 90-те години. Участва в изграждането на ред предприятия на тежката промишленост. Марин Чамуров е единственият жив герой на социалистическия труд в областта. На 15 февруари т.г. навърши‭ 82 г. /Бел. авт. 2015/. Върви пеша, годините не му личат, няма кола и мобилен телефон, живее в малък апартамент в кв. “Бузлуджа” във Велико Търново с жена си Евдокия, с която пък са заедно от над 65 г. Имат една дъщеря, двама внуци и един правнук. Той готви и дори меси мекици за съпругата. Държелив и със свежа памет, защото върви пеша и копае градината си в Драганово. Иначе е роден в село Обчиларе, което днес се казва Стрелец. Срещаме се на автобусната спирка и бързаме за дома му да започнем нашия разговор.‬
Марин Чамуров е построил почти всички велики заводи у нас като монтажник,‭ има общо над 20 ордена и значки за работата си. Бил е депутат от 1976 до 1981 г. Никога не е бил член на БКП или БСП, защото целият му род е от земеделците на Никола Петков. Не е бил агент на ДС и въпреки това е носител на най-голямото отличие преди демокрацията в България – званието „Герой на социалистическия труд”, придружено със златна звезда и 1000 лева. Получава го от Тодор Живков през 1973 г. при откриването на “Свилоза”, където на банкета е имало японци и руснаци. “Всички ми станаха на крака”, с гордост и вълнение си спомня той след повече от пет десетилетия. “В работата на “Свилоза” ми помагаха и изключително добри монтажници и заварчици, които искам да спомена: Николай Тошев, Петър Методиев, Георги Николов, Васил Петров, Иван Тошков, Али Тоска, братята Йордан и Марин Пенкови, Спиридон Данев, Цветан Тодоров и Георги Николов, както и техническият ръководител Георги Николов. Не искам да пропусна имената и на три жени от администрацията, които много улесниха работата ни Иванка Ценкова, Телка Ангелова и Лилка Караджова”, споделя още Марин Чамуров.
„Бях направил няколко папки от времето като депутат, но у дома пазя само една, подвързана и прошнурована. В нея има точен отчет на всички питания и изпълненията ми като народен представител. Много бих искал да я връча на един от сегашните депутати да видят как се работи…“, казва нашият домакин и допълва, че понятия като рушвети, участие в схеми и подмолни трикове едно време в Народното събрание не е имало. Нито пък облаги. Той е бил избран от Търновска област в парламента на Седмото народно събрание, защото е бил отличен строител на големите предприятия от химическата промишленост, а не защото е бил връзкар.
Било е невъзможно да не отидеш на обявена приемна като народен представител и после да не се заемеш с проблема на човека. После се рапортува чинно за всичко свършено, пише в пожълтелите подвързани листи на папката на Марин Чамуров. Споделя и каква е била заплатата му като депутат – 100 лева на месец получава през първите две години от мандата, които стават 150 лв. от третата година, а за последните две години за работата си в парламента взема 200 лв.
Мъжът, когото само по възраст можеш да наречеш старец, има само един печат в трудовата си книжка, защото е работил само на едно място – от 1953 г. до 1992 г. Цял живот е бил монтажник, но никога не е бил най-големият шеф. Първият строеж, на който работи в системата на ДСО “Монтажи“, е заводът за сода „Карл Маркс“ в Девня. После отива в Димитровград, след това участва в градежа на циментовия завод „Вилхелм Пик“ в Бели извор край Враца, в ТЕЦ “Девня“, азотноторовия завод в Стара Загора, химкомбината във Враца, завода за автомобилни гуми във Видин. После става технически ръководител в Свищов за строежа на химкомбината за целулоза и изкуствени влакна “Свилоза“, след това става директор на промишлено-монтажното управление в града. После ръководи монтажите на ТЕЦ „Бобов дол“, на химкомбината в Бургас.
Едва успява през 1980 г. задочно да завърши Стопанската академия в Свищов, като междувременно е началник и на монтажа на стоманолеярния завод в Раковски. Пак между другото е и внедрил изобретателско предложение за заварка на олово върху черен метал. Сред заслугите на Чамуров е и пускането на компресорната станция в Полски Сеновец, което той определя като най-голямото изпитание в професионалната си кариера. За да тръгне, той поставил условие на началниците да не му се месят в работата и дори направил свой проект за компресорите в станцията.
Заради всичко това, освен златната звезда за герой на соцтруда, Марин Чамуров е получил и бронзов, сребърен и златен орден на труда, орден „Червено знаме на труда“, орден „Георги Димитров“ и това, с което се гордее най-много – златна значка „Майстор Кольо Фичето”.
„Никога не съм искал да ходя да работя в чужбина с моите умения, дето сега му викат гурбет. Ходил съм на обмяна на опит в Украйна и други страни, но винаги съм си бил у дома – в България. Днес най-много ми тежат две неща – съсипията на тези заводи, дето съм ги строил, и замразяването на АЕЦ в Белене. Второто е грях на всички правителства! След като се пенсионирах, бях на работа в Белене, че ме искаха. Знам за какво става дума и не е в интерес на страната ни тази централа да не се строи…“, разказва още Марин Чамуров.
Александър ШАБОВ
април, 2016 година

 

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Свищов нощем /СНИМКИ/