Махленски клюкарки

Преглеждания: 108 #
18 Nov 2020

Пена и Вена са на върха, като тях не помня да е имало в града ни. Познавам и двете, членувахме в един пенсионерски клуб с три певчески състава на високо ниво и с участия в национални мероприятия, носещи престижни награди. Живеехме задружно. Ние всички ги познаваме двечките, но не знаем нищо характерно за тях, за техния манталитет и интелект и най-важното за техните недосегаеми способности в областта клю – клю. За тях най-добре разказва моят добър приятел Пешо Тумбата, защото са много близки. 
Зимата вече преваляше, но не бе завалял и прашинка снежец. Днешният ден беше един нагрочен, тъмен, мрачен. Черни тежки облаци бяха легнали ниско над града, имаш чувството, че всеки момент може да завали. Януарският ден беше студен и мразовит, навън студът непрестанно те щипеше по носа и бузите. С Пешо всяка вечер си пиехме аператива в махленската кръчма на Борко, откакто станахме европейци му викат бистро. Ако не отидеш по-рано място трудно ще намериш. С Пешо си създадохме традиция. Един следобяд той отива по-рано и заемаше място, на другия ден аз, така се редувахме. Кръчмата на Борко бе уютна, особено дървата в камината като запращяха издаваха приятен горски мирис. В този ден бе моят ред да отида по-рано.Тъкмо се настаних на най-хубавата маса до камината и с изглед към улицата вратата се отвори, показа се Пешо - набора, беше подранил. Все още бе светло, дните започнаха да стават по-дълги. Седна и изрече, че навън голям студ пада, прехвърча сняг. Погледнах към бара и показах двата си пръста на Борко, след малко грозданките и туршийката бяха на масата. През това време край прозореца мина Пена от клуба и жена на наш стар приятел. Чукнахме се, отпихме първата глътка, взехме си мезенце. Пешо заприказва първи: 
- Искам да ти разкажа нещо, докато не съм забравил.  Веднага си помислих „ кой знае какво ще ме излъже”, но да си призная беше голям сладкодумник.  
-Видя ли Пена, познаваш я, познаваш и Вена, двете са членки на нашия клуб. Погледнах го озадачен.  
-Това са най-големите чокли на града, сега им викат клюкарки. 
И започна да ми разказва, знаех че и двете бяха неразделни приятелки. Пена и Вена отдавна си разделили града на две. Пена сутрин обхождала града от центъра до рибарската чешма на запад, а Вена на изток до хан Бъчва. Уговорката им била такава, сутрин Пена взема района на запад, а след обяд си разменяли местата. Привечер се събирали и обсъждали коя какво е чула и видяла и така те знаели всички клюки на града ни.
Пешо отпи една доста голяма глътка от джибровката, набучи краставичка и продължи да разказва. 
Лятото бил седнал в новата градинка на една пейка под дебелата сянка и не щеш ли Пена идвала откъм Рибарската чешма, а Вена откъм центъра. Седнали на една от пейките при едни махленски жени близо до Пешо и той неволно се заслушал. Вена на висок глас почнала да им обяснява – знаете ли, че оная честната, дъщерята на Геро Моката не била от него, а от някой курсант от военното училище. Пена се обадила, че това е било преди 40 години, целият град знае, а ти сега ли си го научила. Вена стиснала зъби и замълчала. По едно време Пена се обадила, че на Гошо Черния от рибарската махала дъщеря му абортирала в Плевен, била в 10 клас на гимназията. Разказали си още някоя клюка, едната от долната махала, другата от горната. 
Пешо с интерес слушал, но по едно време се чула голяма гюрултия. Пена и Вена си отправяли обиди заради това, кой да стане председател на клуба, след месец трябва да се избере нов. Най-страшното дошло когато Пена казала, че жена ще бъде, имала свой човек. Вена казала, че който тя каже той ще бъде. Разменяли си обиди от хубави по-хубави, но не било само това. Хванали се за гушите, скубали си косите, голям сеир. Едва ги разтървали. След този сеир - да не се видят. Градът малко мирясал. Едната си стояла в къщи и не излизала, а другата излизала само на двора си.  
Така, в сладки приказки, неусетно мина тази зимна вечер. Навън се сипеше сняг на парцали, снежинките палаво си играеха около старите градски фенери в градинката. И сега от Пена и Вена нищо скрито не остава, но омразата на едната към другата е голяма.
Предал дословно разговора: капитан Константин ДИНКОВ – ЛЬОНИ 

 

Актулно Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали, изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com

Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна помощ на пострадали от семейно и полицейско насилие.

пред Извикано

Ковидиотите от Н-тия ден Аз ще спазвам частично мерките. Ще стоя на доста голяма социална дистанция от дебили.

Официална страница на FACEBOOK

Галерия

Ноемврийска пролет!