Къщата на Киро Абаджиев

#
05 Jan 2019

Почти в подножието на източния слон на Чуката /Калето/, непосредствено над  новопостроеното заведение, изпъква една от най-личните стари „виенски” къщи на Свищов, запазена в оригиналния си външен вид вече над 100 години. Тази елегантна, хармонична и приветлива къща е построена от Киро Абаджиев - богат свищовски търговец и чифликчия. Бил е личен гражданин - ненапразно дарителят Кирил Д. Аврамов го избира за член на пожизненото настоятелство /заедно с Н. Константинов, Ап. Николаев, Бл. Божинов, Ат. Буров, Ат. Велев, Ат. Махлев и Ст. Караначев/ по изпълнението на неговото голямо дарение.
През 1905 г. Киро Абаджиев се оженва за Мара Карл Милде /по сведения на д-р Мария Тошева/ и построява тази прекрасна къща в близост до центъра на града. Съдбата обаче не му отрежда дълъг и щастлив семеен живот - умира млад, като оставя съща така млада вдовица и една осиновена дъщеря - Вяра Абаджиева. След време Мара Милде-Абаджиева се омъжва за Александър Караначев - най-малкият от братята на Еленка Д. Аврамова /съпругата на дарителя Кирил Д. Аврамов/. От този брак им се ражда дъщеря - Малта Караначева /по-късно, по мъж - Илия Цуцуманова/.
Караначеви са известни едри свищовски земеделци и търговци. Големият им чифлик е бил в близост до село Царевец - в посока към с. Вардим. По-възрастните хора си спомнят за този чифлик: с голяма двуетажна къща с красив балкон, мелница, постройки за работниците и стопански постройки /краварници, кокошарници, гълъбарници и др./. След 1944 г. заедно с национализацията на земите и чифлика, държавата национализира и къщата на Александър Караначев и Мара Милде. Тази къща Общината я пригажда за нуждите на санаторна детска градина. Дори във вестник „Дунавско дело” /бр. 4 от 1956 г./ е поместена снимка на къщата на „чифликчията Караначев”, като юлюстрация за големите грижи  на властта към младото поколение.
От спомените на по-възрастните свищовци, а и от външния архитектурен облик на къщата, се вижда, че този елегантен дом се вписва в поредицата „виенските” къщи на Свищов. Много вероятно е архитектурните планове на Киро-Абаджиевата къща да са дело на архитекта на Търговската гимназия Петер Паул Бранг /или на ръководен от него екип сътрудници/. Известният архитект  е в делови и приятелски отношения с учителя от Търговската гимназия Карл Милде /бащата на Мара Милде, която по това време става съпруга на Киро Абаджиев/. Разбира се, това е само едно предположение, макар и със силни логически аргументи. Надяваме се, че по-нататъшните ни проучвания ще потвърдят тези предположения. Тук имаме предвид: първо - познанството и деловите приятелски отношения между виенския архитект Петер Паул Бранг и учителя от Търговската гимназия Карл Милде, който е имал много добри архитектурни познания, изпълнявал е и функциите на техник към Свищовската община по това време - дори е бил отговорник на постройката на „Кафе-концерт /театъра/” по първия конкурс за театър в Свищов, обявен от Общината /1896 г./; Второ - много елементи фасадите на къщите на Алеко Николиев /за която знаем, че е строена по архитектурните планове на Бранг и със съдействието на Карл Милде/, Тодор Божинов, Атанас Велев и Киро Абаджиев, са общи или повтарящи се. Заможните свищовци по това време не са изпуснали шанса да използват присъствието на виенския архитект в нашия град при строителството на Търговската гимназия, за да получат негови проекти за своите прекрасни нови домове. Освен това по-възрастните свищовци си спомнят, че тези строежи са осъществени от „виенски” майстори, които са строили Търговската гимназия.
Използването на русти /наподобяващи големи четвъртити камъни, понякога доогрубени/ по ъглите на фасадата и при оформянето на ризалита /цинтралната изпъкнала част на фасадата/ срещаме и в други подобни строежи в Свищов: Тодор-Божиновата къща и Американското научно богословско училище - днес Съдебна палата. Подобна на Тодор-Божиновия дом е оформлението на централния вход на Киро-Абаджиевата къща. Тук също виждаме открито стълбище, водещо към остъклени врати с триъгълен орнаментиран фронтон над тях. Елегантната тераска е също оградена от балюстрада. Под двойките правоъгълни прозорци от двете страни на централния ризалит са поставени оригинални апликации, несрещани в другите къщи. Над прозорците - елегантен лек корниз. Над корниза се образува фронтонно поле с двойки правоъгълни малки прозорци на таванското помещение. Цялата фасада е увенчана от елегантен корниз, типичен и за останалите „виенски” къщи на Свищов от това време. Тук са добавени и нежни „зъбчета” /дентикули/, близки до стила на сецесиона, който стил широко се използва в нашата страна от архитектите в края на XIX и началото на XX век.
Съвременните свищовци имат възможност да се възхищават на тези забележителни паметници на културата, преодолели природни и обществени катаклизми, за да достигнат до нас, обогатявайки културата и духовността на нашия романтичен град.
Проф. Радко РАДКОВ
 /из книгата „Свищов. Културно-исторически забележителности” дело на Радко Радков и Пети Доневски, издадена през 2007 година и посветена на 130-годишнината от Освобождението на Свищов/

 СЛЕДВА
Снимки: Алекс БОГОМИЛОВ

 

пред Извикано

Писна ми да превръщат Свищов в призрачен град Мерките по унищожаването на комарите УЖАСНО ЗАКЪСНЯХА и се измериха с едно наистина смехотворно пръскане със самолет, модел "Битката при Вердюн"...

Официална страница на FACEBOOK